Един лекар срещу „испанския грип“ в малък американски град Втора част

04/08/20 / ИСТОРИЯ
Доктор Андерсън управлява кризата с железен, но здравословен юмрук





culturespace.bg

Не е изминал и месец от смъртта на Вера Ууд, а в града вече има 4000 случаи на грип и повече от 100 мъртви. Няма достатъчно лекари и медицински сестри, които да обслужват многото болнични отделения.
Андерсън казва за „Кроникъл“, че „ситуацията е тежка… наистина сериозна, по-сериозна, отколкото изглежда на широката общественост“.
На 4 ноември държавният здравен съвет издава нова заповед: Всички трябва да носят маски, докато са на открито, включително в магазини и ресторанти. Маските трябва да са с определен размер: 5х6 инча (12,7х15,3 см) – с шест слоя и покрити с марля. Два дена по-късно местният Червен кръст продава маските на кметството. Петстотин броя от два вида маски на цена от 5 или 10 цента са разпродадени за половин час. Стотици хора търсят маски. На следващия ден в първия половин час са продадени 800 маски. Мъртвите са вече 117.

Пандемия "испански грип", САЩ, 1918 г.

На 9 ноември заглавната страница на „Кроникъл“ крещи с големи букви „Кайзерът се отказва“. Войната свършва, поне в Европа. Андерсън се опитва да охлади страстите, породени от хубавата новина: „Останете вкъщи всички, които можете. Поръчайте вашата стока по телефона. Не забравяйте да държите прозорците си отворени през нощта и денонощието, за да влиза чист въздух колкото е възможно повече и да спазвате всички правила и разпоредби“, казва Андерсън. Предупрежденията му са пренебрегнати. С края на войната празниците избухват в Спокан на 11 ноември, Ден на примирието, включително под формата на парад на Ривърсайд авеню. Хиляди автомобилисти и маршове създават празнична атмосфера с клаксони, тенекиени кутии, свирки на улични коли и гонгове. Парадът, който започва в 13 ч., продължава до късно през нощта. Публичните веселия продължават през целия ден.
В същия ден държавният комисар по здравеопазването отменя правилото за маски и Андерсън, се примирява, като заявява, че може би всички ограничения ще бъдат премахнати скоро.
Андерсън и вероятно по-голямата част от града вярват, че грипът е на път да си отиде. В местния вестник се публикува благодарност към здравния служител, че „вероятно е честно да се каже, че той е спечелил уважението и възхищението на своите съграждани по начин, който никой друг държавен служител на Спокан не е печелил“.
Започва декември и нищо не се променя. Всеки ден се отчитат по 200 нови случаи на грип. Все пак Андерсън вярва, че грипът намалява, премахва някои ограничения и казва, че училищата ще отворят врати, след като седем седмици са били закрити. Театрите също се отварят, но със строг контрол на температурата и влажността.
По време, когато още няма радио и телевизия, отегчените хора на Спокан се радват. Социалният живот започва отново, точно навреме за празниците. Тази еуфория не продължава дълго. Грипът не отстъпва и в града има вече 231 мъртви. Андерсън обвинява военните тържества и последните събития в Деня на благодарността.

Пандемия "испански грип", САЩ. 1918 г.

„Пазете се от тълпите“, казва той. „Грипът е болест на тълпата. Настоящото увеличение трябва да убеди и най-скептичните, че събиранията в Седмицата на благодарността са били опасни“.
На 3 декември са докладвани 300 нови случаи на грип и училищата в града отново са затворени. Андерсън, „здравният генерал“, отново препоръчва пълна забрана за публични събирания и предизвиква „почти бунт“ на градското събрание по здравеопазването на 6 декември.
Изправени пред евентуалните протести на тълпата, Андерсън и бордът обявяват: църквите могат да отслужват по една служба всяка седмица, но без пеене, защото „действа като освободител на микроби“, а театрите може да останат отворени, но трябва да „затварят между 5 и 19 ч., за да се проветри залата“.
Този ден има 342 нови случаи на грип и осем смъртни случая. Въпреки смъртта и болестите, и работодателите, и хората се уморяват от принудителните затваряния. Театър „Императрицата“ на Ривърсайд и Браун стрийт нарушава карантината. Двама здравни инспектори отиват до театъра и откриват „84-ма души, струпани във фоайето, в пряко нарушение на карантинния ред“, казва Андерсън. Там също присъстват деца под 12 години и галерията е препълнена. Когато здравните инспектори разпореждат да се опразни фоайето, „ръководството не обръща внимание“. Андерсън заявява, че ако театърът се опита да отвори отново, ще арестува мениджъра, продавача на билети, портиера и всеки друг служител.
По-късно същата седмица, когато смъртните случаи са 374, собственикът заявява, че затваря театъра завинаги и обвинява за това финансовите загуби, които произтичат от карантината. На следващия ден, 17 декември, коалиция от собственици на театри заявява, че са събрали няколко хиляди подписа с искане за прекратяване на забраната за публични събирания.
„Тези петиции ще имат също толкова ефект върху мен, колкото водата на гърба на патица“, казва Андерсън. „Хората, които разпространяват и подписват петициите, може също да не хабят мастилото“. Той казва, че частичната забрана ще продължи до януари и предлага на бизнесмените да не предпочитат печалбата пред общественото благо. „Един долар е добър, но не е полезен за мъртвец“, отсича той.

Пандемия "испански грип", САЩ, 1918 г.

Около това време д-р Андерсън забранява и празненствата за Коледа и Нова година.
През следващите няколко седмици ситуацията се подобрява. Най-лошото отминава. На 30 декември Андерсън обявява, че всички ограничения ще бъдат отменени по обед на Нова година, а училищата ще отворят отново на 2 януари.
„Забравете всичко за „грипа“. Изхвърлете го от ума си“ – казва Андерсън в изявление, публикувано във вестника от 4 януари 1919 г. „Вярвам, че за всички ще е по-добре, ако просто забравят за „ грипа“. Не искам да кажа, че хората трябва да се смесват с хора, които са болни, но имам предвид, че хората трябва да свикнат с мисълта, че ако имат малко болка или оплаквания, трябва да се страхуват, че това е грипът. Просто спрете да мислите за това колкото е възможно по-скоро. Това е моето предложение“.
На 13 януари Андерсън затваря болницата в хотел „Lion“, което „наистина сигнализира за края на епидемията в Спокан“, според инфлуенца енциклопедията. За 89 дена болницата е лекувала 617 души и е преживяла 68 смъртни случая.
Между октомври 1918 г. и февруари 1919 г. около 11 000 жители на Спокан се разболяват от грип – 11 процента от населението. Тежестта на заболяването довежда до по-висока смъртност в Спокан, отколкото Сиатъл. И трите му „върха“ – два през октомври и един през декември, са повече от типичния голям американски град, който отчита само два.
Броят на случаите и смъртта ще нарасне извън прозореца от октомври до февруари, но Андерсън няма да остане в Спокан, за да го види докрай. Смъртните случаи ще продължат да нарастват след февруари 1919 г., но с по-бавни темпове.
Според изданието от 10 май на списанието на Американската медицинска асоциация, на 18 април Андерсън получава прощален прием от служителите на Градската здравна служба и членовете на инфекциозната болница на Ривъркрест. Той се пенсионира като здравен служител на града и е обявен за държавен комисар по здравеопазването.
/Край/

Източник: spokesman.com
Превод: М. ВЕСЕЛИНОВА



 




Начало / За нас / Статии / Проекти / Контакти 2020, Всички права запазени.