Духовна конференция 150 години от учредяването на Българската екзархия

02/26/20 / ИСТОРИЯ






На 28 февруари 2020 г. от 18:00 ч. в НЧ „Варненски будители-1926“ ще отбележим 150 години от учредяването на Българската екзархия. Събитието се провежда съвместно със Сдружението „Отечествен съюз“ – Варна, и Музея на Възраждането – Варна. Ще присъства Негово Високопреосвещенство Варненският и Великопреславски митрополит Йоан.
Сред лекторите ще бъдат и Мариана Николова – главен уредник, и Кольо Хубенов – уредник в Музея на Възраждането.


Ферманът за учредяване на Българската екзархия е османски декрет на султан Абдул Азис от 28 февруари 1870 г., с който се създава самостоятелна българска църковна организация. Ферманът е връхна точка на борбата за българска църковна независимост, започнала през 20-те години на XIX век, и е смятан за „едно от големите събития на утвърждаващата се българска нация, самостоятелно извоювана от нея победа“. Българската екзархия е върховна национална организация на Българската православна църква. Историята на Варненската и Великопреславска епархия е обект на задълбочено и обширно изследване. Тук представяме хронологията на паметни събития и дати.
Да се върнем векове назад. Св. ап. Андрей Първозвани проповядва Божието слово по Черноморското крайбрежие. Във Варна той поставя за пръв епископ своя ученик св. Амплий. Следователно Варна, престолният град на епархията, може да се смята за апостолска катедра.
Варненската и Великопреславска епархия има основополагащ влог в българската духовност. След покръстването на българския народ от св. Цар Борис-Михаил Покръстител през IX век се развива значителна духовна и просветна дейност. Тук пребивават и се трудят св.св. Седмочисленици просветители, светите братя Кирил и Методий и техните ученици Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий.
В пределите на епархията е първопрестолният град Плиска, където се развива изключителна духовна, просветна и културна дейност. Тук се намира и Преслав, който се превръща в столица на държавата и център на Българската православна църква, която през 927 г. е въздигната от Архиепископия в ранг на Патриаршия. Варненската епархия е била изключително важно средище и по време на гръцките владици. Вселенският патриарх Йоаким III е бил десет години Варненски митрополит.
След това е учредена самостоятелна българска църковна йерархия под формата на Екзархия, почти независима от Вселенската патриаршия.
На Първия църковно-народен събор през 1871 г. Bapнeнcкaта и Преславската eпapxии се обединяват в eднa. През август 1872 г. за пpъв митрополит е избран Симеон (1840 – 1937). Поради силното влияние на Вселенската патриаршия във Варна митрополит Симеон започва своята архипастирска дейност в Шумен. На 25 февруари 1873 г. е открит Първият епархийски събор, който взема важни решения за укрепването и ръководството на духовенството в новата епархия, за събиране на средства за изграждане на църкви, пансион и др.

Ферманът на султан Абдул Азис
от 28 февруари 1870 г. за узаконя-
ването на обособяването на българ-
ска черковна йерархия  от Цариград-
ската патриаршия

След като се премества във Варна през 1882 г., митрополит Симеон започва градежа на величествената варненска катедрала, посветена на Успението на Божията Майка. Той построява десетки нови храмове и в други населени места.
Варненският и Преславски митрополит Симеон управлява Епархията до 1937 г. На 26 декември 1937 г. за негов наследник е избран Варненският и Преславски митрополит Йосиф (1898 – 1988). Той поема управлението на една епархия с обширна мисионерска и благотворителна дейност, организирана от приснопаметния прежен митрополит Симеон. Митрополит Йосиф укрепва и разширява просветната и социална дейност, като сформира нови православни дружества. Успоредно със съществуващите, се откриват и много църковни трапезарии към съответните храмове.
Митрополит Йосиф построява няколко манастирски сгради и храмове, които украсява с изящни дърворезбени иконостаси и високохудожествени стенописи. По негово нареждане е препокрит и извисен красивият катедрален храм на града.
Особени отечески грижи проявява митрополит Йосиф за подготовката, попълването и укрепването на клира в Епархията и за подобряване на издръжката му.
На 26 февруари 1989 г. на овдовелия митрополитски престол сяда митрополит Кирил (1954 – 2013). На Четвъртия църковно-народен събор (юли 1997 г.) Епархията получава наименованието Варненска и Великопреславска.
Благодарение на дейното управление на приснопаметния митрополит Кирил в диоцеза на поверената му от Бога епархия са възстановени пет манастира, новопостроени са два, въздигнати са около 60 нови храма и параклиси, възстановени – около 30, обновени – около 20. Във всяка духовна околия на Варненската и Великопреславска епархия функционира социална кухня, а към всеки по-голям храм в градовете има неделно училище за деца. Изнасят се беседи за възрастни, сформират се християнски братства и младежки групи.

На 22 декември 2013 г. на овдовелия митрополитски престол е избран Варненският и Великопреславски митрополит Йоан.
Светата Църква има вселенски характер. Тя не се ограничава от пространство, държава и граници, но все пак ние като българи не можем да не оценим, че тази епархия има изключително важен принос в историята на Българската православна църква.
 




Начало / За нас / Статии / Проекти / Контакти 2020, Всички права запазени.