CultureSpace Статии История, Култура, Изкуство, Мистика

Българската победа от 1885 г. и подвигът на приморци

12/11/20 / ИСТОРИЯ
Висок боен дух, справедлива кауза, отлични професионални качества на българските офицери





Симеон КУЛИШ

Сръбско-българската война от 1885 г. е първата война на България след Освобождението. Това е разказ за непобедимия български дух, за саможертвата на българския войник от 8-ми Приморски полк в името на Родината, за силата на справедливата кауза и… другарството, родено в калните окопи, което спасява животи и остава до края.
След кошмарния за България Берлински конгрес гордият български народ започва всякак да търси начин да поправи грешката на Великите сили, направена в германската столица. Само 7 години по-късно, на 6 септември 1885 г., правдината възтържествува в Съединението – дело на българите, въпреки всичко и всички, въпреки гнева, който се е очаквал да си навлекат от Европа, че дори и от освободителката. Дяволът обаче не се появява на югоизточната ни граница, а точно на противоположната страна. Задачата – защита на Съединението! Как? На всяка цена! За събитията през тази бурна есен и началото на Сръбско-българската война изключително емоционални са спомените на свещеник Петко Франгов:
„Щом се пръсна прокламацията, българският войник сякаш доби крила, той не отиде – той хвръкна към сръбската граница. Полетя към тази граница всичко, що носеше българско сърце и храбра душа, и се озова пред нападателя, който беше влязъл няколко километра в българската държава и завзел градовете: Трън, Брезник, а Видин заобиколил. Всички се решиха да умрат или отпъдат врага, който тъй хайдушки беше навлязъл в отечеството ни.“
В тази сложна, но и високо отговорна обстановка, активно и ключово участие взема варненският 8-ми Приморски полк.
Полкът е създаден на 18 октомври 1884 г. от 12-а пеша Ряховска дружина, 16-а пеша Провадийска дружина и 20-а пеша Варненска дружина. След това те са преименувани на Първа, Втора и Трета дружини. Интересен фкт е, че за формирането на полка са взети кадри от руските 130-и пехотен Херсонски полк и 131-ви пехотен Тирасполски полк (5-има офицери, 42-ма подофицери и 10-има редници). След 7 септември 1885 г. и Указа за всеобща мобилизация се създава и още една – 4-та дружина. За командир на полка е назначен кап. Иван Сарафов.
Не минават и две седмици и с телеграма от Военното министерство №1181/19.09.1885 г. се нарежда частите на полка още на следващия ден да тръгнат за Ямбол, а оттам, през Южна България – направо към фронта. На 20 септември в 06:30 ч. полкът вече е строен и готов да потегли към първата си бойна мисия. Младите момчета са изпратени от многохиляден народ, който им вдъхва кураж и сили, знаейки, че отиват да докажат себе си и да защитят Родината.

Карта на бойните действия

Това е началото на дълъг път, преминал през Бургас, Ямбол, селата Голям и Малък Манастир, Симеоновград, Сарамбей (днес Септември), Ихтиман, Вакарел, та до бойното поле. Осъществили 42-километров преход в снеговалеж, газейки във вода до колене, без кой знае каква екипировка и снаряжение, но с висок боен дух, втренчили поглед в своята цел – Сливница!
С всеки изминал ден от своя поход приморци се доближават по-близо и по-близо до военните действия. И ето, на 7 ноември 1885 г., напускайки с. Вакарел, през с. Нови хан войниците за първи път се срещат със страданията на войната, разминавайки се със свои, пострадали в битките при Сливница и Драгоман. Тъжната, но и трогателна картина зарежда с още повече сили частите на 8-ми Приморски полк и те целеустремено се насочват към театъра на бойните действия.
8 ноември 1885 г., Сливница. Втора и Четвърта дружина вече са разположени на север от града. На следващия ден пристигат и останалите две части – Първа и Трета дружина. Задачата – ясна. Войниците – готови. Времето – настало.
Първите сражения на приморци с врага стават на 11 ноември при с. Чифлик Белово – една прелюдия към предстоящия героичен подвиг, на който ще бъдат обречени българските воини. Частите се разгръщат и 11-а рота на Трета дружина начело с кап. Златев заема висотата североизточно от с. Лукавица. Втора дружина заема висотите вдясно от Трета. Следва атака на връх Бабина глава, който се намира западно от Цариброд. Срещу тях се изправят 15-и и 12-и сръбски полкове. Първа и Четвърта дружина се насочват към Цариброд. Там са посрещнати от 9-и сръбски полк. Започва атаката на Остри връх. 16-а рота тръгва целеустремено, а зад нея е полковото знаме и полковата музика. Достигайки само на 600 крачки от сърбите, приморци гордо развяват знамето и под звуците на „Шуми Марица“ мощно извикват „Ура!“.
8-ми Приморски полк жъне първите успехи. Но те си имат и своята цена. Свидни жертви дава полкът в боевете от 10 и 11 ноември – трима убити и 15 ранени при Бабина глава и двама убити и 13 ранени при Остри връх.

