Докога ще замърсяваме околната среда със слово? Утре ще живеем днешните си думи

Марияна Георгиева – С ВИДНА                                                  … и Божествената Глаголица вдъхна живот на Кирилицата, за да тръгне Тя от Небесния народ към хората… Днес, в деня на новолунието в Близнаци, и малко след Деня на свещените български букви, с почит чрез горния цитат към тях, реших да споделя с всички вас от семейството на Душата ми обещаното откровение за думите… За да е ново началото! И нека моят най-съкровен подарък ви донесе озарение, осенение… Вътрешен мир и още един ключ за Всемира. Ние сме това, с което се храним… Това, което поемаме: природните благини, благословиите… Както и fast food… И други подобни „ругатни“ за тялото и ума ни. Това, което живеем обаче, е онова, което излъчваме и изливаме от нас… С мисли, с емоции, родени в ума… И особено с думи. Те са тухличките за нашето лично (миро)здание, което градим, ремонтираме или рушим всеки ден. Те са нашият балон, който – добре че е невидим, защото щяха да се чудят как сме се напъхали вътре. Всъщност той ни е обгърнал впоследствие… Оставам на метафората с балона… Та, каквото и да се случва извън балона ни, ние го възприемаме посредством съдържанието в него. А то е богато изпъстрено от начина, по който общуваме със света. Той пък, да не забравяме, е отражателен. Представете си едно огромно огледало, което ни огражда отвсякъде и прави закона за възмездието съвсем реален. Така всички наши мисли, чувства и думи, излети в пространството, се завръщат при нас, по-точно – върху нас… Издуват балона ни… И ни съпътстват навсякъде… като буфер между сетивата ни и света… После – той бил виновен… Не, светът не е счупен, той е пречупен през призмата на нашето наследено и преживяно. Светът винаги е такъв, какъвто е. Знам, че си представихте и какво ще стане, ако реакцията на преживяното от вас е тайничко и грозно изтървана от тъмен и зловонен ъгъл на килера ви… Върнала се многократно и натъпкана в балона, замъглила сетивата ви и дишаща във врата ви на пресекулки, когато се проектира върху света, тя би звучала така: егати гадния живот, каквото и да правя оправия няма… О, има… И още как… Само трябва да понечиш. Защото следите, които думите оставят, биват най-дълбоки. Особено когато са написани… Когато са „черно на бяло“, т.е. когато са документ, това те обвързва неумолимо с Матрицата, със Закона… С Карма. И хайде остани неясен… Недоизказан, неизказан, недописан… Или продължавай да отрупваш с чуждици, а и да подменяш изцяло този „език свещен на моите деди“. Това ще пронищи корена ти, ще свали покрива ти и ще отнеме земната ти и небесната ти защита. После идва немарата към словото, към смисъла му и към формата му. За да дойдат и, простете за ниската вибрация, покварата на думите, словоблудството… Хаосът. И да отбележа – в социалните мрежи общуваме, като пишем… Там думите ни представят, свързват… Обричат. И обличат. Те са „дрехите“ ни за пред света, по които ни посрещат… Ако изобщо стигнем до ума, по който ще ни изпратят. Днес, уви, те са баластът в балона ни, който ни пречи да се издигнем към Живото слово. Или просто да бъдем нормални. Ненормална, недопустима, пагубна е злоупотребата с думите! Обръщам се към всички безсъзнателни словесни терминатори: по-добре не говорете, не пишете! Не задръствайте и не загробвайте пространството с осакатени и убити мисли и слова! Светът ни е създаден от високите октави на Словото. И това, което правите, ще го доразруши. По-сигурно и от стихийно бедствие, и от горещ конфликт. Обръщам се и към всички осъзнати и отговорни словолюбци и Пазители на словото: останете благодарни и в дълбок поклон към българските букви! Те са вашата звездна благословия. Останете будни и бдителни към думите, защото те ще се върнат. За да бъдат вашият утрешен ден и сбъдването му – такива, каквито ги желаете. За да бъдат вашият структуриран в ред хаос, вашето отгледано чудо. Вашата бъдеща Реч, която ще превръща обиталището в обител. И ще съзижда вселени. П.П. И когато опитвате да сте стопроцентово себе си, пускайте гнева от килера без излишни драми. Гледайте го в очите осъзнато и не го връщайте обратно. А може да напишете и стихотворение със заглавието „Извинявай“, и да го пратите на непознат. Това ще извиси словата ви, ще изравни везните и ще разтовари балона. И моля ви, за да има оправия – дали ще е SMS, дали ще са ред-два във Вайбър, пишете, когато друго не се налага, на български, не съкращавайте ненужно, спазвайте закона за правописа, не пропускайте запетайките, важни са и точките… Дяволът дебне в дребните неща… А истинският живот винаги е многоточие. ----------------------------------------- Марияна Георгиева – С ВИДНА След 20-годишно скитане из вътрешните си равнини и върхове, минала през редица езотерични и мистични учения и школи, след 10 книги, след купища публикации в наши и чужди издания и антологии… След скъпи за нея награди – „за журналистическо майсторство“ и поезия, - тя се завръща… С нови: име, светоусещане и космогония. За да сподели наученото и преживяното, защото Времето е дошло. И в непрогледната информационна мъгла има нужда от видимост, а за Пътуването са нужни пътни знаци. И защото смисълът на живота ѝ винаги е бележел това. С дипломи по икономика, инженерство и журналистика; изучавала и: история на религиите и на съвременната демокрация, право, социология и културология… А членството ѝ в Съюза на българските журналисти и в Съюза на българските писатели, както и обещанието за срещи с любими и нови приятели, остават непроменени.