CultureSpace Статии История, Култура, Изкуство, Мистика

(БЕЗ-)ОТГОВОРНИ ВЪПРОСИ „Оскар“-бително

09/12/20 / КУЛТУРА
Нови стандарти за номинираните за „Оскар“, обявени от Американската филмова академия





Георги ВЕНИН

Пред ден-два се появи прелюбопитна информация:
Американската академия за филмово изкуство установява нови стандарти за създателите на филми, които мечтаят работата им да се състезава за статуетките „Оскар“ в категорията „Най-добър филм“. Нововъведенията са насочени божем към премахване на потисничеството над жени и над расови, етнически, сексуални и други малцинства.
„Тези стандарти са създадени, за да гарантират по справедлив начин разнообразието на хората на и извън екрана, за да отразят различията между киноманите“, се казва в изявление, публикувано на уебсайта на Академията. Пояснява се, че от 2024 г. авторите на филми, които ще бъдат включени в списъка на номинираните, ще трябва да отговарят на поне два от четирите критерия, посочени в текста.
Американската академия за филмово изкуство обръща специално внимание на актьорския състав във филмовите ленти на кандидатите. По-специално, един от актьорите, номинирани за водеща или поддържаща роля, трябва да е от расово или етническо малцинство. Ако по някаква причина това не е възможно, тогава 30% от снимачния екип на такива ленти трябва да се състои от жени, представители на расови, етнически, сексуални малцинства или от хора с увреждания.
Подобни изисквания се прилагат за творческия и техническия персонал, в това число за режисьори, сценаристи, композитори, гримьори, дизайнери на костюми, редактори, продуценти и др. Освен тях не са пощадени и маркетолозите, PR специалистите и филмовите разпространители. Четвъртият критерий включва стажанти и практиканти от изброените групи, които студиата сега ще трябва да включат в работата над своите продукции.
Преди тези новости имаше и други: стана известно, че във връзка с деликатния расов въпрос и активните феминистки движения Академията постепенно прилага инициативата 2020, която ще осигури „безпристрастността и приобщаването“ на филмовата общност. Делът на цветнокожите сред американските филмови академици се е удвоил и до края на 2020 г. в академията ще има два пъти повече жени.
93-етата церемония по награждаването ще се състои през февруари 2021 г. Излъчването е предоставено на телевизионната компания ABC.