По дългия път на войната

12 ноември 1885 г., връх Нишава: второто голямо предизвикателство пред младите български бойци. Втора и Трета дружина, подкрепени от 4-та Плевенска, се изправят срещу части от 11-и и 12-и пехотни сръбски полкове. Сражението се води лично от кап. Златев, стиснал здраво в ръка своята сабя. Битката е изключително епична, в действие влизат вече и щиковете. Първи в окопите на противника се озовават момчетата от 5-а и 6-а роти. Тук се отличават със своята смелост и безстрашие подофицер Никола Казаков и редник Добри Мирчев. За тези си действия те са наградени със Знак за отличие на военния орден за храброст. Това всъщност са и първите войници от полка, получили отличия.
В края на деня поредният успех на приморци е помрачен. В битката при връх Нишава смъртта си намират 15 души, сред които и самият кап. Златев. Ситуацията става още по-тежка, тъй като завалява силен дъжд, а войниците вечерят с последните си дажби сухар. Но най-важното е, че бойният им дух не е сломен, а сили ще се намерят, защото зад тях е Майка България, а пред тях – победата!
На следващият ден, 13 ноември, за да вдъхне още увереност, смелост, а и да изкаже своята благодарност към полка, пред войниците на кон се явява не кой да е а Н. В. Князът. След това посещение е ясно, че всеки един ще изпълни доблестно своя дълг към Родината! Те не знаят, че им остава още едно голямо сражение, което ще се превърне в кулминацията на тяхния подвиг в Сръбско-българската война.
14 ноември 1885 г., Пирот. Интересното за този град е, че е с население от около 8000 души, които в по-голямата си част се чувстват българи. Ето защо тук залогът е изключително висок. В атаката на града се включва целият 8-ми Приморски полк. Първите сражения са между селата Паскашия и Петрлаш (знайно и като Петърлаш или Пъртелаш). Сърбите използват целия си потенциал, с който разполагат в онзи момент, и обсипват българските части с артилерийски огън. Действията на приморци се затрудняват. Принудени са да изчакат няколко часа, за да използват прикритието на нощта и така да се приближат възможно най-близо до Пирот. Правят го съвсем тихо и незабелязано, достигайки самия край на града. В този момент мощно „Ура!“ раздира мрака и частите на Първа, Втора е Четвърта дружина се впускат в атака. Започва ожесточен ръкопашен бой с щикове и приклади из улиците на града. С неистови усилия българските момчета успяват да си пробият път до другия край на Пирот. Голяма част от сръбските части са изтласкани. Нещо повече, в суматохата приморци успяват да пленят 14 сръбски войници и 6 коня, натоварени с боеприпаси.

Капитан Сарафов

Описаните действия изненадват и учудват сърбите, тъй като победният ход на българите не е очакван – и то с такава мощ! Действията се развиват изключително бързо. Очаквано и съвсем навреме подполковник Сава Муткуров – командващ десния фланг и центъра при настъплението към Пирот, заповядва всички части да напуснат града и да се съберат в югоизточната му част. По този начин той намалява максимално загубите и успява да преструктурира отделните бойни групи. Така градът остава непревзет от българите, но се превръща в демонстрация на сила и твърдост от страна на приморци, проявена по време на боевете.
Сръбските дивизии от Нишавската армия, останали без патрони и загубили всякаква вяра, че ще могат да се противопоставят на българската армия, през нощта на 15 ноември отстъпват в посока Ниш. Сърбите са принудени да признаят поражението си. Момчетата на фронта и техните командири ликуват. Да, до разгром не се стига, тъй като европейската дипломация, и преди всичко австро-унгарската, се намесва и спасява Сърбия. На 9 декември 1885 г. двете воюващи държави сключвт примирие, а на 19 февруари следващата година България и Сърбия подписват договор, с който се възстановява мирът между двете страни.
Дни след края на военните действия една част от бойците от нашия 8-ми Приморски полк са наградени с орден „За храброст“ – IV степен, сред които: кап. Сарафов, кап. Делов, поручик Луков, поручик Каракулаков, поручик Тенев, поручик Патоев, поручик Константин Петров.
Така венецът на честта и справедливостта е поставен на гордо вдигнатата българска глава! Първата отечествена война за България се увенчава с успех!
 




Начало / За нас / Статии / Проекти / Контакти 2021, Всички права запазени.