(БЕЗ-)ОТГОВОРНИ ВЪПРОСИ Рекламното митологизиране,

Георги ВЕНИН Обикновено нe гледам телевизионни реклами, прескачам ги, като прескачам до кухнята да си сваря кафе, до компютъра да видя дошло ли е нещо в електронната ми поща и прочие битови отбивки. Но те са толкова начесто и понякога толкова протяжни (особено на Top Shop – с безсмислените повторения едно след друго, без пауза!), че ако бяха малотрайни колбаси, щеше да плъзне миризма на развалено из всеки български дом, обзаведен с телевизор… Защото отгоре на всичко са толкова разгорещени, че високата (емоционална, сугестивна, агресивна) температура направо топи лагери, както метафорично се изразяват хашлаците. Настанете си удобно пред телевизионния екран. С бутилка в ръка… Бутилка кехлибарено пиво… Заслужава ли бирата, с нейното видимо въздействие върху мъжките шкембета и потни жлези, такова грандиозно, хиперболизирано венцехвалене! „Шуменско“: митични земи, легендарен вкус, крепост на майсторството! И като капак – бирата се лее като мълния!?! Мълнията се ЛЕЕЛА – и аз се имам за поет!… А може и по-сдържано, по-човешки. Например „Ариана – направена от слънце“. Или: „Пиринско“ – свежо от планината“. Дори митично-легендарните бири обаче искат мезе… И се напъхваме в рекламните лабиринти на търговските вериги. За да установим, че една и съща (един и същи глас, а при „BILLA“ – и физиономия) рекламира почти всички големи супермаркетни „атоли“ – и „BILLA“, и „Kaufland“, и още – и след като тази артистична домакиня (този глас) неспирно хвали с един и същ заучен апломб и едните, и другите, и третите – леля Пена недоумява: ама кое е сега за предпочитане, щом онази женица от екрана смята всички за супер! И още едно раздвояване от същия сорт: близо сто процента от жените харесват поне няколко вида… сапуни или шампоани, или модни аксесоари – излиза, че всяка жена ПРЕДПОЧИТА ЕДНАКВО (какъв прелестен оксиморон!) няколко марки козметика. Дали тези рекламни небивалици не се оправдават от чудата „женска логика“? А като чуем „най-“, трябва мълниеносно да излеем в гърлото си поне петдесет грама люта пърцуца, понеже няма как всяка женска превръзка да е „най-продаваната“ или „най-непромокаемата“, и изобщо – на-най… Та леля Пена вдига кръвно или взема да се изпуска от напрежение… или от смях… И хоп – „Urinal Acut: бърз ефект – още на първия ден“! Ура! Ала отде се взе това „на“, за Бога! Като „Влакът тръгва на 16 часа…“. Това проклето „на“ е напълно излишно, а ако рекламодателите толкова държат на предлог, поне да е „през“. А най-добре: „… още след първите две хапчета“ или „… още след първия дневен прием/първата доза“. Неграмотността на някои послания може да е нарочна, умишлена. Но буквалната (писмената) неграмотност си е белег на „мозъци втора ръка“. Ето го този датски симпатяга, който ни убеждава, че има „един начин“ нещата „да станат по-добри“. Преводаческо недомислие. Има езици, в които непълното членуване задължително включва думици като „един“, „една“, едно“, „едни“; в българския това е не само напълно излишно (както и местоименията „той“, „тя“, то“, „те“, понеже сказуемото определя числото, а прилагателното ви говори за рода на подлога: „красива е“ значи, че иде реч за „обект“ в ед.ч., ж.р.)… Но да ксе върнем на датския мачо: освен излишно, това „един“ връзва ръцете на технологичния възход: ограничава възможността за подобряване на нещата до един-единствен начин. А те са цяла сюрия… И макар телевизионните реклами повече да се слушат, понякога се набива в очите такъв един надпис: „От 5-ти до 18-ти ноември…“. Промоционален. Българинът не иска да разбере, че когато става реч за дата, арабските цифри се четат като редни числителни и нямат нужда от никакви опашки – „-ти“, „-ви“ или „-ми“. Отгоре на всичко в масовия случай „т“-то е напълно излишно, защото трябва да се прибави само липсващата буква. И щом пишете 15-Ти, словом това трябва да се чете „петнадесеТТи“! Но и римска цифра да му сложиш на нашенеца, той пак й туря опашка, че и пак с непотребното „т“: „V-ти конгрес“, „Х-та олимпиада“ и пр. баластни наставки… Ала какво се чудим, след като половината ни учебници, призвани уж да ограмотяват нашите деца-българчета, гушнаха любовно немското изписване на редните числителни (арабска цифра с точка!?) и на кориците им са се пльоснали като убити хитлеристи ей такива „бисери“: „за 9. клас“, за 7. клас“, сякаш IX и VII са табуирани числа и черни поличби. Сакън! Ще кажете, че това не е телевизионна реклама. Не е. Но е първопричината за осакатената реклама във всички масови медиуми. Рекламираната (дори невежо) стока може да се купи, но грамотността е като нива или рудник – иска непрекъснато „копане“…