ДЕН ЗА РАЗМИСЪЛ

Георги ВЕНИН Утре си избираме управниците. В този сайт няма политика, камо ли политиканстване. Днес, в деня за размисъл, искаме само да ви подскажем как да гласувате не просто разумно, но и мъдро. Мъдростта не е само и не толкова интелект, следователно не всеки умен човек може да бъде наречен мъдрец. Какви качества показват, че сте нещо повече от ерудиран умник? Ето какво отличава мъдрия човек: 1. ОТКРИТОСТ. Отвореността за нови преживявания включва любопитство, въображение, проницателност и интерес към различни гледни точки. Мъдреците не се ограничават до това, което вече знаят, те мислят широко и свободно. 2. ЕМПАТИЯ. Мъдреците са способни да чуват и да се опитват да разберат гледната точка на другите. Благосъстоянието на другите и общественото благо са важни за тях. 3. САМОРЕФЛЕКСИЯ. Мъдреците са готови да поставят под въпрос собствените си възгледи и поведение, и не като самозащита или оправдание. Те се учат от грешките си и ценят научените уроци. Размисълът им помага да разберат, че все още не знаят много, те са тесни в границите на познатото. 4. БАЛАНС. Мъдрите хора умело балансират между своите предпочитания и интересите на околните. Едно мъдро решение взема предвид интересите на страните, различни мнения и помага за постигането на обща цел. 5. ПРИЕМАНЕ НА НЕСИГУРНОСТТА. Мъдрите хора са научили от собствения си опит колко малко неща могат да контролират. Животът е пълен с несигурност и се променя внезапно. Следователно те са се научили да се доверяват на себе си и това им помага да се справят с всяка криза. 6. ИСТИНСКИ СТОЙНОСТИ. Мъдреците никога не са егоисти. Те не са приковани към себелюбието и разбират, че светът не се върти около тях. Мъдростта често идва с възрастта, защото старостта ви кара да цените това, което е наистина важно в живота, и да не придавате голямо значение на светската суета, слава и пари. 7. ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА КРИЗИ. Мъдрите хора знаят как да прилагат уроците, извлечени от миналия опит, когато са изправени пред нови предизвикателства. Пречките ги мобилизират и вдъхновяват, вместо да ги карат да се отказват и да се паникьосват. 8. ПЕРСПЕКТИВА. Мъдрецът се ръководи не от импулси и моментни подбуди, а от основна цел. Виждането на гората зад дърветата ви позволява да загърбите ненужните подробности и да се съсредоточите върху това, което наистина има значение. 9. ЦЕЛЕНАСОЧЕНОСТ. Да имаш смислена цел, придава смисъл на живота и ти помага да останеш устойчив по време на криза. 10. УПРАВЛЕНИЕ НА ЕМОЦИИТЕ. Емоционалната стабилност е важен компонент на мъдростта. Мъдрият човек не изпуска нервите си. Той не се превръща в играчка на страстите. Той е господар на емоциите и знае как да управлява чувствата, така че да постига целите си. Мъдростта предоставя ресурси за справяне с житейските несгоди и трудности. Мъдрият човек лесно се адаптира към новите обстоятелства, приемайки себе си и другите с всичките си/им предимства и недостатъци. *** Но има и още стъпала нагоре – от мъдростта до духовността… Тук метафоричността е неизбежна. Поредната стълба: Начетеният (както и свръхначетеният – ерудитът) е архивар на пепел, прах и пръст. Строител на паноптикуми от мъртви факти. Интелектуалецът е лихвар, който дава под наем трофеите на демоните, убити от него през сафаритата в собствената му джунгла (понякога просто резерват), или хербарии на пеперуди, чиито страници са слепени не с идеи, а със слюнка. Съзерцателят е антикварен художник на сенки; той рисува пеперудите – и живи, и мъртви (от хербария на интелектуалеца), – но не продава картините си, трупа ги в мазетата на душата си, за да не ги погледне повторно. Интелигентният съзира в топлийките, с които интелектуалецът пробожда препарираните си пеперуди, гвоздеите от Разпятието; рамките от картините на Съзерцателния са сякаш гредите на Кръста. Духовният е клошар, който събира прашасали, разпокъсани хербарии и изхвърлени избледнели картини без рамки – и докато се опитва да издуха праха от тях, пеперудите оживяват под дъха му и политат след него…