НОВАТА (НЕ)НОРМАЛНОСТ
На всеки средноинтелигентен човек при подобни „прессъобщения“ би трябвало да му се пригади – не само изнежените му черва, но и изнеженият му мозък ще иска да отхвърли поредната лудост, която представя себе си за „нова нормалност“. Той е наясно, че през последните години амплитудата на човешката еволюция рязко застина в противоположната си крайна точка. Безпристрастната честност ме кара да призная, че това е ДОНЯКЪДЕ естествен процес – реакция спроти столетия застиналост на същото това махало, но в отсрещната точка на зенита му. Твърде дълго светът е преследвал различните. Ако има световна карма, сега тя се разплаща. И това е в реда на нещата, ала пак – ДОНЯКЪДЕ. Защото когато една крайност се замества с друга, това не е еволюция, а деволюция. Не е нова нормалност, а нова ненормалност. Та вместо да браним малцинствата, ние ги привилегироваме да задават „новия ред“ и ги окуражаваме да станат господари на нашето обществено съзнание, да властват в медиите, да са недосегаеми като мафия или секта.
Най-страшният ек на това разгулно „упълномощаване“ на малцинствата прокънтява в изкуството. Защото то е най-висшата форма на творческото самоизразяване и на свободната воля на човека.
А американската Академия за филмово изкуство (и не само тя, но да не разливосваме темата) неуморимо и праволинейно се чуди как да оразмери, тъй да се рече, ареала на човешкия дух.
Споменатият интелигентен (което значи критично мислещ) гражданин на света от години е наясно, че филм, в който няма герой (най-добре главен) – цветнокож, хомосексуалист (за по-сигурно и двете), садист или садо-мазохист, и дори нещо чудовищно различно от всички разумни земни същества (да речем, воднисто-плазмено-слузест призрак, който дори не е малцинство, а единична бройка, родена в болното сценаристично-режисьорско съзнание), – такъв филм няма никакъв шанс да гушне „Оскар“. Дори да е в пъти по-добър от „отговарящите на условията“ второстепенни многотиражни „мувита“.
Ще се повторя: различните са били потискани векове, те имат право на своя реванш. Но на равни начала с „традиционалистите“. Иначе ние прогонваме мракобесието с ново мракобесие; прочистваме мисловното си средновековие с антиномен дезинфектант от ново поколение средновековно насилие над манталитета, разбиранията, усещанията и дори подсъзнанието на мнозинството. Част от което вече принудително започва да играе ролята на малцинство (най-малкото на негжов симпатизант), за да „пробие“, за да бъде потупано по рамото, в крайна сметка – за да оцелее. Това е новият фалшив обществен договор. В който го няма най-важното право на твореца: да бъде себе си, да бъде свободен, неограничен, необременен с налагани под натиск отвън „нови морални ценности“ – апропо, ценности без стойност. Защото в прошнурованите изисквания на Академията за филмово изкуство е загърбен най-важният критерий: КАЧЕСТВОТО на филмовия продукт. То вече е второстепенно и май демоде.
Но да се върнем към свободното волеизявление на твореца, на човешкия дух изобщо. Това, което развява като знаме на „новата нормалност“ Академията, е неприложимо за истинското изкуство. Все едно да не допуснеш изложба на Дюрер, защото в графиките му „белите петна“ преобладават над „черните рисунъци“; или на Ел Греко, понеже тъмнокафявото и черното са повече от жълтото и бялото.
Подменят качеството с проценти. Изкуството – с идеологеми.
И си спомням, че през 70-те години на миналия век в Американската енциклопедия на световното кино имаше български филм с една звезда повече от звездите, дадени на номинирания за „Оскар“ шедьовър „Козият рог“: филмът на Бинка Желязкова „А бяхме млади…“. Сега е изключено това да се случи. Скандално неприемливо. Че как! Филмът разказва за ремсисти – тези „уродливи отрочета на бъдещите комуняги“. Днес всичко е идеология, фейк и хибридни манипулации.
Но най-вече – черно-бяло (ама не като в киното на Чаплин или във фотосите на Гаро Кешишян, а като изстъплено противостоене). И ей нá, в американския кинематограф Одисей и свети Петър са… „афроамериканци“, а сега и Снежанка ще се преобрази в Саждинка.
Този свят има нужда от покой. А той се постига с равновесие. Но когато дори статистическата и историческата фактология не балансират фанатизма на джендър-либерализма, тогава Академията ще продължи с тази гавра: във филм за аргонавтите (белокожи елини) единственият не-грък удобно да почернее, нищо че е трак, а те също са „бледолики“; и коренният жител на Юдея от древно израилтянско коляно Симон-Петър също да е с тен на смола за асфалт, макар брат му Андрей (Първозвани), пръкнат от същите майка и баща, да е едва загорял от капернаумското слънце.
Стремежът на американската Академия за филмово изкуство има своите основания и аз нямам нищо против това, което този стремеж иска да постигне: повече жени, тъмнокожи и сексуално дезориентирани сред филмовите хора. Но не за сметка на истината! И не чрез наказателни кодекси. Ако академичните наредби бяха препоръчително-пожелателни, щях да ги приема с толерантно разбиране. Но да се слагат букаи и да се заповядва на духа, е абсурдно. И още по-абсурдно е критериите за качество в изкуството да са социално-политическо-идеологически.
 




Начало / За нас / Статии / Проекти / Контакти 2020, Всички права запазени.