CultureSpace Статии История, Култура, Изкуство, Мистика

Един велик роман на велик писател

08/07/19 / ИЗКУСТВО
Зад кулисите на романа „Престъпление и наказание“ от Ф. М. Достоевски





culturespace.bg

Столицата на Руската империя, основана от Петър Велики в началото на XVIII век, Санкт Петербург, е построена от италиански и западноевропейски архитекти около река Нева и Финския залив и е предназначена да бъде „прозорецът на Русия към Европа“. За руското око има нещо ужасяващо изкуствено в този красив, пълноводен и обитаван от духове град. Освен теснотата, бедността, болестите и престъпността в резултат на бързата урбанизация (която може би е една и съща навсякъде по света и Достоевски я взема назаем от лондонската действителност на Чарлз Дикенс), Петербург е буквално построен върху блато и чрез принудителен труд. Повтарящите се и опустошителни наводнения лесно може да бъдат взети за отмъщение на природата за прекрасната имперска архитектура и естетическото разположение на градските канали и улици.
Градът е мрачен фон, връз който Достоевски разиграва трагична драма. От мемоарите на съпругата на писателя А. Г. Достоевска е известно, че в романа „Престъпление и наказание“ е изобразен истинският Петербург: авторът описва истински къщи, мостове, улици, кръчми...
В романа си Достоевски използва действителната петербургска топография. Смята се, че Расколников е живял на ул. „Гражданская“, дом 19, а старицата-лихварка – на насипа на канала „Грибоедов“, дом 104/25. В книгата има и други адреси: питейното заведение „Гамбринус“ на остров Василиевски, Петте ъгъла и „Пясъците“ (квартал, съседен на проспекта „Суворовски“). Любопитно е, че дори дворът, в който Расколников е скрил откраднатото, също съществува. Веднъж, по време на разходка, самият Достоевски показал на жена си този двор с камък.
Но е можело този роман и да не бъде написан, защото над автора надвисва екзекуция. В средата на 40-те Достоевски, като пламенен идеалист, се събира със съмишленици, с които обсъждат страданията на крепостните хора и системата, която позволява на заможните земевладелци да се подиграват с работниците си. През 1849 г. писателят, заедно с други членове на кръжока, е арестуван, съден и осъден на смърт. Едва в последната минута (буквално) прочитат на площада указа на императора, с който той и някои други са помилвани и пратени на каторга. Но докато пише романа – пак препятствие. Грози го затвор, но сега по друга причина. Както се знае, Достоевски е бил запален по хазарта и натрупаните дългове замалко да го изпратят зад решетките.
Фамилното име на Расколников не е избрано случайно. Отнася се до разкола в Руската православна църква през XVII век. По това време Достоевски е ревностен християнин и започва да включва православни символи в своите книги. В проектите за книгата дори се съдържат споменавания за конкретни събития от живота на семейство Расколникови, които съвпадат с датите на разкола. Тази дума означава също „бифуркация“, която отразява раздвоението на личността на героя – от една страна, той е свръхчувствителен интелектуалец, а от друга – груб маниак, убиец с брадва.

