CultureSpace Статии История, Култура, Изкуство, Мистика

Един млад град в съдбата на България

09/13/19 / ИСТОРИЯ
Съединението, Сръбско-българската война и Варна





Кольо ХУБЕНОВ, историк, уредник в РИМ – Варна

На 5 срещу 6 септември 1885 г. в Пловдиве извършен преврат. Дейците от БТЦРК заедно с румелийската милиция овладяват града, свалят местното правителство и генерал-губернатора Гавраил Кръстевич, и обявяват Източна Румелия за присъединена към Княжество България в името на княз Александър I Батенберг. Моментално е изпратено съобщение до българския монарх, за да бъде информиран за случващото и да се потърси неговото застъпничество и одобрение.

Къде е княз Батенберг в навечерието на Съединението?Сутринта на 6 септември го заварва в двореца в Сандрово – дн. „Евксиноград“.В края на август той е в Шумен за военни маневри на княжеските войски. После отсяда край Варна в лятната си резиденция. Тъкмо тук той получава депешата от временното правителство във Пловдив, с текста: „Днес Съединението прогласено по цяла Румелия в името на Ваше височество. Правителството съборено. Живейте! Ваши верни поданици“.Владетелят, макар и в течение с готвените неща в Пловдив, се оказва изненадан от тяхното скоростно развитие. Веднага след получаването на тази информация Батенберг тръгва за Телеграфо-пощенската служба във Варна, чиято сграда днес не съществува, но се е намирала в пространството между Държавния архив и Апелативния съд. След като провежда няколко разговора с въстаниците в Пловдив и министър-председателя във Велико Търново, българският княз подписва два указа – за обща мобилизация и за свикване на Народното събрание на извънредна сесия на 10 септември. Историята разказва, че по това време пред сградата се е събрало множество хора. То аплодира княза, а той, от своя страна, оповестил официално случилото се в Пловдив. Привечер Батенберг тържествено е изпратен на Варненската гара, където „едно голямо множество се бе стекло да го съпроводи. Гарата бе накичена със зеленина и илюминирана. Когато тренът потегли, князът излезе на един прозорец, свали фуражката си и започна да се кръсти. Той се кръсти мълчаливо и бавно, дордето тренът се отдалечи съвсем; тълпата, заразена от това религиозно тържествено настроение, пълнеше вечерния здрач с френетически викове“.
Еуфорията от извършената първа стъпка по пътя към националния идеал обхваща целия български народ. Коренно различно стоят нещата в столиците на западноевропейските страни, подписали Берлинския договор (01.07.1878 г.). След няколко седмици безрезултатни преговори Сърбия, подстрекавана от Австро-Унгария, обявява война на България – на 2 ноември. Бойните действия се водят малко повече от две седмици – време, през което българският боен дух, себеотрицание и висок морал на военни и доброволци се оказват несломими за сръбското оръжие и на 16-иПирот е превзет, а пътят към Ниш – открит. В тази ситуация до Батенберг е изпратен австроунгарски ултиматум за прекратяване на бойните действия. Няколко месеца по-късно се подписва Букурещкият мирен договор (19.02.1886 г.). Александър I Батенберг вече се титулува „Княз на Северна и Южна България“.
Какво участие и какви заслуги имат варненци по време на войната?

След обявената на общата мобилизация на 6 септември Осмиприморски полк е част от Източния корпус в състава на Ямболския отряд, който е разположен в долината на р. Тунджа. Числеността му с резерва наброява около 5000 души. В началото на ноември полкът е разположен в селата Малък и Голям манастир, Ямболско.Първоначално българските управници определят Османската империя като страната, която най-вероятно би се противопоставила на българското Съединение със своята армия. Както казахме по-рано обаче, войната е обявена от Сърбия. Така на българските войски им предстоят едни от най-дългите, но и най-героични походи в новата ни история. На приморци е наредено придвижване към Търново Сеймен (дн. Симеоновград) откъдето продължават към Сарамбей (дн. Септември) – Ихтиман – Горубляне (дн. квартал на София) – самата София и Сливнишките позиции. Пътят, който полкът изминава пеша от Септември до София, е около 90 км и им отнема 33 часа – един толкова изморителен преход, че веднъж пристигнали на лагера край Сливница на 8 ноември, те направо припадат и заспиват – били съвършено негодни за бой.Междувременно, между 5 и 7 ноември е настъпил обрат във войната. Сливнишката позиция е удържана, сърбите са отблъснати, а новите заповеди на главнокомандващия са за настъпление към границата и пренасяне на войната на чужда територия. Приморци взимат участие в авангарда на българските сили за овладяването на Драгоманския проход и в настъплението към Цариброд. Две от четирите дружини на полка са част от лявата колона под командването на кап. Радко Димитриев, която настъпва по направлението Чорул – Владиславци – Чифлик Белево към Цариброд и има за задача да обхване левия фланг на неприятеля, заел висотите над Драгоман (11 – 12 ноември). Другите две дружини на полка са част от общия резерв.По време на последното голямо сражение във войната – превземането на Пирот (14 – 15.11.) приморци са част от централната колона на подполк. С. Муткуров. На 14-и тя достига до с. Ръжана и до вечерта се приближава до Пирот. При опита да влезе в града е обстрелвана от артилерия и заема огневи позиции при хребетите Провалия и Хисарлъка. В този район е съсредоточена почти цялата артилерия на Нишавската армия. Колоната попада под пушечния огън, но значителните сили, с които разполага подполковник Муткуров, дават възможност атаката да се засили, българските части се подготвят за атака „на нож“, но противникът се оттегля към с.Градешница. До края на следващия 15 ноември градът е превзет от българите. Падането на Пирот е от изключително значение за хода на войната – то открива пътя към Ниш, за чиято защита сърбите едва ли биха могли да се организират качествено. Това активизира западната дипломация и най-вече тази на Виена, която отправя вече споменатия ултиматум до българския княз.

