Траян ДИМИТРОВ
Потушаването на Илинденско-Преображенското въстание не спира желанието за свобода нито у местното население, нито у неговите братя в Княжество България. ВМОРО след известен период на реорганизация подновява въоръжената съпротива. В писмо до Борис Сарафов от 1904 г. става ясно, че варненската емиграция не стои безучастно, а е готова да изпрати отново четници в Македония, и по-точно в района на Костурско.
В писмо от Варна до свой съратник в София С. Костов изказва своето съжаление, че по необясними за него причини подготвените четници не се изпращат за Македония. Това установява при посещението си в морския град и задграничният представител на ВМОРО Д. Стефанов, но резултат от тези горчиви констатации така и няма.
Очевидно липсата на финанси, личностните дрязги и цялостната идейно-организационна криза оказват влияние върху борбата за свободна Македония. Освен това липсва и синхрон между ЦК на ВМОРО и неговото Задгранично представителство. Така се образуват отделни огнища на съпротива, които не постигат траен резултат. За жалост апатията, обзела организацията, спомага и за навлизането на чужда (сръбска и гръцка) пропаганда в Македония.
През пролетта на 1907 г. новото Временно задгранично правителство на ВМОРО, ръководено от Христо Матов, Иван Гарванов и Борис Сарафов, предприема действия за изтласкване на сръбските и гръцките въоръжени пропагандатори. Така започва сформирането и изпращането на добре въоръжени чети. Варненският край не остава изолиран от тези събития: подготвена е чета от около 20-ина момчета, която да замине за Македония. Сарафов дава своето съгласие четата да замине възможно най-бързо и да бъде разпределена в Леринско, откъдето са и родом повечето нейни участници.
Васил Чакаларов
Повечето бежанци, които се заселват във Варна ,са от Егейска Македония (Костурско и Леринско), което обяснява и факта, че повечето доброволци, които искат да заминат четници, изявяват желание да бъдат изпратени тъкмо в този край. След крахът на Илинденско-Преображенското въстание той е подложен на силен терор от страна на гръцките андартски чети.
Месеците след погрома са и едни от най-тежките в цялата история на ВМОРО. Обхваната от криза на всички равнища, организацията се децентрализира и ръководството ѝ губи авторитет. Това довежда до разпускането на Временния ЦК през 1904 г. Един от неговите членове – Христо Попкоцев, се установява във Варна, но вместо да се дистанцира, той продължава дейно да помага на святото дело. Застъпник на идеята, че в името на свободата трябва да се правят компромиси между личностите и вижданията, той поддържа тезата, а по-късно и спомага за обединението между ВМОРО и БНМОРО през 1910 г.
Варна дава видни личности, които заемат дори ръководни позиции в македоно-одринското освободително движение. Слабо известно е, че Антон Страшимиров е родом от Варна и е тясно свързан с революционното движение на българите в Македония и Одринско. Той е редактор на вестник „Реформи“, който е печатен орган на Върховния македоно-одрински комитет. За кратък период Страшимиров е участник в четата на легендарния войвода Яне Сандански.
Варна е сред районите, които събират най-много средства за ревплюционното движение. За това свидетелства писмо, изпратено до Борис Сарафов на 2 август 1906 г., в което се съобщава, че е събрана сумата от 15 000 лв. Предвижда се парите да бъдат дадени на войводата Аргир Маринов за акции против местното гръцко население. Това е отговор на масовите кланета на българи от гръцките андарти в Македония.
След Илинденското-Преображенското въстание разногласията и разнобоя във ВМОРО взимат превес. Оформят се две опозиционни крила – левица и десница. Варненският окръг, колкото и да се опитва да бъде неутрален, взима страната на Борис Сарафов, чиято група гравитира между двете крила. Сформира се Временен комитет от сарафистите, който не признава Задграничното представителство, оглавявано от Христо Матов и д-р Христо Татарчев, и се опитва да изземе неговите функции.
От запазената кореспонденция между варненци и Сарафов става видно, че той е харесван и такива сведения виждаме в писмата на Д. Стоянов до него. По-късно в свое писмо македонски деец, подписал се като „Гьоре“, заявава, че с Димитър Перилингов го поздравяват от името на всички приятели. Те изразяват и отрицателното си отношение към противниците на Сарафов.
Комитата е харесван и от представителите на стопанския елит във Варна. За това свидетелства писмото на предприемача Янаки Томов от 1904 г., в което той кани Сарафов на гости във Варна, за да бъде обсъдено освободителното дело.
Варненска област не само наблюдава безучастно събитията свързани с кризата във ВМОРО. Името на града се свързва с опитите за преодоляване на различията и обединение на революционното движение.
През 1905 г. от Варна тръгва инициатива за обединение на всички македоно-одрински дружества и в крайна сметка тя се осъществява със създаването на Благодетелния съюз. Варненци посредничат и за свикването на общ конгрес, който да предхожда Рилския, но не постигат успех. Все пак в София през септември 1905 г. е проведена среща и е избран тричленен състав, който да свика представителна македонска конференция, в състав: Андрей Ляпчев (София), Вл. Дякович (Варна) и А. Бешев (Плевен).
Македонската конференция се открива в началото на декември 1905 г. в София в присъствието на около 250 делегати. Председателстващ е варненският делегат Вл. Дякович. Четиридневните заседания завършват с учредяването на организацията „Благодетелен съюз“. Според устава на съюза основната му цел е да дава материална и морална подкрепа на угнетеното българско население в Македония и Одринско. Неофициално се подразбира, че ще подпомага въоръжената борба на ВМОРО.
Въпреки, че географски Варна се намира далеч от центровете на борба, благодарение на нейните жители, и най-вече на обособените бежански групи от Македония и Одринска Тракия, населението се включва активно в борбата за свобода на своите братя и сестри, останали отвъд пределите на Княжество България. Варна се оформя като един от будните градове, които приемат святото дело за своя кауза и не се отказват от нея до преврата през 1944-та.
Платена публикация по проект "Издаване на албум "Въстанието и участието на варненци" - финансиран от Община Варна - Фонд "Култура"
|
