Даяна Уин Джоунс и нейните магически светове

culturespace.bg Британските деца четяха книги за училището на магьосниците – по-точно за това как там се търсят и избират малки магьосници, много преди Роулинг, благодарение на книгите на Даяна Джоунс. Децата на Изток познаваха Джоунс най-добре от филмовата адаптация на „Подвижният замък на Хоул“ на Миядзаки. Днешното поколение деца и в България отново чете за училището на магьосника Крестоманси. „О, добре, сега, разбира се, всички пишат за магически училища“, може да се чуе близо до гишето, където се съхраняват книгите на Даяна Уин (погрешно транскрибирана на български като Уейн – бел.прев.) Джоунс, британска писателка. Уловката обаче е, че книгите за това как Крестоманси събира и обучава магически надарени деца от дванадесет различни свята се появяват много преди сагата на Роулинг. И взеха да се публикуват точно сега, когато читателите на сагата за Хари Потър започнаха да търсят нещо за четене, което е толкова британско и магическо. Крестоманси е магьосник, който следи магьосничеството във всичките дванадесет свята да се използва, за да не наранява хората. Книгите от цикъла „Крестоманси“ изобщо не приличат на Потъриадата – чародеят често се появява тук в самия край, за да отведе малкия магьосник, който е открил силата си след множество премеждия, в своя замък. Така че читателите имат много по-малко въпроси защо децата трябва да се справят сами с всичко, когато наблизо има възрастни магьосници-учители: често няма никой близо до героите на Джоунс, който да им помогне или на когото дори да се доверят. Джоунс се различава от Роулинг по това, че представя активни момичета по-често (обикновено тя като цяло следва правилото момичетата и момчетата да действат еднакво в книгата) и освен това нейните момичета не са непременно сладки, слаби, или в краен случай – в момчешка компания, понеже са невероятно умни. В книгите на Джоунс, на първо място, действат обикновени деца: очилати, дебели, имигранти, бавни книжни червеи или бързи нерваци. Те са плахи, смели от любопитство, изобретателни или не; възрастните понякога (и дори често) почти не ги забелязват и им говорят за уроци и добро поведение, а не за тайните на Вселената. Това може би е специалният чар на Джоунс. Малките магьосници при нея никога не престават да бъдат деца. Възрастните обикновено харесват повече в тези книги, че в крайна сметка, без шега, приятелството побеждава (както в „Магьосниците от Капрон“), че показват колко чаровни могат да бъдат престъпниците, които имат нужда да използват децата за собствените си цели, и всяка подобна доброта, граничеща с морал. Даяна е смятана за един от най-добрите и любезни разказвачи на XIX век; дори църковниците нямат много оплаквания от нея – нейните магьосници редовно ходят на неделни проповеди. И в нейните книги духът на едуардианска Англия цари в най-добрия си вид, което също пленява мнозина. УЧЕНИЧКА НА ПРОФЕСОР ТОЛКИН Даяна Уин Джоунс наистина е родена при крал Едуард (ако сте гледали „Имението Даунтън“, лесно ще се сетите за коя епоха говорим). Но е малко вероятно тя да го помни: две години по-късно бащата на Елизабет II, крал Джордж, се изкачва на трона. Коронясването му обаче не е сред най-важните спомени от детството на Даяна. Когато момичето е на пет години, Великобритания влиза във войната с Германия. Започва Втората световна. По-ярък спомен от този е невъзможен. Родителите на Даяна са обикновени учители. Сигурно са смятали, че трите им дъщери един ден ще станат учителки – ако оцелеят във войната. От Лондон момичетата са спешно транспортирани до Уелс (често срещано – сюжетът на първата книга от „Хрониките на Нарния“ започва със същото). Въпреки такова „приказно“ начало, в живота на малките сестри Джоунс в Уелс няма нищо приказно. Освен това по-късно по време на войната те са превозвани още няколко пъти. Изненадващо, две от трите сестри, Даяна и Урсула, по-късно стават детски писателки – а тогава никой дори не може да си помисли за това. Сестра им Изабел също свързва живота