CultureSpace Статии История, Култура, Изкуство, Мистика

(БЕЗ-)ОТГОВОРНИ ВЪПРОСИ На поправителен!

03/14/22 / КУЛТУРА
Кълчим езика си, защото или не го владеем, или го владеем с надменна самонадеяност





Георги ВЕНИН

Чета само един вестник (всъщност чета три-четири страници от него; купувам го най-вече заради книжката с телевизионни програми) – „Уикенд“. И сред тези три-четири страници са коментарите на Кеворк. В един от тях съзирам изписването „Напът“ (слято). Не е за „първипът“ (подигравам се, но нали, ако уикендци решат да използват идиома „под път и над път… ще да го напечатат така: „подпът и надпът“!

И отново всяка кръгла годишнина е юбилей. Да, ама не! Телевизиите ни проглушиха ушите с „юбилея“ на британската кралица: 70-годишнината от сядането ѝ на престола. Е, как 70-годишнина ще е юбилей! (Вече съм писал, че според Мойсей и Библията юбилеят се чества при навършване на половин век.)

Разбира се, обичам да решавам кръстословици. И чутовно се дразня, когато трябва да попълня множественото число на „нар“… с четири букви! Извинете, независимо дали става реч за дървени легла в хижа, или за южен плод, множествеността на „нар“ не е „нари“ а „нарове“!

Зад „BILLA“ на „Колхозния“ пазар във Варна има ателие, на чиято стъклена витрина с големи букви е изписано „ДАМСКИ КОЖИ“. Разбирам, че „Кожи за дамско облекло“ е с една дума и с девет букви повече и отнема много място на фасадното стъкло на ателието, но пестенето на думи променя смисъла, и то по един… как да кажа… „кожодерски“ начин: излиза, че тук се смъкват кожи от гърба на жени.

И без за политизирам (в нашия сайт това е доброволно и осмислено самоналожено табу), не мога да отмина вулгарния език, с който се води словесната война срещу истинската. Всички най-долнопробни ругатни от българския словен речник може да прочетете само в един брой на същия този „Уикенд“. Не казвам, че това е цинизъм; цинизмът е плод на извратено мислене; но е вулгарност – плод на извратено възпитание. Защото е лесно да бъдеш „окумуш“, когато светът е раздробен на бяло и черно. Но словото твори живота, то е проекция на мислоформите и злоупотребата с него ни вкарва в ненужни стари матрици. От това, как говорим и пишем, зависи как (ще) живеем. Дори си мисля, че крайно невъздържаното псувачество издава психика, която е склонна на крайно поведение – а това значи, че списувачи, които по този начин мърсят с гениталии и други миазми темата за войната, биха започнали война, ако имаха тази власт. Войната е отвратително нещо, но отвратително (а не отвратено) ли трябва да говорим за нея? Препоръчвам, ако сте пропуснали, да прослушате прекрасното въведение на Светослав Иванов (когото тук понякога съм критикувал) в „120 минути“ по-миналата неделя (6 март). За войната, за света, за нас – с думи, които трогват, и дори в такъв момент и по такава тема – извисяват. Защото и праведната ярост, и прекипялото възмущение може да се изразят с чувство за мяра, културно, прилично.

Наскоро бяха открити ученически „тетрадки“ на 2000 години. Те са намерени в Антрибис, Египет, и са остракони (глинени чирепи – бел. Г.В.). Най-интересното за нас е, че непослушните ученици е трябвало да изписват цели редове с един и същ знак от тогавашното писмо. Докато го усвоят. Поучително. Това май ни е нужно и днес. Особено на някои публицисти.
 




Начало / За нас / Статии / Видео / Контакти 2022, Всички права запазени.