Диоклециан – императорът-„селяк”,

culturespace.bg Преди 1 740 години един император се възкачва на римския престол и променя историята на целия свят. Дори сега, 17 века по-късно, ние живеем в реалността, която е резултат от неговото управление. Той прави Римската империя монархия, автокрация, а след това лесно се отказва от властта и отива да отглежда зеле. При него се извършват най-страшните гонения на християните, но той създава и предпоставките, които превръщат християнството в световна религия - на 20 ноември 284 г. Диоклециан е провъзгласен за римски император. Една експедиция го отвежда Диоклециан чак до Сирия, където води кампания срещу сарацинските нашественици от Синайския полуостров през 290 г. сл. Хр. През III век Римската империя вече не е същата като при Цезар или Август – през цялото столетие тя е разкъсвана от граждански борби и вълнения. Императорите се сменят като ръкавици; всеки енергичен военачалник може да стане император с помощта на легионери. Но той е свалян също толкова лесно, защото се появява друг, не по-малко енергичен генерал. Смята се, че средната продължителност на удържаната императорска корона по това време е две години. С една дума, държавата е в пълен хаос и хората са ужасно уморени от това. Когато се ражда Диоклециан, около 245 г., името му звучи по-просто – Диоклес (или Диокъл). Ами той е роден на село. И дори не в Италия, а в Далмация, в тази ѝ част, където е днешна Черна гора. Освен това той е потомък на роби, само баща му успява да стане освободен, а предците му принадлежат на сенатор Анулин. Така че за Диоклес единственият път към кариерата е да се присъедини към армията. След като става легионер, той много бързо се изявява като талантлив военен. В резултат на това започва бързо да напредва в кариерата си. Армията дава още една възможност – пътувайки с легиона от единия до другия край на империята, човек може да погледне живота от различните му ъгли. И тъй като младият мъж се оказва наблюдателен и умен, той успява да разбере принципите на управление на империята и да разбере самия механизъм на нейната работа. Тоест как работи в действителност, а не в изказванията на сенатори и други политици. Още нещо се случва по време на тези пътувания. Една друидка предсказва на много младия Диоклес, че ще стане император веднага щом убие глиган. И тъй като, както вече разбрахме, младежът е суетен, той започва да гони всички глигани, където и да се намира. Но напразно. И все пак прогнозата се оказва вярна. При император Проб Диоклес, който започва службата си като обикновен войник, вече става управител на Мизия. При император Кара, който го замества, по време на Източния поход в Персия, той става командир на доместиковете – неговата лична гвардия. Когато прекосяват река Тигър, Кар внезапно се разболява и почива. От естествена смърт: рядък случай за императорите от онова време. Синът му Нумериан е провъзгласен за новия август. Той е изискан млад мъж. И затова той лесно е убит от своя тъст, ръководителя на преторианската гвардия Арий Апер. Точно по време на кампанията, в кралската носилка. Легионерите са бесни от такова предателство. Апер е заловен. Диоклес екзекутира престъпника със собствените си ръце и възкликва: „Убих глигана!“. И цялата работа е, че Aпер се превежда от латински като „глиган“, „диво прасе“. Така пророчеството на друидската жрица се сбъдва. Диоклециан - гонения на християни Такава демонстративна екзекуция има две цели – тя показва на суеверните легионери, че пророчеството се е сбъднало. И в същото време им демонстрира, че Диоклес възнамерява да се бори усилено за живота си. Това означава, че дори не трябва да мислите за нови конспирации – те няма да бъдат толкова лесни, колкото преди. Така на 20 ноември 284 г. Диоклес е провъзгласен за нов император. Той приема по-звучно и величествено име и става Диоклециан. И след това провежда управленска реформа. Факт е, че Цезар, Август и всички следващи императори де юре са били само сенатори. Но първи сред равни – принцепси. Оттук и името на системата – Принципат, който по форма уж е република, но де факто е монархия. Сенатът всеки път утвърждава императора. Диоклециан въвежда нова система – доминантата. Сенатът вече не играе никаква роля при провъзгласяването на император. Така останките от република, която през цялото това време юридически остава Римската империя, са унищожени. От тук нататък волята на императора е над всички закони и граждани на империята, независимо от ранга им. Но бързо става ясно, че е невъзможно сам да управляваш такава огромна държава. Затова Диоклециан назначава най-близкия си приятел Максимиан за цезар. Август е титлата на император, Цезар също е император, но от по-нисък ранг. Максимиан има много приятелски характер и Диоклециан е уверен в него – няма да има заговори. Тази система, за разлика от класическата монархия, се нарича „диархия“. Но за ефективно управление, защита на границите и потушаване на въстания, двама императори не са достатъчни. Затова през 291 г. Диоклециан въвежда нова система – тетрархията. Заедно с Максимиан провъзгласяват за цезари още двама души – Галерий Максимиан и Констанций Хлор. Диоклециан - централизация на властта   Хлор е бащата на Константин Велики, който по-късно ще въведе християнството в цялата империя. Но първоначално това е предшествано от период на най-ужасното в историята преследване на християнството. За да укрепят монархическия съюз на четиримата съуправители, всички те се сродяват помежду си. Галерий и Констанций се развеждат с жените си и вземат за жени роднини на Диоклециан и Максимиан. В същото време бившата съпруга на Констанций Елена, майката на Константин, успява да запази високия си статус и става най-влиятелната жена в императорския двор. Все още се спори кой е инициатор на преследването на християните. Според една от версиите това е Галерий, известен като ревностен езичник. Според другата самият Диоклециан – защото по този начин се опитва да укрепи единството на империята. А влиянието на християните става твърде голямо и той смята, че това може да навреди на империята. През 303 г. е въведен едикт, който лишава християните от всички права, всъщност дори от римско гражданство. Техните книги са изгорени, християните са изтезавани и им е забранено да се обръщат към съда за защита. Но в същото време историците отбелязват, че тежестта на преследването варира в различните райони на империята и зависи от съуправителя. На някои места преследването има като цяло формален характер – християнинът можел да донесе всяка книга, дори кулинарни рецепти, за изгаряне, а държането на парче месо за олтара се считало за жертвоприношение. Но не всички се съгласяват с това и тогава екзекуциите са жестоки. По това време се появяват много християнски светци. Но римското общество се оказва различно от предишните векове. То гледа на християните със симпатия и мнозина сами станат християни. Постепенно преследването започва да отшумява. Но фактът на тяхното същшествуване и усилената симпатия към християните само правят тази религия по-популярна. Диоклециан - икономически реформи Ето защо, веднага щом Константин Велики става император през 313 г., той издава едикт, който позволява свободното приемане на християнството. Така започва нова ера на християнската, и в по-широк план авраамическата, цивилизация, която продължава и до днес. И това се случва точно през същата година, когато Диоклециан умира. По това време той отдавна се е оттеглил от бизнеса – на 1 май 305 г. той тържествено се отказва от властта и заминава за родното си село. И когато бившите съуправители се опитват да ги убедят да се върнат, той всеки път отговаря: „Да видите само какво зеле отгледах!“. Превод: Георги ВЕНИН