Честит рожден ден, Димаш!

„Когато пред една Нова година Димаш пя в Ню Йорк пред Нова година и показа на „ябълката“ как се пее, а не как се подяжда изкуството от гъгнещи червеи и музикални критици, които са родени с памук в ушите, но не от негърските плантации, родили госпъла, соул и блус изкуството. Димаш няма шанс, той е от Казахстан. И макар че и там има памук, слухът на казахите и на милиони по света не е повреден от „новия ред“, проникнал в „дълбоката държава“ на бездуховността. Останалото го е казал Лихачов… И многоточието, понеже обещах да съм недовършен, което между другото значи – отворен за бъдеща еволюция, а не вкаменен фосил в нивата на поредните „Грами“-та без грам творчески заряд… (S.O.S, Димаш, Земята е в беда… земята на музиката – също. Но ти и без това витаеш в музиката на небесните сфери и това не те досяга…) А после мупосветих тази статия – нека си я припомним с незначителни добавки): Димаш Кудайберген: непостижимият Вокалното чудо се отказа да воюва за титлата „Най-добър в света“, защото… и без това е! Георги ВЕНИН Преди около две седмици го споменах като противовес на Били Айлиш (която, апропо, като суща повлекана, награби рекордния брой Grammy-та със сопол в разноцветната си коса: заснеха го – сопола – с камера в близък план). Сега го портретувам сам по себе си и сам за себе си. И без това е единствен. Димаш (Димухамед Катанули Кудайберген) е музикалното явление на последните години. Днешният Орфей (да, вярвам, че гласът му може да укротява хищници!). Казахстанското момче, което днес навършва 29 (точно на светоносния наш празник 24 май), вече обра какви ли не големи награди: на „Славянски базар“ във Витебск, Беларус, през 2015 г. (безапелационно: със 175 гласа от 180 възможни!), в САЩ, в Китай (където след участието му в конкурса „Аз съм певец 2017“ на Хунанската телевизия и следващите му изяви го обявиха за артист на 2019-а) и Хонконг; пя в Истанбул, в Русия (в Казан, в Уфа, в Москва), в Киргистан, Украйна, Италия, Южна Корея; разтърси Лондон (в елитния клуб „Индиго“), Париж, Ню Йорк през миналия октомври (в „Баркли сентър“). И, разбира се, препълни огромния стадион в родната Астана. Последно талантът му осени Ереван и Анталия, където нвероятният му слух улови всред пеещата публика глбаса на 15-годишната румънка Кристина Пнтеа, качи я на сцената и… я направи звезда! (Както на времето попаде ръка и на украино-казахстанката Данелия Тулешова – друг прекрасен вокален вундеркинд). какво сърце, каква щедрост! Навсякъде публиката започва да го боготвори още след първата песен. Освен удивително-въпросителните срички „Каквоооо!?“ и „Кааак!?“, ахканията (за забравилите що е то „ах!“, да им го преведем – „Уау!“…) и насълзените очи, три фрази неизменно съпътстват реакциите в YouTube при първо чуване на Димаш, вече повсеместно и ревностно наричан „най-добрият певец в света“: - „Това не може да бъде:не е истина!“; - „Това не е човек, той е извънземен… или робот!“; - „В него сякаш съжителстват няколко души!“. Някои вокални педагози, оперни певци и дори обикновени блогъри уточняват тези възклицания: Димаш е едновременно баритон, тенор, алт и сопрано, без да е „унисекс“ (чувал съм унисекс-певци на фестивала „Откритие“ във Варна, които пеят с изтънени женски гласове, но на тях или им липсват ниските басисти тонове, или между ниските и високите зее пропаст; не е така при Димаш). Той преминава от една тоналност в друга, от една „вокална бленда“ в друга (това не го могат „сенките“ на казахстанеца Витас и Помой Марселито), от едни обертонове в други, като че се плъзга със ски по… нанагорнище… И то – с невъобразима леснина и несъмнена увереност в моженето си. Непоколебимо, та чак усмихнато спокоен по време на всеки конкурсен или концертен „слалом“ от октава в октава. И така – шест октави плюс осем полутона (само за сведение: Марая Кери има около 5)!! На планетата Земя досега не се е пръквал глас с такъв диапазон (в Уикипедия може да прочетете, че са засечени още четири мъжки шестоктавни гласове – двама от певците не са между живите; другите двама – Майк Патън и Девин Таунсенд, рок звезди, са твърде надценени и дори съмнителни по повод певческите си диапазони, понеже, ако изобщо покоряват най-високи ноти, то е не с пеене, а с хрипливи крясъци като на заколение; у Димаш всяка нота е изпята с финес от висш ред). И не опитвайте да го имитирате, той явно е биологично и генетично призван за певчески посветен. Сигурен съм, че много от скорошните паднали ангели се приземяват сред нас тъкмо когато той пее. Защото изумителният му глас извира сякаш от небесните сфери. Любимата ми певица Лара Фабиан, която работи с основния композитор на неговите песни Игор Крутой, нарича Димаш „космическо момче“. Мнозина от коментаторите, след първото ошашавено „Той е царят на певците!“, веднага се поправят: „Не, той е богът на певците!