CultureSpace Статии История, Култура, Изкуство, Мистика

Дендера: митове, тестове и истината

09/26/22 / ИСТОРИЯ
Имали ли са древните египтяни електрически лампи?





culturespace.bg

Много имена на учени са записани в златната книга на изследователи и откриватели на електричеството, от Средновековието до наши дни… от Джироламо Кардано (1560 г.) до Едисон и Тесла. Но на около 2,5 км югоизточно от Дендера, Египет, се намира храм, където има изображения по стените, които отразяват връзка с това явление, а ерата е дори преди т.нар. Багдадска батерия (три археологически артефакта, открити заедно: керамичен съд, подобен на ваза, медна тръба и железен прът. Находката е открита в областта Куджут Рабу, Ирак, близо до древния град Ктезифон, столица на Персийската (150 г. пр.Хр. – 223 г.) и Сасанидската (224 г. – 650 г.) империи, като се смята, че датира към някой от тези два периода).

Храмът на Хатор в Дендера

„Крушката в Дендера“ е особено противоречива тема, тъй като не е точно артефакт на потенциална древна технология, а възможното изобразяване на такъв артефакт върху стена на един от храмовете в древен Египет – храмът на египетската богиня Хатор. Храмовият комплекс „Дендера“, чиято част е храмът на Хатор, е един от най-добре запазените, ако не и най-добре запазеният, в Горен Египет. Целият комплекс е разположен на около 40 000 кв. м и е заобиколен от масивна стена от кирпичени тухли. Този последен храм на Хатор датира от юли 54 г. пр.Хр. – времето на Птолемей XII. Завършен е от римския император Тиберий, но лежи върху основите на по-ранни храмови сгради поне от времето на Хуфу (известен като строителя на Великата Хеопсова пирамида, втория фараон от IV династия [ок. 2613 - 2494 пр.Хр.]).
Изображението, известно като „Крушката на Дендера“, се намира на три каменни релефа в храма и на пръв поглед може да се тълкува като крушка, подобна на тръбата на Крукс, с „гнездо“ на лотос в единия край, „кабел“ отдолу и „жилка“ във формата на змия. В най-популярното представяне на т.нар. крушка на Дендера е показан свещеник, който държи „светилника“, и няколко по-малки фигури се виждат под него.
Една от фигурите, изглежда, насочва „електрическата крушка“ нагоре. Показана е и колона с две рамена Джед с „крушката“, а ръцете очевидно са свързани със змията/кордата вътре. Пред „лампата“ се вижда павиан, който държи два ножа пред себе си.
Норвежки електроинженер е първият, който предполага, че това изображение показва електрическа лампа. Австрийските автори Петер Краса и Райнер Хабек правят хипотезата обект на световното внимание, когато публикуват книгата, базирана на релефите от Дендера, озаглавена „Das Licht der Pharaonen“. Hochtechnologie und elektrischer Strom im alten Ägypten' (Светлината на фараоните. Високи технологии и електричество в Древен Египет). У. Гарн, друг електроинженер, по-късно тества хипотезата и конструира работещ модел на „крушката на Дендера“. В английски превод на откъс от книгата Гарн е цитиран да казва:
„Ако монтираме в стъклена крушка две метални части в нея (B), (C), можем да видим разряд на много по-ниски нива, в зависимост от размера на стъкления балон (D). При налягане от около 40 т (40 mm живачен стълб) змиевидна светлинна нишка се извива от едната метална част към другата (E). Ако се продължи по-нататък, светлинната нишка става по-широка, докато изпълни целия стъклен балон. Точно това виждаме на изображенията в подземните стаи на светилището Хатор“.




"Крушката на Дендера"

Какви са митовете зад символите? Повечето египтолози тълкуват т.нар. крушка в Дендера по различен начин. Но има надписи (и други изображения) до релефите, така че е необходимо те да се вземат предвид когато се интерпретира изображението. Откъс от превод на текстовете около тези изображения, направен от египтолога д-р Волфганг Вайткус, включва следната информация, която е в пряка връзка с изобразеното на стените на храма в Дендера.
Надписите ни казват, че Харсомтус (друг бог-създател: Хорус, Обединителят на две земи) е змията, издигаща се от цветето на лотос, като тялото ѝ се носи от стълба Джед на дневната баржа (т.нар. кабел в хипотезата за светлината на Дендера).
Сега е много по-лесно да се види колко символи в „крушката от Дендера“ всъщност са свързани с египетската митология. В един от древните египетски митове за сътворението, първото нещо, което се появява от безкрайното първично море на Нун (понякога наричано „Морето на двата ножа“), което е съществувало преди сътворението, е лотосов цвят. За това цвете се казва, че е родило бога на слънцето, Атум-Ра. Има много древни изображения на лотос във формата на „лампа“,, подобно на релефа в храма на Хатор в Дендера.
Знаем също, че змия в мехур е била използвана в по-късни изображения за представяне на Атум-Ра. Мехурът или есенцията около змията може да представлява появата на Вселената от нищото. Следователно, очевидно тълкуване на „светлината“ от Дендера, според повечето египтолози, е изобразяването на бога на слънцето, който се ражда от лотосовия цвят.
Има още нещо, което можем да видим само като анализираме този противоречив образ с познания за древните египетски митове. Например виждаме стълба Джед, който обикновено се свързва с бог Озирис, но и с бога-създател, наречен Птах. Този стълб също се разглежда като символ на сила, издръжливост и стабилност. Разкрита ли е мистерията на „крушката от Дендера“? Много от символите, показани в противоречивите релефи, за които някои смятат, че изобразяват електрическа светлина, са свързани с древноегипетски истории за сътворението, церемонии, значими богове в техния пантеон и идеи за прераждане. Надписите около релефите ясно показват, че това не е доказателство за древноегипетска технология.
Друг основен довод против хипотезата за изображенията в Дендера е липсата на исторически текстове за използването на електричество в древен Египет; каквито човек би очаквал да намери, ако релефите изобразяват електрически лампи.
В отговор на тези аргументи някои египтолози – привърженици на хипотезата „Крушката в Дендера“, твърдят, че ритуалите около използването на електрическа светлина биха били провеждани в тайни церемонии, предприети от древните жреци по време близо до празненствата за Нова година/сътворението. Това може да означава, че самите артефакти също са били тайно или ритуално унищожени след церемониите.
Въпреки че е възможно да има някои аспекти на релефите в храма на Хатор в Дендера, които липсват в интерпретациите, които имаме днес, не може да пренебрегнем надписите и придружаващата ги история. Каквото и да е значението зад релефите в Дендера, те продължават да привличат тълпи от цял свят, които са нетърпеливи да зърнат необичайните и противоречиви изображения на едно от най-невероятните места в Египет и да надникнат в един друг свят, за който все още знаем малко.
 




Начало / За нас / Статии / Видео / Контакти 2022, Всички права запазени.