Да те изяде „лъвица”! Първа част

03/19/19 / КУЛТУРА
Как една журналистка не успя да запише в CV-то си „VOGUE“





Мария ГЕНЧЕВА

Светът на модата – един красив и малко абсурден свят, а може би не малко. Блясъкът му привлича като пламък на свещ нещастните мушици – един друг прекрасен свят: на дамите. За всекиго по нещо. Погледите – на по-зрялата възраст, желанията – на средната и мечтите – на младите. Днес парите поразбъркаха малко категориите. Интересът ми към Ана Уинтър („самодържец“ в модната индустрия чрез списанието си „Vogue“) откри един текст, който разказва за изкуството на интервюто за работа.

Нямала съм честта или удоволствието да се явявам на интервю за работа и честно да си кажа, за мен то е енигма, затова с интерес гледам да науча нещо оттук и оттам за този „вълнуващ“ момент. Мой близък – млад дизайнер, пътува два път до София за среща с управителите на две от най-големите дизайнерски агенции у нас за интервю на базата на CV и портфолио и двата основни въпроса били: на едното място – как е взел награда от такъв конкурс, на другото – една въздишка, че и той (управителят) бил искал да стане член на Съюза на художниците, но нямал време (каквото и да означава това). Хубавото е, че първият, когато научил, че наградите на този конкурс, провеждан в Италия, се присъждат от петдесетчленно жури, признати специалисти, които живеят в десет страни и не се познават помежду си, а председател е ректорът на Политехниката в Милано, разбрал, че „онази работа“ там не е като „тази работа“ тук.
Но да се върнем „там“ и да видим как стават тези работи в Америка. Ейми Одел е журналист, автор и медиен консултант. Тя е колумнист в „Business of Fashion“, била е и редактор в Cosmopolitan.com… Интересна гледна точка е книгата й „Приказки от задния ред: външен поглед от вътрешността на модната индустрия“ („Tales From the Back Row: An Outsider’s View from Inside the Fashion Industry“ – Simon & Schuster).

В един прекрасен горещ ден, когато Ейми събира тен на терасата в нюйоркския си дом, телефонът и звъни. Обажда и се Марк Холгейт, редактор на много висока позиция във „Вог“ и й задава прост въпрос: - Бихте ли се заинтересували от интервюиране за позиция на моден писател?
Гръм удря младата авторка. След бързото „Да“ в главата й бушува буря. „Vogue“ се смята за „библията“ на модните списания. Ана Уинтър, нейният главен редактор, е като Бог на модата. Тя е безспорно най-влиятелната и силна личност в модната индустрия. „Анна за мен е велика икона. Най-голямата икона! Как ще се осмеля да и говоря? И какво ще мога да направя на нейната Обетована земя?“.

И започва безумна подготовка. Като добър журналист,Одел, естествено, прави проучване – Къде? Какво? Как?, като не си задава единствено верния въпрос – Защо?
И тръгват напътствия. Далечна приятелка, бивша служителка на „Вог“, й дава четири „ключови“ съвета. Да не се облича в черно, защото Анна е „изцяло за цвета“ (дори веднъж е казала, че това, което никога няма да направи е да се облече от горе до долу в черно, за разлика от много модни личности); на второ място е важен житейският опит, защото Анна ще „зададе повече въпроси извън професията...“. Трето – хубаво е да се спомене образ или история от списанието, което Ейми наистина обича, но да не се „изхвърля“ много пред Анна, която е „срамежлива“, не обича хвалбите и те не играят никаква роля за затопляне на атмосферата. „Просто това е нейният начин…“. И четвърто (може би най-важното): „Покажи интересите си“.
Ейми познава модния бизнес и опитва да се придържа към изискванията. В ушите й бръмчи: „Трябва да носиш правилния етикет за сезона“. Защото Анна всичко разбира и като те погледне – познава марката, колекцията, годината. Ейми се спира на един костюм на Майкъл Крос с цвят на сметана. Тревогата минава през обувките, става нервно, защото Ейми си спомня, че е писала много неща за Ана Уинтър и „Вог“ и не всички са били „благоприятни“. „Но щом веднъж сте поканени да обядвате с готините момичета в кафенето, е много лесно да спрете да говорите зад гърба им.
Прозрачният ъглов офис на Ана Уинтър е на 25-ия етаж на 104-етажната кула на Condé Nast HQ в Търговския център „One World“.
Ейми вече е в бърлогата на „лъвицата“. Луксозна, бляскава, респектираща. И все пак животът си тече. Наоколо се мотаят мършави момичета, облечени в хип-скиминг рокли, веят се асиметрични поли и шнурове... Крехки създания бутат тежки щендери с дрехи от последните колекции на световни дизайнери... Суматоха...
И тогава канят Ейми Одел в кабинета на Ана Уинтър.
 




Начало / За нас / Статии / Проекти / Контакти 2020, Всички права запазени.