CultureSpace Статии История, Култура, Изкуство, Мистика

„Да убиеш присмехулник“

02/11/20 / ИЗКУСТВО
Историята на Харпър Лий, знаменитата провинциалистка





Лариса ХОМАЙКО

Нел Харпър Лий е написала само една книга – „Да убиеш присмехулник“. По-точно – в началото тя написва „И страж да бди на пост“ (преведена на български само няколко месеца, след като се появява на бял свят едва през 2015 г.), а след това, под натиска на редакторката си, се съсредоточава върху детската част от нея – историята на Атикус, който защитава невинно осъден чернокож, на наплашения Бу Редли, на малкото своенравно момиче Скаут Финч, което хич не прилича на другите момиченца.
Този свой роман – един от най-чудесните в цялата световна литература, писателката не би написал без помощта на своя най-добър приятел, описан в книгата под името Дил.

ХАРПЪР И ТРУМАН
В книгата „Да убиеш присмехулник“ главната героиня Скаут Финч се запознава с Дил, разглезено момче и гениален експерт по лъготене, когато и двамата са на по шест годинки. Така и в живота: Харпър Лий и Труман Капоти се запознават шестгодишни и завинаги стават най-добри приятели. Те винаги са били важни един за другиго. Харпър също се появява в книгите на Капоти: тя е Изабел Томпкинс в „Други гласове, други стаи“, където изрича „Така бих искала да съм момче!“. Тя е и АнФинчбърг в разказа „Гост в Деня на благодарността“.
Те си помагат един другиму, всеки можел да разчита на другия. Когато Капоти замисля „Хладнокръвно“, Харпър заминава с него за Канзъс и му помага да събере материали за книгата. В тандема тя била по-добрата – сдържана, но равновесна и приветлива с всички, силна, умна и добросъвестна. А Труман… – той цял живот си остава такъв, какъвто е бил на шест: талантлив, капризен хлапак. Но в нужния момент винаги й се притичвал на помощ…

БУ И АТИКУС
Бащата на Харпър – Амаса Коулмън Лий, бил юрист като Атикус Финч. Но като човек бил по-скоро противоположност на Атикус. Харпър замисля и описва бащата, за когото е мечтала. Нейният собствен баща бил сексист, гледал на жените като на хора от по-нисш сорт. Той не вярвал, че от дъщеря му може да излезе нещо истинско и категорично не я приемал такава, каквато била през детските и юношеските си години. А майката на Харпър страдала от депресии и не можела да се грижи за децата. Критиците смятат, че образът на Бу Редли има за прототип тъкмо нея.
През годините на Втората световна война Харпър се учи в престижен дамски колеж.. Всичките му студентки носели тъмни костюми и накити, а Харпър – черна кожена куртка, подарък от брат й, който бил летец.
Тя псувала и дори пушела лула.
Доста симпатична на външност, тя никак не се харесвала сама – като всички момичета, които не се харесвали на собствените си бащи. Тя отдавна била наясно, но да приеме, че татко й не я обича, било толкова трудно! Харпър Лий сторва последен опит да се сдобие с бащинска обич: постъпва в Университета на Алабама да учи право. Но там бързо става очевидно, че за юрист на нея катастрофично й липсва умението да се държи прилично.: къде са ви маниерите, моме!? През 1948 г. Харпър зарязва университета и заминава за Ню Йорк, за да става писателка. Тя е на 29.

Президентът Джордж Буш награждава Харпър Лий през 2007 г. с президентския Медал за свобода

УНИЛО МОМИЧЕ ОТ ЗАТЪНТЕНО ГРАДЧЕ
В Ню Йорк тя изминава целия път на провинциалиста в големия град: нископлатена, скучна, тежка работа (предимно като счетоводителка), тесни квартирки с ужасни съседи, самота. Интелектуалците южняци се държали в Ню Йорк като секта и Харпър се опитала да се внедри в тази диаспора, но безуспешно.
Когато „Да убиеш присмехулник“ получава наградата „Пулицър“, един от тази тайфа се изумил: „Тя беше просто унило девойче от затънтеното градче Монровил. Изглеждаше, че не е нищо особено. Вярно, казваше, че пише книга. Но тогава всички все нещо пишеха“.
Харпър съвсем отпуска ръце, а баща й, както винаги, се постарава здраво „да я приземи“. Когато Труман Капоти публикувал романа „Други гласове, други стаи“, който мигновено го прославя, Амаса казва на Харпър: „Нали знаеш, че от Монровил няма как да излязат две знаменитости…“.

ПОНЯКОГА ВСЕ ПАК ПОБЕЖДАВАШ
Тук идва времето на „Дил“: той я запознава със своите другари, които са повярвали в нейния талант, и през 1956 г. на Рождество й подаряват тлъст плик с пари: „Уволни се от проклетата си служба и пиши!“. Тя пише цяла година и написва своята книжка, която се разпространява по цял свят в огромни тиражи, преведена на десетки езици. И ни дава най-главния завет:
Мъжеството е когато от самото начало знаеш, че си загубил, и въпреки това се захващаш за работа и напук на всичко на света отиваш до края. Побеждаваш много рядко, но понякога все пак побеждаваш!
Превод от руски: Г. ВЕНИН
 




Начало / За нас / Статии / Видео / Контакти 2024, Всички права запазени.