Расколников не използва случайно и брадвата за убийството. Брадвата е основният инструмент за обикновения руски човек от народа. Може да се каже, че е символ на съзидателния труд – с нея мъжете секат дървета, строят къщи… Но Расколников е далеч от физическия труд. Затова, когато той отбива наказанието си за убийство в Сибир, другите затворници му се подиграват. „Ти си господар, за тебе ли е да ходиш с брадва… Не е господарска тази работа“.
Един факт в романа „Престъпление и наказание“, свързан със старицата лихварка се повтаря мистериозно в живота на писателя. Както знаете, Алена Ивановна завещава всичките си пари „за вечен помен на душата“ на манастир, но почти нищо не завещава на по-малката си сестра Лизавета.
Интересното е, че лелята на Достоевски, А. Ф. Куманина, също завещава 40 000 рубли – капитала си, на манастир, а не на бедните си роднини. Куманина обаче умира три години след написването на романа „Престъпление и наказание“. Това означава, че Достоевски, както изглежда, не е знаел за странното завещание на леля си, когато е създал образа на старата лихварка. Всичко това може да сметнем за съвпадение, но историята все пак впечатлява с пророческия си характер.
Идеята, въплътена в образа на Соня Мармаладова, е една фикс-идея на Достоевски за прошката, вярата в добротата, смирението и човечността. Нейните литературни „братя“ са Альоша от „Братя Карамазови“ и княз Мишкин от „Идиот“. Идея, която е контрастна на окръжаващата романна действителност и героите, които я населяват.
Интересен е и прототипът на Расколников – Пиер-Франсоа Ласенер (Lacenaire, 1800 – 1836) – крадец и убиец, известен със своята жестокост, герой на сензационния риск, осъден на смърт в Париж през 1835 г. Млад мъж, който иска да се посвети на изучаването на правото в миналото, а по-късно – нещастен писател, Ласенер е бил достатъчно образован и знаещ (макар и по слухове) демократичните и социалистическите теории на своето време. Името на Ласенер добива известност не само благодарение на процеса му, чието описание е публикувано във френски вестници от 30-те години на XIX век, а по-късно и в колекции от известни криминални процеси, но и благодарение на апологетични стихове и мемоари, написани от Ласенер, в които той се опитва да се представи като „жертва на обществото“ и осъзнат отмъстител, вдъхновен от идеите за борба против социалната несправедливост. Според един от ранните проекти на Достоевски, Расколников е могъл да се самоубие в края на романа. В окончателната версия обаче Родион Расколников остава жив и отива на тежък труд. В началото на XIX век телесното наказание (например публичен бой с камшик) се използва за тежки престъпления, но по времето на Достоевски нравите са смекчени. Убийците били изпращани в Сибир, понякога на каторга. Расколников получава само 8 години, освен това той е към осъдените от втора категория, които работят не в мини, а в самата крепост. Именно така самият Достоевски е отбивал своето наказание.
Някои писатели критикуват романа за известни стилистични несъвършенства. На тези критики отговаря Анна Григориевна Достоевска в мемоарите си: „Често сравняват произведенията на Достоевски с произведенията на други талантливи писатели и го укоряват за прекомерната сложност, обърканост и претрупаност в романите му, докато при другите са изпипани, а у Тургенев например всичко е почти ювелирно изваяно. И рядко на някого му идва наум да си спомни и да претегли обстоятелствата, при които са живели и работили другите писатели и при които съпругът ми е живял и работил. Почти всички те (Толстой, Тургенев, Гончаров) бяха здрави и осигурени хора, имащи пълната възможност да обмислят и да доизкусуряват своите произведения. А Фьодор Михайлович страдаше от две тежки болежки, беше обременен с голямо семейство и дългове, и беше зает с тежки мисли за утрешния ден, за насъщния. Имаше ли възможност при тези обстоятелства да придаде завършеност на творбите си? Колко пъти се е случвало през последните четиринадесет години от живота му две или три глави вече да са отпечатани в списанието, четвъртата да е набрана в печатницата, петата да пътува по пощата към „Руски вестник“, а останалите все още да не са написани, а само замислени: И никога през живота му (с изключение на неговия първи роман „Бедни хора“) на Фьодор Михайлович не се удаде да напише произведение не набързо, без да бърза, като внимателно обмисли плана на романа и премисли всички негови детайли. Съдбата не изпрати такова щастие на Фьодор Михайлович, а това винаги е била неговата искрена, макар, уви, недостижима мечта!“.

Послепис на редактора: Наскоро режисьорът Емир Кустурица, нескрит обожател на Достоевски, обяви, че замисля филм по мотиви от „Престъпление и наказание“, но с намигване заяви, че в неговата киноверсия старицата лихварка ще убие студента Расколников… Удивителен прочит! Тръпнем в очакване…
 




Начало / За нас / Статии / Видео / Контакти 2024, Всички права запазени.