CultureSpace Статии История, Култура, Изкуство, Мистика

Битката при Варна 1444 г.

09/18/20 / ИСТОРИЯ
… и каква можеше да бъде историята на Европа…





culturespace.bg

Османската експанзия в Европа е прекъсната за период след катастрофалното поражение при Анкара през 1402 г. Страхувайки се, че османците ще настъпят по-навътре в Централна и Западна Европа, папа Евгений IV призовава за кръстоносен поход към Варна. По време на постите около Цветница 1443 г. полско-унгарския крал Владислав III Ягело, тогава едва 20-годишен, се заклева пред папския легат кардинал Джулиано Чезарини да ръководи нова експедиция против османците през лятото. Християнските войски са водени от крал Владислав, Ян Хуняди – войвода на Трансилвания, и херцога на Бургундия Филип II. След успешните битки и превземането на Ниш и София кръстоносната армия се отправя към Варна за решително сражение. Християните са изработили сложен план за кампанията през 1444 г., в нарушение на примирието, смятано за необвързващо от страна на християните, тъй като е договорено с неверник. Венецианската и папската флоти трябвало да отрежат османските подкрепления от Анадола. За съжаление морската блокада не се случва и когато християнската армия достига Варна, тя се изправя пред много по-многобройните османски военни сили. На 9 ноември 1444 г. голяма османска армия, от 50 000 до 60 000 души, под командването на Мурад II настъпва към Варна и по този начин ефективно улавя папската армия, с обща сила от 20 до 30 000, между езерото Варна, Черно море и стръмните склонове на платото Франгя. Янош Хуняди убеждава християнските командири, че най-добрият начин на действие би бил да се изправи и да се бие; „Да избягаш е невъзможно, да се предадеш немислимо. Нека се бием смело и почитаме оръжията си. ” Така че решението е взето и на 10 ноември Хуняди разполага армията, която е под символичното командване на младия полски крал, в широка дъга между езерото Варна и платото Франгя.
Различните разкази за битката описват нестабилната ситуация на кавалерийски атаки и контраатаки, при които ранните християнски победи са обърнати чрез флангови атаки от османските сипахи и конниците на Акинджи. По някое време се открива незащитен участък в османските редици, който позволява на силите на знаменития Влад Дракула, също част от християнското войнство, да нахлуе и ограби османския лагер. Ян Хуняди събира разпръснатите папски сили и превзема голяма територия около османския център, в който султанът и неговите еничари стоят зад защитена линия. Младият крал вижда как опитният Хуняди се бие героично и разбива конницата на сипахите, и решава директно да атакува султана, който е защитен от конната си стражата и страховитата еничарска пехота, със собствената си полска тежка кавалерийска рота от 500 рицари. Но нападението му се разбива в стената от калени в битките еничари, които бранят султана. Еничарите убиват коня и телохранителя на краля, обезглавяват Владислав и показват главата му, набучена на кол. Една почти спечелена битка е загубена заради младежко безразсъдство.

Владислав III е загинал само на 20 години

Нито тялото на краля, нито бронята му така и не са намерени. Но Владислав III остава в историята като Владислав Варненчик, в почит към смелия младеж, дръзнал да се изправи срещу мощта на една Империя.
И той не е забравен. На мястото на битката е изграден мемориален комплекс с мавзолей на младия полски крал, загинал край Варна. Паркът-музей „Владислав Варненчик“ във Варна е създаден през 1924 г. като лобно място на загиналите воини в битката при Варна, състояла се през 1444 г. През 1934 г. по предложение на командира на Осма пехотна дружина във Варна полковник Петър Димков (станал след това прочут български билколечител) при Археологическото дружество се образува Комитет за построяването в парка на паметник-мавзолей на убития полско-унгарски крал Владислав ІІІ Ягело, който „да служи за назидание на потомството“. За строителството на мавзолея се набират средства от страната и чужбина. Полското правителство предоставя като дарение сумата от 240 000 лв. Едновременно с това продължава работата по парка и строителството на мавзолея. Управителят на общинските градини във Варна Антон Новак и инж. Любомир Димов разработват плана за оформлението на парка. Архитект Антон Франгя прави архитектурния план на мавзолея. В символичен мавзолей е поставен саркофаг на краля. При тържественото откриване на парк-мавзолея на 4 август 1935 г. присъстват около 30 000 граждани, официални военни и граждански делегации от Полша и Унгария, видни български политици и българският цар Борис ІІІ със семейството си.

Парк-музей "Владислав Варненчик" край Варна

По повод 520-годишнината от битката е създаден и музей с експозиция, в която е изложен документален материал за походите и за битката при Варна. Експозицията съдържа картини и скулптури, рицарски доспехи и мечове, гербове и знамена, ризници и боздугани, бомбарди и алебарди, лъкове, арбалети и други средновековни артефакти, намерени от историците на бойното поле или подарени от военно-историческите музеи във Варшава, Будапеща, Прага, Букурещ и Белград.
През 1964 г. е издигнат паметник на Янош Хуняди – главнокомандващ армията на крал Владислав, трансилвански войвода, регент на Унгария от 1446 г.
През 2004 г. музеят и експозицията са изцяло модернизирани.
Подбор, превод и редакция: М. ВЕСЕЛИНОВА
Публикацията е финансирана от Община Варна - Фонд "Култура"

 




Начало / За нас / Статии / Видео / Контакти 2024, Всички права запазени.