Десетата алея

08/03/19 / КУЛТУРА
(Слово при откриване на Изложението „Алея на книгата“ – Варна 2019)





Георги ВЕНИН

Днес е особен ден. Десятен. Откриваме десетото книжно изложение „Алея на книгата“ във Варна след Десети ноември, което продължава десет дена и ще бъде „осенено“ от десетима специални гости – български „списувачи“. (И шатрите замалко да са две по десет.) Както се казва, улучваме право в десятката.
Варна беше първа и повлече крак. Не, това не е подходяща метафора в случая.
Варна отлисти първата страница. С безкомпромисната подкрепа на варненската община. С неуморимата страст на Асоциация „Българска книга“, която четвърт век ратува за и мисионерства за подем на книжовността.
Някои благоустройствени, архитектурни и строителни умове смятат, че двадесетината книжовни юрти от Алея на книгата задръстват алеята на Ларгото, затрудняват проходимостта й. Тук е важно да решим кое е важно. Гледната точка. Като оставим настрана, че сякаш никой експерт не забелязва как най-вече тротоарното право, откупено от шпалира заведения, почти целогодишно отнема правата на преминаващите, това, което някои сега наричат „задръстване“,аз наричам „изпълване“ с просвещение, гурмеза ума – и пречистване, което улеснява проходимостта на човека до неговия дух.


През годините съм наричал тружениците на книгоиздаването…:
- поклонници на книжните трапези за жадни и гладни умове и сърца – жадни за нови емоции, гладни за нов смисъл…
- катерачи на духовни била, изкачвани по стълби от печатни букви…
-донкихотовци на книжни копия, които обаче могат да сразят стоманените вятърни… или вятърничави… мелници на невежеството, които не мелят бъдеще…
- адепти на Гутенберг в една епоха, която се опитва да загърби Гутенберг, и в една страна, която е загърбила пиетета към високото слово.
Но ето – вече десет години Варна с умислени крачки и любопитен поглед минава по тази Алея –един супермаркет за книги под небето, в който са накитили книжовната си стока 61 издателства, седем от тях - варненски. По стелажите му са подредени поне 15 000 заглавия и около5000 от тях вдигат пàра като топъл хляб, защото са пресни издания.В края на алейната (звучи елейно…) десетдневка складовете наизложението олекват с 45 000 книговезки артикула – толкова изкупуват варненци и гости.За кой ли път трябва да припомня, че Алеята на книгата във Варна е не само първата в България, но и най-мащабната. А как иначе, след като във Варна е проведен първият мострен панаир на българската книга – по средата на 1927 г.

Между другото, през 2010 г., когато във Варна бе организирано първото изложение „Алея на книгата“, в Унгария бе създадена най-голямата книга в света с височина повече от 4 м, ширина в разгърнат вид – около 7 м и тегло 1452 кг. Е, нашето изложение е най-едрокалибреното в България.

Песимистите, които се вайкат, че историята на гутенберговите книги се е упътила към своята предизвестена кончина, трябва знаят, че например във Великобритания през миналата година са продадени повече от милиард и половина книги – и в това не-за-вярване число не са вписаниелектронните копия – само книжните.Сиречна човек в Кралството се падат по 26 закупени книги.

Веднъж попитали Уорън Бъфет каква е тайната на неговия успех. Той посочил купчината книги до него и казал: „Четете 500 такива страници всеки ден“.Това надгражда, като нарастваща лихва.
Иска ми се да кажа, че да прочиташ 200 книги на година, е удивително. Но не е. То е по силите на всекиго.
Колко време ще ви отнеме това? Ето малко статистика, взета от САЩ (ама нали и ние бая се поамериканчихме, навярно важи и за нашего брата…):
• Средният американец чете по 200–400 думи на минута;
• Типичните научнопопулярни книги се състоят от около 50000 думи.
Значи, 200 книги по 50000 думи в книга съдържат 10 милиона думи.
• 10 милиона думи, четени по 400 на минута, правят 25000 минути, което е 417 часа.
Струва ви се много? Същият този средностатистичен американец прекарва:
• 608 часа в социални медиуми;
• 1642 часа пред телевизора.
Това са 2250 часа годишно, пропилени за БОКЛУК. Ако тези часове биха били прекарани в четене, може да бъдат прочетени 1000 книги на година!
Лесно на теория, трудно за изпълнение…

Изкушен съм да цитирам няколко пасажа от потресаващо кратката, гневна и смислена реч на Емир Кустурица при откриването на 60-ия (е, не може да се мерим с него!) Белградски панаир на книгата:
Някога – припомня Коутурица – грамотният човек беше пълен с достойнства. Той беше необуздан, страстен като ОскарУайлд,а и можеше с със слово, като със сабя, да отсече безвкусицата от това, което има вкус, да ни покаже пътя и как трябва да се мисли.Всичко това е противоположнона антигероя на нашето време, на така наречения „човек селфи“, самовлюбеносъщество, което невярва в историята, приема корпоративния капитал като съдба и усърдно се мъчи да докаже, че неговият съсед, или целият народ, не струва ипукнат грош.

Това, че не всичко е загубено (никога не се загубва всичко) потвърждават явления, които като самотни знамена в пустинята ни помахват, доказвайки, че все още има грамотни хора, просто са ги изместили от нашето полезрение!
Те са затиснати между хиляди изобретения на информатиката,youtube,риалити-шоута,ипритова – зависими от политкоректността като нова версия на автоцензурата.

Никогаощенее имало толкова книги,никогаощеза човека не е било достъпно такова количество изписани страници и никога още не е имало толкова малко грамотни хора.

Ако човек не може да сравни съществуващия свят с несъществуващ, ако не може да създадесобствена картина на света – а това може да стори само грамотният човек, в такъв случай този друг човек живее живот, в който не са нужни камери, за да се превърне всичко в риалити-шоу—термин, който венчае неоезичска цивилизация, чиято цел е да докаже, че сме негодяи, мошеници и крадци и че трябва постоянно да бъдем наказвани.

Кустурица завършва с думи, които си приписвам за нашата Алея:
Откривам панаир, който винаги ме е привличал като място, където човек лесно може да се подлъже и да помисли, при огромната навалица от хора, че това е изложение на автомобили, а не на книги; място, къдетомеждуредовете понякога тече река от хора,притичващи от реалния живот към многото книги, подобно на вярващ, който се стреми към Бога!Непо-маловажна е и мисълта, че тук от време на време възкръсватози същият грамотен човек, за когото говорих; че той свободно крачи тук… и че ще го види дете, в чийто живот, когато порасне, в бъдеще всичко ще бъде другояче, ще бъде по-добро!

Затова сме благодарни на всички „старомодни“ български книжовници в тази Алея! Поклон.
И седем фута под киловете на книжните ви лодки!
 




Начало / За нас / Статии / Проекти / Контакти 2019, Всички права запазени.