Марияна Георгиева-СВИДНА
Смятах да ви подаря предколеден, привдигащ светлослов… Нещо топло, духовито и подкрепящо… Да, но ми изпратиха едно „послание“, изпълнено и с гняв, но и с Въпрос, който сам съдържа и… задържа отговори…
Та реших… Да пуснем отговорите на свобода… И както някога при редовата ми публицистична дейност – да покажа за момента всички гледни точки, а в това число и моята. А пък вие направете своя избор… И с право – проявете вашето пристрастие…
Да започваме…
„Напоследък са се пръкнали по интервюта, семинари и всякакви онлайн изяви едни нахилени и светнали лица, които съобщават и внушават, че вече са постигнали… И щастие, и изобилие – финансово предимно, постоянна радост, положителност… И няма нещо, дето би им се опряло… И могат да ни споделят, а и научат, как чрез практики, разбирай всекидневни, седмични и тъй нататък тренировки на ума и тялото, с повтаряне на утвърждения и заявяване на намерения, с определен вид хранене и поведение ще ни помогнат много бързо, ефективно и… забавно – да постигнем просветление и случване на гореизброеното… За да се превърнем като тях в духовни ментори, срещу заплащане, сертификат… И потупване по рамото с „честито“… Но… Още като ги погледнеш с малко по-отворени очи, изобщо сетива, усещаш, че това не може да изглежда и звучи нормално… Да! Ами тези хора греят неестествено като накичени елхи и гръмогласно заявяват как масово е нужно да се будим… Иначе ще сме изгубени… И ще се наложи те да ни разтръскат… Или ще се наложи да ни стръска и изпита нещо друго… (При това – по-страшно и от тях самите…) И възможно ли е тези "вечно позитивни" люде да са наистина пробудени и светлозарни?! Та те приличат на дрогирани… Пращам ги в графа „Възбудени“...“
Така… След това застигнало ме остро излияние на стар приятел, обичайно кротък и смълчан, не мога да не кажа следното…
Ще се облегна пак на източната мъдрост… За това, че той, Животът, сам по себе си е практика… Че е добре, да пазите ума си чист от всякакви клишета, чужди вдъхновения, мечти и пориви… Които, колкото и да звучат примамливо, те просто няма как да станат ваши… Че е добре да се погрижите по свой, неповторим и много личен начин за сърцето си…
Защото, този път цитирам Юнг, визиите ви за бъдещето ще са ясни и осъществими, когато вече може да погледнете в сърцето си… И който гледа вън – той е мечтател, а който гледа вътре – се пробужда…
Ще допълня, за пореден път, че пътят към духа минава първо през нивото на душата, по-точно - през портала на сърцето. След като умът се е наситил, напалувал, ведно и с егото, и с проявленията му. И този ум не може лесно да се заглуши или приспи – било то с формули или пък с упражнения… А и с игри и прочие формати, изпълнили пространството доволно от години…
И тази светналост, усмихнатост и превъзбуденост са резултат от повишена електричност, в ущърб и на магнетизма, и на заземеността... От не съвсем естественото следване и преповтаряне на схеми и модели, които в отражателния и полярен свят дават временен и някакъв там търсен резултат. Обаче спреш ли с тези уж духовни практики, старото ти положение не само че се връща, но и става по-проблемно… А и това е също вид зависимост от нещо външно, умозрително и контролирано… Все определения за властващия ум, който се филмира, режисиран, само за да не извърне поглед към сърцето… И да му подаде приятелска ръка…
А когато нещо е тъй хладно, несърдечно и амбициозно, то отново, колкото и да е опаковано в „духовност“, видимо остава достояние на егото…
Питаха ме как изглежда според мен духовният човек… Ами той е одухотворен. И не гръмогласничи, не търси популярност с микрофон в ръка… Самото му Присъствие в пространството говори, приласкава и отваря. Душата му ухае благо... И излъчва мека и смирена Светлина. Той не изрича несъществени неща, защото уважава Силата, Енергията и съзнателно ги съхранява. Той почита съкровеността на Словото, Познанието… Истината… И естествено е техен проявител и бранител. Той не практикува... И не се разлива нашироко... Знае, че това са форми на ума… Той ви се разкрива без натрапване – не развивайки се, извисявайки се… И знае, че не е възможно да достигнеш до Високото с водачи, ментори и гурута… Те имат своето предназначение в началото на Пътя… После всеки тръгва сам, привлечен, очарован, воден от гласа и светлината на своя собствен Център, наричан мило и сантиментално Съкровение… И често пъти - Дух.
„Какво е дух?“, попита преди доста време моят четиригодишен син, мярнал кадри от филма за духчето Каспър, зачуден за произхода на персонажа. Обясних, че става реч навярно за маскирано дете, защото той, духът, си е невидим… И можем да усетим, че ни е дошъл на гости, когато нещо мекичко погали бузата ни, когато лек ветрец разроши и тревата, и косата ни, когато има радост, смях… Невинни, чисти… Не знам какво разбра синът ми от така непълното, полупреведено на детски обяснение, но ме запита след минута размисъл: „А може ли духът да е голямо, бяло коте, което спи до мен и гали бузата ми с пухкава опашка?“.
Разбира се, че отговорих: „Може“.
Картината е на художника Joern McArt
----------------------------------------------------
От профила на СВИДНА във ФБ
|
