(БЕЗ-)ОТГОВОРНИ ВЪПРОСИ Суматоха...Но не по Радичков

Георги ВЕНИН *** Попаднах на следния анекдот: Сега преди да си отвориш устата, трябва да вземеш под внимание мнението на феминистките, веганите, националните и сексуалните малцинства, верующите и уличните кучета. Иначе всичката тази оскърбена маса, с присъщата ѝ човечност, ще те разкъса. В името на хуманността. *** В един от най-добрите крими сериали по нашите тв канали – „Кости“, упорито превеждат „съдебен състав“ като „жури“, но в българския журито е комисия за оценяване на факти и изпълнители в различните жанрове на изкуството. *** Един стажант-репортер в bTV преди време измека в централните новини поне пет пъти (работиМЕ, живееМЕ и пр.) Това няма да престане, докато в столицата на републиката е пълно с шопи и местни (родом от София) нахакани и чугуноглави келеши. *** Друг млад репортер на БНТ, може би също стажант, а може би – не, като говореше за заседналия турски кораб край Камен бряг, реши така да съгласува съществителното от главното си изречение с пояснението от подчиненото: „… собственикът, коЯто е турска фирма…“. Явно ЛГБТ(+ИК) идеологията се разпростира и върху означенията на граматическите родове… и съответно – върху съгласуването по род. *** Във в. „Уикенд“ от 24 септември на страницата за нови книги четем заглавие, потвърдено и в текста: „Рапорт пред Ел Греко“ на Казандзакис ВЕЧЕ с твърди корици“ (главните букви – мои, Г.В.). Тази книга е сред най-любимите ми и ако трябва да избера десет, с които да остана захвърлен на самотен остров, тя ще е в десятката. Но същата философско-поетична автобиография на гръцкия писател аз кътам на библиотечните си рафтове още от 1984 г. Сега я издава „Ентусиаст“, тогава беше „Народна култура“. Преводачът е същият: Георги Куфов. И тогавашното издание си беше с твърди корици, дори не просто от дебел картон, а наметнати с плат – сини, заглавието и авторът – изписани със златисти букви. През колко ръце мина това бижу – и дори не е протрито от трескавите ни пръсти… Така че какво ни казва с това „вече“ в. „Уикенд“, освен че рекламата по правило хитро заобикаля истината. *** Още един виц… или не? Индианците също не обърнали внимание на мигрантите. И сега живеят в резервати… *** В САЩ авторът на книгата за семейна хармония „Как да съхраним брака си?“ застреля жена си и пусна във Фейсбук снимка на трупа ѝ. Дейл Карнеги, автор на книгата „Как да печелим приятели и да влияем на хората“ умря в пълна самота. Собствените деца на Бенджамин Спок, автор на бестселъра „Детето и грижата за него“, искаха да го дадат в старчески дом. Мария Монтесори, известна педагожка, даде сина си в приемно семейство с обяснението, че чувства, че предназначението ѝ на този свят е да се посвети на чуждите деца, а корейска писателка, автор на бестселъра „Как да бъдем щастливи“, се обеси от депресия. Това е всичко, което трябва да знаете за разните тренинги за личностен растеж, психогурута, групови и бизнес треньори. *** Практическото приложение на джендър сбъркаността и у нас вече има своето „отрицание на отрицанието“. Което си е нашенска езикова – и май не само, или пък баш езикова/орална – особеност. Културистчето Тихомир от „Фермата“, което преобрази гръдните си мускули в цици, смени си пола и вече е госпожица Мелиса, изведнъж се оказа… женолюбец! Новоoсенената лесбийка Мелиса ни обяснява, че харесва слабия пол, но… от позицията на слабия пол. И нека сега определението на джендъра като „социален (и очевидно психологически, да не кажем – психиатрически) пол“ да се прецизира: кое усещане е водещо (базисно) – какъв се чувстваш, или към кой пол ти е меракът…? Суматоха… А Радичков го няма.