Една неслучайна победа

08/20/19 / ИСТОРИЯ
1102 години от величествената битка при р.Ахелой





 Симеон КУЛИШ

На 20 август се навършват 1102 години от победата на българската армия над ромейската при р.Ахелой. Тази битка е сред най-кръвопролитните от всичките повече от 200 сражения, които са се водили между България и Източната Римска империя (Византия).
Двете армии се срещат северно от гр.Поморие (Анхиало). Ромейските части са разположени така, че градът да остне зад гърбовете им. От своя страна, цар Симеон подрежда армията си, като заема последните хълмове на Айтоската планина. Има спорове за числеността на армиите, като често се говори за около 120 000 войници, които са взели участие в сражението. В последно време по-голямата част от изследователите смятат, че тази цифра е твърде „приповдигната“. Може би реално армиите на българи и византийци не са надхвърляли 50 000 души. Не бива да забравяме и флота на византийците, макар че на практика не участва в сражението. Той се изчислява на около 19 600 души.Дискусията по този въпрос продължава, но е безспорно, че това е една от най-големите битки за първата половина на X век, провела се на територията на Стария континент, а и между самите две държави. Среща си дават двете най-големи и силни армии на Европейския Югоизток.
В интерес на истината нямаме детайлни данни за битката от изворите. Едните (Лъв Граматик, Псевдо Симеон, Георги монах и др.) дават общи сведения и пишат за поражението на ромеите. Другите (Йоан Скилица, Йоан Зонара и др.) представят в по-благоприятна ситуация загубилия сражението Лъв Фока.
И двете армии са в класически боен ред – център с две крила. Българите са с умишлено по-слаб център и разполагат в засада части в района на днешното с.Каблешково. Това е и причината в началото ромеите да имат превес и да жънат успех. Изтегляшите се тактически български войници успяват да разпънат на по-голяма площ византийците. Приблизителната площ на бойното поле е около 24 кв.км, но реално битката се води на половината от него. Изненадващият удар е нанесен от конница, най-вероятно маджарска. Българската армия разгромява византийците, като немалка част от ромеите се издавят в реката. Загубите са твърде много. Не случайно Лъв Дякон пише: „… И сега още може да се видят купища кости при Анхиало, гдето тогава позорно била посечена бягащата войска на ромеите...“.
Трябва да отбележим, че победата не е случайна. Българската армия е била изключително мотивирана и подготвена, а цар Симеон изразява с тази битка своята последователна и целенасочена политика спрямо Източната Римска империя. И още нещо много важно:българският владетел е на бойното поле и лично ръководи сражението.





Начало / За нас / Статии / Проекти / Контакти 2020, Всички права запазени.