ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ! Древната математика, която определя датата на Великден и Пасха

culturespace.bg Робинсън МАЙЕР изяснява проблема за The Atlantic. Пасхата е пролетен еврейски празник, който чества изхода на ранните израилтяни от Египет и освобождаването им от робство (според много археолози и историци няма доказателства, че израилтяни са били роби в Египет – Г.В.). Евреите го спазват, като организират ритуална вечеря, наречена седер, и след това – като се въздържат от ядене на квасен хляб за около седмица. (Някои от нас се въздържат и от някои други неща.) Вместо това ядем мацо – тънък, безквасен крекер. Великден е пролетен християнски празник, който чества възкресението на Иисус Христос и освобождаването от греха и смъртта. Той е предшестван от поредица от празници, които бележат пътя на Иисус към кръста. Един от тези празници е Велики четвъртък, който, освен че е страхотно име за празник, е спомен за Тайната вечеря, която си е седер. В Съединените щати много християни празнуват Великден, като посещават ритуално хранене между закуската и обяда – познатият вече у у нас брънч. Тези празници имат много общо: споделят теми за освобождение и триумф; и двете включват закупуване на много яйца; и двата са доста „Иисусови“. Тази година те отново се припокриват. Едноседмичният празник на Пасхата започва в нощта на 31 мартц и католическият Великден се пада тогава. И това има смисъл: В Евангелията екзистенциалната драма на Великден се случва на фона на Пасха. И все пак около в 15 процента от времето двата празника всъщност се случват с месец разлика. Какво причинява това несъответствие? Има два начина да се отговори на този въпрос. Първият е, че има фундаментално несъответствие между християнския и еврейския празничен календар. И двата празника трябва да се паднат на или близо до пълнолуние през пролетта. Пасхата винаги започва на 15-ия ден от еврейския месец нисан. Тъй като еврейските месеци са свързани пряко с лунния цикъл, 15-ият ден от нисан винаги е при пълнолуние. За известно време ранните християни са използвали еврейския календар като отправна точка и са празнували Великден през първата неделя след 15 нисан. Но на Първия събор в Никея през 325 г. сл.Хр. Църквата решава да определи своя собствена дата за Великден, независима от еврейския разчет. Днес повечето християнски общности празнуват Великден в първата неделя след първото пълнолуние след 21 март. Но понякога това пълнолуние не е същото като еврейското. И тук възниква вторият, по-дълбок отговор. Лунното несъответствие възниква, защото и двата календара трябва да се борят с един и същ основен проблем: Лунната година не е със същата продължителност като пълната слънчева година. Всъщност нищо не е със същата продължителност като слънчевата година, защото не всички слънчеви години са с еднаква продължителност. Това предизвикателство засяга не само двата религиозни календара, но и всеки човешки опит за отчитане на времето на Земята. Позволете на Бенджамин Драйфъс да обясни. Професор по физика в университета „Джордж Мейсън“, той „управлява“ страницата „Факти за еврейския календар“ във Facebook. „Еврейският календар използва лунни месеци и те са около 29 или 30 дни всеки. Ако имате 12 от тези месеци, това прави 354 дни“, казва Драйфъс. Но това е около 11 дни по-малко: една слънчева година е около 365,2425 дни. Ако не му се обърне внимание, това бързо би довело еврейския календар до асинхроност със слънчевия календар, нарушавайки библейската заповед за празнуване на Пасха през пролетта. Еврейският календар разрешава това напрежение, като периодично добавя допълнителен месец. Преди две хиляди години това решение е взето в движение, почти в стила на Деня на мармота. По време на месец адар (който предхожда пасхалния месец нисан), древният равински съд решава дали навън е достатъчно пролетно за Пасха. Ако изглежда, че пролетта е на път, нисан може да настъпи. Но ако навън все още не е достатъчно топло, равините ще обявят началото на още един месец адар. Те наричат този високосен месец адар II. Около III сл. ХФр. тази система за наблюдение е заменена с фиксиран календар. Еврейският календар сега добавя високосен месец на седем години