си с литературата: става критик. Но единственото, което подсказва бъдещето на сестрите Джоунс през детството им, е страстта им към книгите. Във всеки случай Даяна израства като най-обикновено момиче, завършва училище и отива в Оксфорд да учи. Там тя посещава лекции на Толкин и Луис – двама по-късно легендарни фентъзи писатели, но тогава още не е ясно дали Даяна Джоунс ще се заинтересува толкова от литературата и ще започне да пише приказки. Тя завършва колеж, омъжва се – съпругът ѝ обаче е специалист по средновековна литература и връзката с него не разкрива разказвача в нея и не намеква за нейното бъдеще. Честно казано, може да каже Джоунс, аз съм най-обикновената млада жена в цяла Великобритания! Същите обикновени, каквито по-късно ще бъдат нейните малки герои със скрита магическа дарба. По най-обикновен начин Даяна ражда трима сина (не, и в това също няма нищо приказно) – Ричард, Майкъл и Колин. И не се захваща да пише приказки за тях. Храни ги, отглежда ги, утешава ги, забавлява ги и им помага да си пишат домашните. И тогава нещо се случва – никой все още не разбира какво точно – и на четиридесет години тази обикновена жена се превръща в най-необикновен разказвач, чиито книги са прочетени от деца, които говорят седемнадесет различни езика в различни страни на света. Поне такава е историята на Даяна Джоунс. НОРМАЛЕН ЖИВОТ Всъщност Даяна започва да пише книги още като млада майка. Факт е, че в един момент тя се разболява от непоносимост към всекидневието. Три деца, които постоянно се нуждаят от внимание и грижи, най-малкото от които е само на две годинки; болен и също изискващ грижи като дете, съпруг; проблеми със свекървата. Даяна просто се опитва да не полудее и ѝ се струва, че няма по-добър начин да избегне лудостта от това да седне и да напише книга за това. Първата ѝ книга е за възрастни: политическа сатира с мръсни шеги. Тази книга е за това как Великобритания губи своите колонии и когато, седнала над ръкописа, Даяна чува новината за независимостта на Родезия, за момент ѝ се сторва, че тя като магьосница е създала нова реалност. Книгата се казва „Преврат“, след фамилното име (разбира се, говорещо) на главния герой, терориста Марк Ку („ку“ е произношението на coup, което значи „преврат“ – бел.прев.). Историята осмива бюрокрацията, инерцията на полицията и британската армия; сексът и политиката са преплетени във вицове – като цяло тази книга е плод на въображението на нейното бунтовно време. Публикувана е едва през 1970 г., когато изглежда по-малко острозъба. Едва след нея Даяна премина към фентъзи – и написва около четиридесет книги в този жанр. Тя се сприятелява с друг британски разказвач, Нийл Геймън – двадесет години по-млад, той може да се каже, че е израснал с нейните книги – и чете всичките му нови публикации. Те посвещават творбите си един другиму за пълна наслада на общите си почитатели. Тя мрази да говори по телефона, но когато Геймън се обади, тя държи телефона до ухото си дълго. „Тя ме осинови“, казва Нийл и очевидно това много му харесва. Книгата на Джоунс за това как да не се пише детско фентъзи се превръща в истински учебник за младите писатели в англоезичния свят и много от тях биха мечтали да са на мястото на Геймън. И, разбира се, Джоунс има много литературни награди зад гърба си. За съжаление на много биографи, Даяна не е от онези писатели, чийто живот е непрекъснато приключение (като Агата Кристи) или солидна колекция от тайни (като Туве Янсен). Даяна Джоунс е живяла през целия си живот във Великобритания, била е омъжена за един мъж, децата ѝ не са помисляли да я разочароват, петте ѝ внука са били много мили с баба си и тя почива на седемдесет и шест години, заобиколена от роднини. Сестра ѝ Урсула довършва последната книга на Джоунс, за да не остави песента неизпята. И когато погледнете всичко това, си припомняте, че колкото и злодеи да са срещали нейните малки герои по пътя си, до тях винаги е имало любящо семейство – и това, оказва се, изобщо не е било приказка за Даяна. Превод: Георги ВЕНИН