По същото време, когато се решава съдбата на пътя към София и се развива последвало контранастъпление на сръбска земя, доброволците от Варна са ангажирани в защита на Видин и спирането на сръбските сили на другия театър на войната – Северния. Съставянето на доброволческите чети започва още през първата половина на септември, веднага след обявяването на общата мобилизация. Поради изключително големитемащаби на доброволческото движение военното министерство се заема с неговото организиране. За сборен пункт на Североизточна България е избран град Шумен. Там от Варна пристигат две чети – Варненската доброволческа „Добруджа“ и Сандровската ученическа, по галеното име на българския княз. „Добруджа“ наброява 78 души при пристигането си в Шумен, където след няколкоседмично обучение е включена като Трета Варненска доброволческа чета в състава на Шуменската дружина – самостоятелна част, съставена от доброволчески чети, дошли от градовете из Североизточна България. Шуменската дружина е командвана от поручик Стефан Петров, брат на тогавашния началник щаб на армията кап. Рачо Петров. Сандровката чета се сформира през втората половина на октомври и се състои изцяло от ученици. Тя не е включена към дружината.
Първоначално Шуменската дружина трябва да пътува за Южна България, където се съсредоточават основните български сили. От началото на октомври обаче поведението на сърбите започва да плаши все повече и повече княза и правителството и опасността от война с тях става все по-реална. В крайна сметка на дружината е наредено да потегли за Видин. Този маршрут тя извървява по следния начин: пеша до Каспичан, след което с железницата до Русе и с кораб по р. Дунавдо Видин. Тук тя е подчинена на командването на кап. Атанас Узунов, командир на т.нар. Северен отряд. Избухването на войната на 2 ноември заварва варненци при с. Раброво да охраняват Бреговския участък на границата със Сърбия. Сандорвската чета пристига във Видин в първия ден на ноември, като междувременно е подсилена с ученици и учители от други селища.
Тъй като основният сръбски удар е насочен по българските позиции южно от Балкана, веднага след избухването на войната кап. Узунов получава нареждане да нахлуе на сръбска земя с цел увличане на противникови сили. Във връзка с тези маневри варненцитеот Трета чета са от силите, които трябва да преминат р. Тимок при Брегово и Бракевци и да се движат към Зайчар. На сръбска територия те прекарват два дена (3 –5.11.), но липсата на добро военно разузнаване (цялостен проблем по време на войната), липсата на яснота какво се случва точно при Кула и Брегово, липсата на артилерияи конница, както и на поддържка, карат ръководителя на операцията да нареди връщане в България. Чакайки подкрепление от други доброволчески чети, получават новината за поражението при Кула (04.11.), коетоналага варненци да бъдат върнат във Видин, където да се включат в укрепването на крепостта. Варненци са част от силите, които капитан Узунов изпраща срещу сърбите с цел да се забави свиването на обръча около Видин, където се сражават храбро.Най-вероятно варненци има и в отряда, който на 14-и рано сутринта излиза от Видин с цел да разстрои сръбската обсада и евентуално да спомогне за нейното разбиване. От обзора на военните действия около Видин се вижда, че от Северния отряд в Шуменската дружина, част от която са и варненци, изпъква като най-храбра и най-надеждна за задачи.
По същото време Сандровската чета е изпратена да подкрепи българските сили в района на Белоградчик. Тя взима дейно участие в спирането на сърбите при града и обръщането им в бяг на 6 – 7 ноември.След поуспокояването на нещата около Белоградчик, Сандровци са включени в силите, които трябва да се ангажират в разбиването на обсадата при Видин. Последното сражение, в което Сандровци участват, е победата над сърбите при с. Гайтанци на 15 ноември, която при по-добра осведоменост на командването е можело да прерасне в пълно обграждане на сражаващите се там сили.
Краткият преглед на участието на варненци, военни и доброволци, в Сръбско-българската война показва, че и те, както всички други българи, изпълняват своя свещен дълг към Отечеството и не се страхуват да дадат живота си в името на националния идеал.
 




Начало / За нас / Статии / Видео / Контакти 2024, Всички права запазени.