(БЕЗ-)ОТГОВОРНИ ВЪПРОСИ Изкуството като дъвка,

05/09/19 / КУЛТУРА
или Какво ни пробутват „либералните ценности“





Георги ВЕНИН

Преди дни попаднах на някакъв руски блогър, който бе омерзен от съвременната култура (и съвременното изкуство като нейна иманентна част). Някой си Владимир (https://super-interes.ru/blog/43274110494).
Между другото той бе написал:
„И все пак светът наистина е полудял!
Да, да, точно така, само помислете.
Някакъв уж актьор изкрещява от сцената нецензурни попръжни и ние го обсъждаме! Има „за“ и „против“ тази постъпка, но важното е, че това ни е впримчило, заинтересувани сме.
Някаква актриса показва на своята страничка в Интернет „петата си точка“ и народът пак обсъжда: съзират целулит и пр.
Тя започва да се оправдава – и всички отново захващат да обсъждат задника й.
Наистина сме си изгубила ума.
И как иначе, след като някакъв си божем певец напълно сериозно се нарича крал на сцената и ний също започваме да го наричаме така; ако всяка особа, искрометно „просветнала“ в киното, в театъра, на сцената или в Интернет, вече минава за звезда и ние повтаряме това.
Коя година подред не мога да намеря хубава книга за четене, нещо ново, но без престъпления, пошлотии и наркомански бълнувания, но не мога.
Оставам с впечатлението, че нарочно ни тикат в устата тази дъвка и изкуството е съвсем изпаднало…“
Някои вещаят, че човечеството ще погине. Ето ви първия признак: пълна деградация. Съвременното изкуство е обърнато изцяло към незрелите тийнейджъри, които споделят девизът на злото „А защо не?“.
Клетият руски блогър! Никой негов американски или западноевропейски колега не би „шернал“ подобно разочарование. Че как! Изкуството е продукт на свободна воля, циркулира по принципите на свободния пазар; творецът има право на експерименти, той е самостоен и висшата му цел е да разчупва рамките.
Да, и аз съм за прекрачването на рамки, стари клишета и демоде стандарти. Но почти всички творби на либералния постмодернизъм не са картина в рамка, а само разредена боя в буркан. И като счупите буркана, боята просто изцапва килима или направо попива в пръстта. Постмодерно, разбира се.
Но културата е нещо друго. Позабравеният, но много талантлив руски писател Андрей Битов се мъчи да я дефинира в своя откъс „Кавказки пленник“ (от книгата „Уроците на Армения“, 1969 г.):
„Ако трябва да определя с две думи що е то култура, не културата на висшето образование и аспирантурата, понеже и образованият човек може да се окаже простак, а онази култура, с която е удостоен и неграмотният, бих казал, че това е способността да уважаваш.
Способността да уважаваш другия, способността да уважаваш онова, което не знаеш, способността да уважаваш хляба, земята, природата, историята и културните достижения – тоест способността да се самоуважаваш, да имаш достойнство. И доколкото не бих бил доволен от тази формулировка, би ми изглеждала непълна, бих добавил – способността да не преяждаш. Тъпче се и се пресища винаги нищият, винаги робът, независимо от външните ми постижения. Тъпче се, пирувайки, тъпче се, обичайки, тъпче се, другарувайки… Изхвърля хляб, прогонва жена, отблъсква приятел… Мръсотия. Кашотина. Късо вдишване, отдъхване. Такъв трябва да няма нищо – да гладува, защото само гаден, той все още съхранява човешкия си облик и е способен на съчувствие и разбиране. Той е роб. Сит, той ругае и презира всичко, с което се е тъпкал, и отмъщава на това, което е жадувал, алчал. Алчал и наситил алчността си. Такъв има мнима свобода от светското, когато е сит, една такава уж духовност… Оглежда с мътен поглед какво още да отблъсне, да омърси и строши. Изчерпал е своя гладен стремеж към свобода, като го е преситил. И сега неговата свобода е следващата степен на ситост – наглостта. Защото той отново е нямал, не е притежавал, докопал се е и сега, за да се убеди в своята свобода, трябва да плюе всичко, за което се е оказал така позорно неподготвен – притежаването. С изобилието се справя само културата. Културният човек не може да бъде богат. Богатството изисква култура. Некултурният винаги ще се разори, а сетне ще разорява.“
Културата е многопластова. Забележете, че още в първото си изречение Битов разделя като овце от кози интелектуалците с научни звания и неграмотните интелигенти. Да, културата не е просто трупане на ерудиция, тя начева от по-високо (и по-странично) стъпало – от интелигентността, която не се съдържа задължително само в пълна с научни факти и хипотези глава. Тя изобщо не е в главата. Културата е душевна матрица, която ни въздига до духа. Да, най-високото стъпало е духовността.
Но интелигентността – природна или придобита – ето я първата крачка, първата степен, както казва Битов, на културността.
… В кафенето на бензиностанция OMV зад Автогарата на Варна закусваме със сина ми. Ако не броим масата и плота с високите столчета, тук има само две ниски масички. На едната седи господин с очила и чете вестник. Пред него няма дори чашка кафе.
Иде ми да му кажа: „Това тук не е нито чакалня, нито читалня. Може да требвате интелектуалното си увлечение по газетарството, но ако искате да бъдете не просто интелектуалец, а интелигентен човек, станете и освободете мястото за клиентите на заведението“.
Хрумва ми страшно просто определение за интелигентност: да се съобразяваш. Първата крачка към културата… Съобразяване. Не съобразителност, това може да е хитруване на спекулативния ум. Съобразяване с другия, с природата, с нуждите на всяко живо същество.
Който тъпче пастта си с либерални дъвки, един ден ще си отгледа кариеси и ще остане без зъби. Зъбите, с които би могъл да яде калоричната, здравословна, екологично чиста и вкусна храна на културата. Културата е лесна за храносмилане и оставя най-много полезни вещества в организма на човека.
А псевдокултурата разболява. И след като човечеството дава повече пари за силиконови цици, отколкото за борба с Алцхаймер, един ден светът ще е пълен с едрогърдести бабички, които няма да знаят за какво са им тези балони отпред…
 




Начало / За нас / Статии / Проекти / Контакти 2019, Всички права запазени.