(БЕЗ-)ОТГОВОРНИ ВЪПРОСИ За историята извън отъпканите пътища и потъпканите факти...

04/09/19 / ИСТОРИЯ
Историци спорят с... документи





Тони ТОПАЛСКА

Един път запитали известния френски писател Андре Мороа (член на Френската академия и автор на блестящи биографии на Дизраели, Байрон, Жорж Санд, Тургенев, Шатобриан, Виктор Юго и др., написани с голяма документална фактология и с майсторство, което те кара да ги четеш „на един дъх“):
– Как мислите, кой най-много е изменил хода на историята: Цезар или Наполеон?
На този въпрос Мороа отговорил просто гениално:
– Откогато съществува нашата цивилизация, никой така не е променял хода на историята й, както самите историци.
Добро начало. Достатъчно е само да хвърлим поглед към българската история, за да съзрем някои, меко казано, несъответствия. Важни моменти от нашата история, която десетилетия върви по отъпкани пътища, прокарани от историци от Австро-унгарската и Руската империя след Освобождението, се озовават в един замръзнал тунел без изход, в Леденото царство, където няма нито навън, нито навътре. Няма нови разкрития, няма нова публичност на стари документи, няма нови изследвания и нови резултати. От създаването на Българската държава, та до Двайсети век... всичко върви както в учебника по история. И сега, когато извори, артефакти, документи от всички световни музеи и библиотеки, може да се намерят в Интернет, се оказва, че всичко е така, но… не съвсем. В училищата и в университетите продължава догмата на утвърдени във времето полуистини и направо неверни твърдения, които се бранят с нокти и зъби от ортодоксалните историци, защото те са техният триумф – научните им трудове, титлите, хабилитациите... всичко, което им дава самочувствие и постове. И когато се срине този фундамент на пясъчна основа, какво ще остане...

Да започнем с Византия. Все пак имат малко срам и не говорят в учебниците навсякъде за византийци, а и за ромеи. Защото Византия… просто няма. Има си Римска империя и, естествено, ромеи. През 1553/57 г. Йеронимус Волф (1516 – 1580 г.) – немски хуманист и филолог, измисля името Византия за Източната Римска империя, а близо век по-късно французинът Шарл дю Канж (1610 – 1688 г.) – завършил Йезуитски колеж, след това право и след това ковчежник на Франция, написва своята Historia byzantina (Histoire byzantine). Защо пиша подробно за образованието на тези „учени-историци“, формирали с „термините“ си цялата история. Защото не са историци по смисъла на нашите профилирани историци, при които, ако някой с неисторическо образование им влезе в „полето на научността“ и се осмели да им противоречи, то „гибелния гняв на Ахила” става наистина гибелен. За съжаление, днешната историческа наука върви по инерция и не смее да се срещне с аргументите на опонентите си, защото трябва да се самоопровергава. Както казва един изследовател-неисторик (но с екип от специалисти), „ние не спорим с тях (профилираните историци – б.а.), ние ги оставяме да спорят с документите“.
От измислената Византия стигаме до християнството по нашите земи. Тук истината е една. В учебниците по история пише, че към „средата на IX век България е могъща държава, но й липсва равнопоставеност по отношение на другите европейски държави, тоест изложена е на международна и културна изолация. Тя е смятана за варварска държава и „страна на езичници”. Връх на научната мисъл на титулуваните историци! Какви варвари, какви езичници! Досега са разкрити над 900 раннохристиянски базилики по нашите земя, строени до IV век. А колко ще се разкрият още? Та нали в тях са се изпълнявали християнски ритуали от християни. Има епископи, епископски градове (и Одесос е такъв – с епископ св. Амплий, Филипопол – с епископ св. Ерм). Свети Андрей Първозвани, един от най-близките сподвижници на Иисус Христос – свидетел на чудото на покръстването му на р. Йордан, е проповядвал по нашето Черноморие. За нашите земи той не е тръгнал сам (по църковни извори), с него са били апостолите Стахий, Амплий, Карп и Ерм.

Но какво всъщност се случва през 864 г. в Търново? Просто един политически акт. Нека да видим какво пише в писмата на Папа Йоан VIII, а и в други документи:“българите не са завладели чужди земи, а са се върнали в бащините си територии и... една голяма част от тях са били правоверни католически християни още от времето на апостолите Павел и Андрей, много преди покръстването на император Константин Велики (312 г.), друга част от тях са християни-ариани и също са имали не гръцки, а свои собствени епископи и свещеници“.
И така стигаме до „славянското море, потопило пристигналите прабългари с техните малки кончета“. За първи път думата славяни – в смисъла на етнос, влиза в политическа (забележете: в „политическа”!) употреба през 1593 г., като дотогава „slavi“ е всъщност „sclavi" (означаващо роби от латински) и така се използва в римските извори.
Няма нито един рòден или чужд извор, който да говори за покръстването на два народа – т.нар. славянски и български, а се говори само за българи и български народ. Има различни „историографски“ трудове, които на базата на по-стари поръчкови писания („Слово за произхода на увенчаните със слава славяни“ на Винко Прибоевич, 1532 г, Венеция; „Царство на славяните“ на Мавро Орбини, Цезар Бароний, XVI – XVII век)... които тръгват от „илирийската идея“, за да обслужат определени политически домогвания. Те влизат във „фундамента“ на панславянската политика и не случайно веднага биват преведени в съкратен вид на полски език от йезуита Пьотр Скарга. Шовинистичните залитания на Орбини се определят като „проява на горещия му славянски патриотизъм“, според наши и чужди специалисти историци и т.нар. слависти .Така Орбини с лека ръка изкарва Скандинавия люлка на „славяните“. За който народ се сетим, той е „славянски“: славяни са... скитите, готите, амазонките са сарматки, което ще рече, че и те са „славянки“. Словени са победили Александър Македонски, който също е славянин. Славяните са воювали с всички народи по света (?!), нападали Персия, властвали в Азия и Африка, воювали с Египет, накрая надделели над Римската империя, като завладели много нейни земи. Или както духовито предлага сръбският изследовател Н. Радойчич, тази част от историята на Орбини може да озаглавим „Словени са всички и навсякъде“.
Но има още един момент. Много важен. През 1595 г. Русия още не е велика сила, отскоро е завладяла Казан и е покорила волжките българи. Само след 100 години „илирийската идея“ ще продължи да се развива като панславянска доктрина. Гръцкото духовенство ще прокара тази „идея“ при руската императрица Екатерина Велика, винаги жадна за нови завоевания, и тя ще я възприеме с отворено сърце, защото идеята е, че Русия, като най-голяма „славянска“ империя трябва да покровителства всички „славяни“. И да ги освободи от османлиите, както и да възстанови Византия?!? Не забравяйте, че и гърци има в заверата. Оттук вече „панславянската доктрина“ шества под „крилото“ на Русия. Така че тази „прегръдка“ може да доведе до задушаване.
Дотук спирам с „делата“ на „професионалните“ историци, които наистина са се запретнали необезпокоявано да променят историята. Засега.
 




Начало / За нас / Статии / Проекти / Контакти 2020, Всички права запазени.