Думи за „Внезапно сбогуване“…

05/17/19 / ИЗКУСТВО
което се отлага, защото авторът продължава пътуването си сред думите





Валентин ГЕОРГИЕВ,
редактор на сборника „Внезапно сбогуване“ и програмен директор на ИК „ХЕРМЕС“


Има писатели, които разчитат сюжетът да е спасителната сламка на текстовете им. Ангел Ангелов не е от тях. Има писатели, които се опияняват от думите и възможностите за атрактивни фойерверки, които често са на ръба на словоблудството. Ангел Ангелов не е от тях. Има писатели, които уж майсторски човъркат в изтънялата човешка душа, но повече се умиляват от собствения си егоцентризъм. Ангел Ангелов не и от тях.
В разказите на Ангелов няма топоси, които да конкретизират местата, където се развива действието. Няма имена, с малки изключения, които да подсказват народността на героите. Няма го времето в линейния смисъл на това понятие, което сме измислили ние, човеците. Светът е нашият – реален, но и нереален. Историите звучат като приказки, като притчи, пречупени в кривото огледало на действителността, за да се експонират върху фантастичния екран на безвремието.

В тези подвеждащо кратки разкази Ангел Ангелов е заложил невероятен енергиен заряд – като емоция, като социална реакция, като естетика, като нравственост, като философия, като изказ. Авторът, а и читателят се вълнуват от интерпретациите в противопоставянето на вечните теми: живот и смърт, добро и зло, красиво и грозно, уважение и унижение, смирение и непредизвикана жестокост, възвишеност и бездарие, всеопрощаващата душа и консуматорската стихия, самотата в множеството и множеството самоти, любов и нелюбов.
Ангел Ангелов много внимателно, с търпението на ювелир и съсредоточеността на фламандски майстор, изгражда героите си и света (понякога готически), в който ги потапя. Плътността и пластичността на езика му са впечатляващи. Преплитането на черно и бяло придава въздействаща документалност, графичност, която е един от основните похвати на повествованието.
И приключенията започват със: безнадеждноста на Пришълеца от „Изгубени в снега“ – открит след хилядолетия от homo novus; храбрия Водач от „Бърза помощ“, който е готов на всичко, за да изпревари Оная с косата; корумпирания Кмет от „Път към село“; оскотелия гениален пианист от „Бетовен“; извисения Писател от „Внезапно сбогуване“; трогателната саможертва на стария Машинист от „Локомотивът“; как Дева открива себе си в „Друга любов“.
Много интересни са и десетките явни и скрити цитати от съвременни поети (Димитър Калев, Ивайло Иванов, Йордан Кръчмаров, Николай Заяков, Златомир Златанов), Димчо Дебелянов и мислители като Рабиндранат Тагор и Петър Дънов. Те са своеобразен интелектуален пъзел за подготвения читател.
Някои твърдят, че текстовете на Ангел Ангелов са трудни за четене. Не бих се съгласил, особено що се отнася за „Внезапно сбогуване“. Професор Милена Кирова в послеслова на книгата подчертава: „Не само изреченията са по-кратки и по-стегнати, но и маниерът на изразяване е по-приземен и комуникативен, някак по-сговорчив с възможностите на широката публика“.
В крайна сметка важно е не самото четене, а съпреживяването на написаното. Ако авторът е успял да те провокира. А Ангел Ангелов е успял да постигне това и във „Внезапно сбогуване“.

П.П. Ангел Г. Ангелов ще участва в инициативата „Нощ на музеите“. „Клетката“, в която ще се състои срещата с него, е на ул. „Бдин“ 1: книжарницата „PIBOOKS“. 18 май, 18 ч.
 




Начало / За нас / Статии / Проекти / Контакти 2019, Всички права запазени.