“. Почти всички с ръка на сърце и изумено ококорени очи изповядват, че никога не са чували такова пеене (а те са слушали мноооого…!). Но да се върнем на Лара Фабиан. В една от книжките си с фрагменти бях писал: „След Джанис Джоплин никоя друга певица не ме е ранявала така. Дори повече. Защото Джанис беше струна, опъната до скъсване. Оголен нерв. Вулкан, който жадуваше само да изпразни недрата си от врящата лава, без да мисли как. Лара Фабиан също е вулкан, макар по-нежен, по-лиричен, по-вглъбен – и повече чувствителен, нежели чувствен. Ала неговото изригване не е самоцел. Той се стреми да изригва красиво. Лавата му образува блестящи фойерверки, потича по хълбоците на хълма му сякаш на съвършено симетрични фонтанни вади. С Флавиен Компаньон - композитор на хитовете на Селин Дион, Лара Фабиен и др. Как става това!? (Само веднъж съм виждал Лара да не овладява напълно лавата: тогава публиката я разплака и на финала тя изхлипа.) Наблюдавам нейни записи. Удивително съчетание на спонтанност и обузданост – невъзможно съчетание! Свръхемоция, която не нащърбва изящността на вокала! Имам чувството, че част от нея излиза от тялото й и направлява гласа й, докато самото тяло не спира да се люби с песента. Тя е две в една! Джанис беше шаман. Лара е колобър.“ А Димаш!? Димаш е самият Тангра. Три в едно. Той също съчетава техническото съвършенство с емоционално потъване и вживяване, но прибавя и още една съставка: той е извън всички жанрове и стилистики… защото ги владее до невероятно, да не кажа, абсолютно съвършенство. Белканто, поп, рап, рок – каквото носи в себе си посланието на композицията. Затова всяка песен, която Димаш пее, е белязана от негова уникална интерпретация, от неочаквана различност. Той не имитира като другата победителка от конкурса в Китай Джеси Джей, която толкова много иска да вокализира като Уитни Хюстън, че поставя под съмнение максимата „Всеки е неповторим“… Все пак между него и Лара има едно отличие. Когато белгийката пее „Болна съм“ („Je suis Malade“) на сцената, тя е сякаш в затвореното пространство на собствената си стая (най-много пред своето огледало). Сякаш няма публика. Сякаш от зрителите я дели непрогледна стена. Само тя и песента. Свръхвглъбена. Свръхпреживяваща. Димаш се раздвоява: той се гмурва в песента, но от време на време изскача на повърхността ѝ, за да поеме дъх – и да бъде видян от спасителите (публиката). Той е там ВЪВ песента, но и ЗА песента (така пее и друга моя любимка: Флор Янсен). И Лара, и той са магьосници посвоему. Те чародействат. Влизат под кожата… не, в душата на чувствителния слушател. Артистичността им е неподправена и тъкмо затова – внушителна. Предупреждение: гледането на негови изпълнения на живо е опасно за вашето психическо здраве. То води до пристрастяване. Моя милост е вече дрогиран и изпитва абстиненция, ако поне веднъж на ден не погледа негов клип. Няма насищане, уверявам ви. Не си пускайте негови аудиозаписи; Димаш трябва да се поглъща и с уши, и с очи. Всичко при него е пронизващо излъчване: очите му, лицето му, ръцете му, езикът на тялото му. Омайващо. Вълшебно. В много от видеозаписите камерите засичат емоционални бликове на омагьосаната публика. Хора, които са в транс или делириум. В екстаз. Присъствието му поражда катарзис. Понякога – с порой сълзи. Да, Димаш е заклинател, чаровен при това. Виждам как Димаш Кудайберген обърква вокалните педагози. И най-високите му тонове не са „писъци“ (screamings) или фалцет; те са толкова мощни, плътни, „окръглени“, че не е ясно дали са извлечени само от главовия му регистър, или участва и гръдният; или е смес от двете (mixed voice). Съжалявам за специализираната терминология, но той е учил класическо бел канто. Има закалка от люлката. Майка му е сопрано във Филхармоничното дружество на Актобе, баща му е филолог, но и певец, текстописец и композитор. Въпреки примамливите предложения да стане оперна звезда, Димаш, който от петгодишен учи пиано и вокал (завършва Казахския национален университет по изкуства в Астана), се посвещава на популярната музика. Владее 12 инструмента и ме„е поне дузина езика. Е, с произношението на английски вече се справя доста добре, а в Китай обърка една руска думица (вместо „просить“ изпя „простить“). Но дори когато пее с дребни лирически „прегрешения“ или на световнонеизвестния си роден език, вие разбирате какво чувство е вложено в песента. Той не пее баналности, подбира. Две от най-популярните му песенни вариации са по трагични истински случаи („S.O.S d’un terrien en détresse“ и „Autumn Strong“) – преди да ги чуете, се запознайте с предисторията им. А потресаващото изпълнение на „Adagio“-то на Албинони ви оставя без думи! Той е млад, чувствителен и скромен. Знае си цената, но не се надува. Човечен е: в Казан преди години посети в болницата тежко болно момиче, което не успя да отиде на концерта му. Отказа да продължи участието си в състезанието за „The World’s Best“, за да даде шанс на две други, по-млади от него, певчета. Само се моля музикалната индустрия да не го употреби по грозния си начин – моля се да бъде оварден от уродливи и крадливи продуценти, музикални агенти, звукозаписни фирми и адвокати. Да не го изцедят като златен мед от пчелна пита. Той трябва да е и медът, и пчелата, която го добива. И да се върна към началото. Били Айлиш записа песен – саундтрак към поредния филм за Джеймз Бонд; измънка я, измърмори я, на места гласът ѝ а-ха да се скъса – и това при едно шепнещо бърборене, след тюнинговане и обработка в суперстудио! Димаш записа песни за новия драматичен филм (вече като режисьор) на любимеца си от детинство Джеки Чан „Битка на спомените“ и за „Създателите: Минало“ („Creators: The Past“). И сравнението с „Не е време за умиране“ на мъмлещото недоносче Айлиш е невъзможно и напълно несъстоятелно. Защото няма как да сравните серафим с картоф.