(БЕЗ-)ОТВЕТНИ ВЪПРОСИ Езикът-сепуку,

Георги ВЕНИН Езикът е могъщ, но само в ръцете и устата на своите самураи – на тези, които са дали клетва да съблюдават неговите закони (граматически норми) и да му служат беззаветно. А те са малцина. В масовата си употреба той е крехък като яйчена черупка. Но никой не си прави сепуку. Освен самият език. Знаещите понякога го държат зад зъбите, за да го съхранят. Но понякога греховете спрямо него са толкова непростими и „(до)потопни“, че прехапвате езика до кръв. И може да го нараните до прага на клинична смърт. Написах „може“, а не „можете“. Съзнателно. Грамотно. Разликата между двете форми на модалния глагол е значима. „Може“ е въпрос на… евентуалност: би могло, има възможност/вероятност да се случи. „Мога“, чийто вариант е „можете“, значи, че имате способността, в състояние сте да… го случите. Ала замисля ли се някой колко нелепо звучат фрази като „Вие МОЖЕТЕ да кандидатствате за този пост…“. (Сякаш алогичността на тази подкана е умишлено „трасирана“ за нашите народни управници…) Дали са народни? Ами… то дори Народната библиотека се прекръсти в Национална… Остана ли нещо народно… освен малоумният плеоназъм „народен фолклор“? Ах, да: ‘народно читалище’ – което в бая случаи е фирма, регистрирана със 150 подписа, но осигуряваща заплати на групица от двама до петнадесетина души; и ‘народен гений’, най-често – прикрит синоним на ‘незнаен автор’… Не е ли така? Този въпрос няма отговор. И не защото е безсмислен, а защото в българския език никакъв отговор (нито „да“, нито „не“) на отрицателни въпроси не може да се тълкува еднозначно (както са го решили немците). И още няколко самурайски ‘уакидзаши’ (къси мечове за самоубийство):             • Напоследък разни политици и анализатори взеха често да гъгнат множествено число на световноналожения термин „морал“: моралИ. Това е сборно понятие, то няма множествено число. Като ‘смърт’. Няма нужда да гърчите езика с „много смъртИ“, след като „много смърт“ вдишва и издишва същото/ия послание/смисъл.             • Думата „смърт“ отпрати мисълта ми към ’живак’ (също без множествено число: колкото „морали“ – толкова и „живаци“…). Словесният обозначител на едно от най-смъртоносните вещества има в нашия език корен – закваска за ЖИВец! Би трябвало да е „смъртак“…             • На 1 юни в подкаста си „Димна завеса“ проф. Сивилов натърти: „Спадът на производителността в Еврозоната е 0,9%; не плюс, а минус 0,9…“. Ами то „спад“ значи намаление, „минус“! Да прибавяш, че „минусът“ е минус е все едно да умножаваш две отрицателни числа – и значи, да наблягаш, че резултатът е „плюс“!             • И едно словосъчетание от списание „Култура“: „неразклатена вяра“. Странен епитет! Ако не харесвате библейското прилагателно „незиблем“, има цяла шепа подходящи синоними: несъкрушима, твърда, непоколебима, челичена, неразрушима и още, и още… Може би авторът е искал да каже „непоклатима“!? Придирчивостта изисква да подчертая, че все пак сепуку (избягвайте да членувате думи от източните езици, изписвани с йероглифи!) е почти свещен ритуал. А тук май става дума за разговорното назоваване на касапско разпорване на собствения корем… пардон, на собствения език, без церемониалността на свещенодействие. И тогава се поправям: не е сепуку, а харакири. Нищо че йероглифът е един и същ, измеренията на акта са различни.