Траян ДИМИТРОВ, историк*
България е губила войни. Българската армия е губила битки. Български полкове са били разбивани, обграждани, пленявани и държани като заложници. Но исторически факт е, че никоя страна в света не може да се похвали с пленено българско знаме. В същото време във Военноисторическия музей в София са изложени 62 пленени бойни знамена на всички армии, които са имали нещастието да се бият против българската. Днес, спомняйки си с гордост за боевете при Сливница, Одрин, Чаталджа и Тутракан, трябва да сведем глави в признателност пред образа на българския войник, който увенча българската история с лаврови венци и слава.
Денят на храбростта започва да се чества от Българската армия още с нейното създаване. С указ №1 от 1 януари 1880г. княз Александър Батенберг учредява военния орден „За храброст“ по подобие на руския „Св. Георги“. С този орден се награждават само проявилите мъжество и героизъм на бойното поле. А с указ №5 от 9 януари същата година се постановява и честването на празника. Определена е датата 6 май (23 април) – денят на Св. Георги Победоносец.
В самото начало празникът се отбелязва съвсем скромно – панихиди по гарнизоните, поздравления и обяд за кавалерите на ордена. По-късно цар Фердинанд придава по-голямо значение и пищност на празненствата.
Дойранската епопея. Трети победен щурм.
Паралелно с Деня на храбростта, съществува и Ден на победите, т.нар. малък Гергьовден. Честван е на 27 ноември, в памет на победата, която българската армия постига над сърбите през 1885г. Подписаният през 1919г. позорен и унизителен Ньойски договор точно на същата дата я обезсмисля като ден на тържество. Така през 20-те години на ХХ век двата празника се сливат в един и се чества само Деня на храбростта.
Започват да се правят големи Гергьовденски паради, като най-впечатляващ е парадът в София. На него винаги присъстват царят, висшите офицери, кавалерите на ордена „За храброст“, военните аташета на другите страни, които са акредититрани в България, както и хиляди обикновени граждани.
От 1931г. Денят на храбростта и победите е обявен за боен празник на войската.
Паметен е парадът от 6 май 1937г., когато при изключителна тържественост цар Борис IIIвръчва новите бойни знамена на софийските полкове. Под звуците на „Шуми Марица“ старите знамена-светини, обгорени и прокъсани от безброй куршуми, обикалят в прощално шествие препълнения с хора площад пред Двореца, за да бъдат отнесени в Пантеона на българската слава. Новите знамена са осветени от Софийския митрополит Стефан, след което царят с позлатено чукче заковава на всяко от тях позлатен гвоздей с изображение на вензела си. Лично Борис III връчва бойното знаме на всеки командир на полк. Тържественият парад е воден от кавалерите на ордена „За храброст“. Както на този, така и на всички паради, ветераните и инвалидите от войните са на специална почит и царят лично се ръкува с тях.
Установената традиция на Гергьовденските паради е отменена от комунистическата власт на 2 май 1947г. с постановление на Министерския съвет. Самият празник е обвързан със знакови за новия режим дати. Първоначално за ден на Българската армия е определена датата 9 септември, а след 1953г. – 24 септември, денят на обявяване на Септемврийското въстание от 1923г. Денят на армията след 1945г. се отбелязва съвсем сдържано – само с приветствени речи, скромни прегледи на гарнизоните и награждаване на отличилите се. Няма никакви паради, обществени прояви или по-широко разгласяване. Най-точно определение за този период дава акад. Георги Марков: „45 години българските пълководци бяха в сянката на съветските маршали“.
След демократичните промени Седмото велико народно събрание определя за празник на войската датата 23 август – деня на решителните боеве при Шипка през 1877г. от Руско-турската освободителна война. През следващите две години българските войски честват този паметен ден като свой празник. През 1993г. с постановление на Министерския съвет от 27 януари отново е възвърната датата 6 май като Ден на храбростта и празник на Българската армия.
Съвременното честване започвапред паметника на Незнайния воин в София, където патриархът на Българската православна църква отслужва панихида за загиналите военнослужещи, молебен за живите и празничен водосвет на бойните знамена и знамената-светини. Поднасят се венци и цветя в памет на падналите в бой воини.
* Траян Димитров е бакалавър по история и магистър по право от ВТУ. От 2013 г. до 2018 г, е уредник в РИМ – Добрич. От 2018 г. до днес е уредник в Музея за „Нова история на Варна”.
|
