CultureSpace Статии История, Култура, Изкуство, Мистика

(БЕЗ-)ОТГОВОРНИ ВЪПРОСИ Поради что се срамим…

12/21/20 / КУЛТУРА
… да наречем азбуката си „българска“?





Георги ВЕНИН

Темата е огромна като океан; аз само ще влея в него една пълноводна река. С извор: България.

… Българският парламент гласува промяна в Кодекса на труда и прекръсти светозарния наш 24 май в Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност.
Стори го въпреки псевдонаучните мотиви на разни академични (анемични) историци и на политически сили, които искат да реформират себе си и България, но… без реформи… плюс брюкселски адепти – пишман-интелектуалци, либерали и джендъристи – същите, които рипнаха като че са седнали върху пламтящо кюмбе, когато се опнахме на коминтерновските изблици на омраза от сърбеещите се северомакедонци. (Който не знае този ред на Кирил Христов, да му охладя… дирника: „Сърби я, Сърбия, сърби я…“ – явно сръбският сърбел е заразна болест, плъпнала като коронавирус в промитото съзнание на македонистите.)
Но сега темата ни е друга – за „азбучната истина“.
За либералните „лоботомирани лоботомисти“ преведох скрупульозно текст от един руски сайт – едно към едно:

ПО-ПО-НАЙ…
(Откъс от книгата „Древнерусское слово в чаромутной истоти Великого Рода Белой Расы“ на Юрий Улянов, 2012)
„Днес официално е прието, че в древността не е имало РУСКО ПИСМО!! Смята се, че „благодетелите“ (забележете сардоничните кавички; в други рускоезични публикации светите братя са наричани „византийски агенти“ – Г.В.) Кирил и Методий са донесли писанието в Русия преди малко повече от 1000 години, а преди това славяните са били варвари и второкласни хора. Нека да разгледаме този въпрос. Ако поразровите малко, се оказва обаче, че древноруската писменост все пак е съществувала и някои историци приписват това писмо на св. Йоан (Иван) от Тавро-Скития, от когото са взели книги за съставяне на славянската азбука Кирил и Методий. Споменаването на „писмото Иваново“ е и в споразумението от 911 г. между княз Олег и Византия…
Това историческо споменаване ни показва, че Кирил и Методий не са съставили никаква нова азбука, а само са взели староруските букви и леко са ги модифицирали въз основа на гръцката звукоподражателност, или по-скоро са окастрили руския език, приспособявайки го към християнските служби. Всъщност самият Кирил в мемоарите си дори не се опитва да скрие това…“

Следва цитат, в който Константин-Кирил Философ не твърди нищо подобно, а само отбелязва, че азбуката, която той е донесъл в Матушка Рус, вече е и тяхна и може да записва беседите на руски език…
И още купища „доказателства“, че „руските славяни“ са… като македонците – най-древните, най умните, най-старограмотните, изобщо най-най… Не ви се вярва? Ето още един (последен) цитат от същата книжка:
„При това през последно време се появиха огромно количество свидетелства за това, че руският език е най-древният в света“.
Брях!

ПО-ЛИП(С)И
Липсва само едно уточнение, което ще преобразувам в реторичен въпрос: как така русите са „най-древният народ на Земята“, а са потомци на варягите (угро-фини), сиреч на уседналите след столетия завоевания и кървави битки викинги от Севера; и как „драските и чертиците“, за които пише академик Дмитрий Лихачов, изведнъж се въздигат в ранг на азбука… и как изобщо съществува този „най-древен“ етнос, след като думата „слав-янин“/„слов-енин“ се свързва пряко със словото и славенето на Бога на собствения език, записван със собствена азбука? Истински терминът „славянство“ е изкуствено наложен в историческия труд на Мавро Орбини „Il Regno degli Slavi“ („Царството на славяните“) чак през 1601 г., и то само за да насъска огромни маси южни народи против мразените от него българи. (През I и през VI век тези или подобни… някакви етноезикови племена са наричани „венеди“ и „склавени“ – наименования, които нямат нищо общо нито със славата, нито със словото… и може би – и със „славяните“ на Орбини…)
Всъщност това за варягите е само една от версиите. Странно е как славяни има не само из цяла Европа, ами и тук-там в Азия – от Скандинавия до Рим и отвъд (те номадски народ ли са… или народИ – като циганите…?). Откъде произхождат, какъв корен имат – защо между тях има чернокоси тъмнооки (да, такива са били тъкмо по нашето Черноморие) и руси синеоки типове? Има ли изобщо такъв етнос? Досега не съм прочел дефиниране на понятието „славянин“ дори в историческите енциклопедии.
Що се отнася до това, че са били смятани за „второкласни хора“, то е печален извод на западното мислене – и не само на Хитлер, но и на Маркс… Но не и на светите наши братя, „братушки“!

НЯКОЛКО РЕТОРИЧНИ ВЪПРОСА
След като русите не признават азбуката на Кирил и Методий за своя (славянска), а за „окастрено“ и погърчено свое уж писмо, защо ние да я наричаме така? Нека си наричат драските и чертиците по корите на дърветата „славянска азбука“, а ние да си зовем Кирило-Методиевите и Климентовите буквици „български азбуки“.
И пак за славянското на този „алфавит“: Как да впишем към славянските кланове монгол(ц)ите, румънците и още…! И те ли са славяни! Едните и до днес пишат на кирилица (че и казахите, па и други), а вторите са го правили до края на XVII век.
Защо „угро-финските руси“ не говорят угро-фински, защо твърдят, че българите говорят „татарски“, а сходствата между руския и българския могат да спукат тъпанчетата дори на глух? Това самопризнание, че божем и тяхната реч е „татарска“ ли е!? Такъв е нелепият силогистичен извод от двата им нефелни постулата.
… В спора за „славянската азбука/писменост“ някак бяха изолирани езиковедите – размахваха доводи само историци. А е очевидно, че понятието „славянска писменост“ е двусмислено (любителите на Института за БЪЛГАРСКИ език към БАН биха казали – амбивалентно…): то може да значи, че този самоприпознал се етнос, люшнат между мразещи се народи (очевидна е ненавистта на поляци и чехи към русите) пише на славянски, но и че е създал писмото, сиреч азбуката, на която пише. Думата „книжовност“ тушира това двусмислие и намеква, че книжнината на славяните си е славянска, но е (за)писана с/на българската азбука.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ
Следващата стъпка е президентът на Републиката да издаде нов Указ, който да отмени Указа на Желю Желев, дето обяви неговия рожден ден – 3 март, за национален празник на България. Първият ни дър(жа)вен глава не се вслуша в необоримите доводи на тогавашната министърка на културата Елка Константинова и се поддаде на честолюбието и се приведе пред същите тези лъже-историографи на щат.
А дори само един довод стига: всеки народ е бил под чужд гнет и се е освобождавал от него. Подобни дати са типологични символи, които уеднаквяват националните самобитности/идентичности. Ние имаме уникален празник, единствен по рода си – който другите нямат (както и Денят на народните будители, но той не е така приносен за световната цивилизация). Затова 24 май е най-българският, най-изключително българският, най-невиждано българският, най-нашият си Ден. Той ни засвидетелства като държава на духа, като просветенчески влог в човешката култура. Той най-ярко отразява нашата неповторимост. И ни отличава като народ, нация, държавност.
Така че който носи фланелка „Proud To Be Bulgarian“, да я метне в онова пламтящо кюмбе и да си сложи надписа както се полага и подобава – на българската кирилица!
 




Начало / За нас / Статии / Проекти / Контакти 2021, Всички права запазени.