от всеки 19. (Или по-точно: адар II сега се добавя на третата, шестата, осмата, 11-ата, 14-ата, 17-ата и 19-ата година от цикъла.) „Получава се така, че в течение на 19 години това се равнява почти на продължителността на слънчевите години“, каза Драйфъс. „Но не работи перфектно. Еврейският календар се измества около един ден по-късно на всеки 200 години и досега няма механизъм, който да коригира това. В момента това означава, че Пасхата пада един месец по-късно от Великден три пъти във всеки 19-годишен цикъл. Но разликата бавно нараства. „След около 6000 години те ще излязат напълно извън синхрон, ако не се направи нищо за коригиране на еврейския календар. Но в момента няма никой, който има правомощията да направи това за еврейския свят. Няма папа или нещо такова“, добавя Драйфъс. Този проблем (че 12 лунни месеца не се равняват на пълна слънчева година) засяга и григорианския календар – календарната система, която сега се използва от голяма част от света. Провъзгласен за първи път от папа Григорий XIII, той използва стандартна 365-дневна година през повечето време. Но около 24 пъти на век той добавя високосен ден: 29 февруари. Това почти, но не напълно, синхронизира календарната година със слънчевата година. Днес римокатолиците и повечето протестантски традиции празнуват Великден след 21 март по григорианския календар. Но Източноправославната църква използва по-старата версия на този календар, известен като Юлиански, за да определи датата на Великден и други празници. Тази година православният Великден е на 5 май. И все пак григорианският не е съвършен. Всъщност той все още изисква редовни настройки на ръка. Все още има нещо като върховен равински съд, който се произнася всяка година по григорианския календар, като решава дали той трябва да бъде коригиран, за да съответства по-добре на реалността – с изключение на това, че днес в съда работят не равини, а физици. Не забравяйте, че никоя слънчева година не е с еднаква продължителност: благодарение на малките колебания в орбитата на Земята, някои години са със секунда или две по-дълги или по-къси от други. Затова всяка година Международната служба за въртене на Земята и референтните системи обявява дали да добави високосна секунда, за да изравни земното време със слънчевото време. (САЩ официално се противопоставят на тази практика.) Трите календара понякога се подреждат по странен начин. През 2018 г. и 2019 г. първата нощ на Пасхата се падаше на Разпети петък. Това няма да се случи два пъти подред отново до 2113 и 2114 г., според Драйфъс. И първата вечер на Пасха никога не може да се падне на Велики четвъртък, въпреки че този празник отбелязва седер. Това е така, защото Пасхата никога не може да започне в четвъртък, никога. „Календарът е подправен така, че [седер] да може да се пада само в определени дни от седмицата“, твърди Драйфъс. „Ако Пасха започва в четвъртък вечерта, това ще накара Рош Хашана следващата година да започне в събота вечер“. И нито Рош Хашана, нито Йом Кипур, двата големи празника на еврейската година, би могло да се паднат в деня след Шабат. (Какво става с maundy, между другото? Въпреки съвременната си конструкция, maundy произлиза от старофренска дума, отнасяща се до новата заповед на Иисус на Тайната вечеря „да обичаш ближния си, както Аз те възлюбих“. Латинската дума за „заповед“ е мандат, който произлиза от няколкостотин години езиков цикъл на средновековна Европа като велик.) Предполагам, че за повечето американци случайното несъответствие между Великден и Пасха е любопитно, странност в религиозната история. Но за евреи, които посещават великденския брънч сред голямо семейство, това е въпрос от изключителна важност. Помислете за традиционните храни, сервирани на тази християнска ритуална сохра – пошираните яйца, препечените филийки със сладко, гофретите, които си правите сами. Всички наистина добри, уви, имат квас в себе си и затова можем да ги консумираме само три години от всеки 19. Свободата от робството и хубавата семейна закуска са достатъчно радостни, разбира се. Но свобода от робство, късна закуска със семейството и разрешение да се ядат палачинки? Както казват евреите: „дайену“ (ивр. – Би било достатъчно). Превод: Георги ВЕНИН