Тутмос II
culturespace.bg
Археолози откриха последната неоткрита царска гробница от 18-а египетска династия, от която е известният фараон Тутанкамон. Откриването на гробницата на фараона на Древен Египет, четвъртият владетел от 18-а династия е събитие за археологията през 2025 година. Гробницата на Тутмос II е втората гробница на фараон открита от британски разкопки, откакто на 4 ноември 1922 г британският археолог и египтолог Хауърд Картър открива гробницата на Тутанкамон.
Британско-египетският екип е локализирал мястото в западните долини на некропола в Тива, близо до град Луксор. Изследователите са смятали, че гробните камери на фараоните от 18-а династия са на повече от 2 км, по-близо до Долината на царете.
Екипът е намерил гробницата в район, свързан с местата за почивка на царските жени, но когато влезли в гробната камера, установили, че е украсено със знак на фараон.
„Част от тавана беше все още непокътната: синьо боядисан таван с жълти звезди по него. А синьо боядисани тавани с жълти звезди се срещат само в царски гробници“, казва ръководителят на мисията на терен Пиърс Литърланд, директор на NKRF и почетен научен сътрудник в Института за археологически изследвания „Макдоналд“ в Кеймбридж.Той споделя в предаването Newshour на Би Би Си, че се е чувствал изумен в момента.
„Емоцията от това да се замесиш в тези неща понякога води до изключително объркване, защото когато попаднеш на нещо, което не очакваш да намериш, това наистина предизвиква изключително силна емоция. - казва той. - И когато излязох, жена ми чакаше отвън и единственото, което можех да направя, беше да се разплача.“
Г-н Литърланд заявява, че откритието разрешава мистерията къде се намират гробниците на царете от началото на18-а династия. Изследователи са открили мумифицираните останки на Тутмос II преди два века, но първоначалното му гробно място никога не е било намерено.
Тутмос II, чието царуване се смята, че е било от около 1493 до 1479 г. пр. Хр., е бил прародител на Тутанкамон. Тутмос II е най-известен като съпруг на кралица Хатшепсут, смятана за една от най-великите фараони на Египет и една от малкото жени- фараони, които са управлявали самостоятелно.
Пиърс Литърланд и старши археологът Раби Ейса. Снимка: New Kingdom Research Foundation
Г-н Литърланд казва, че „голямото стълбище и много големият низходящ коридор“ на гробницата внушават величие.
„Отне ни много време да преминем през всичко това“, казва той, отбелязвайки, че входът е бил блокиран от отломки от наводнение и таваните са се срутили.
„Едва след като пропълзяхме през 10-метров проход с малка 40-сантиметрова пролука в горната част, влязохме в гробната камера.“
На северната стена са открити сцени от Амдуат, погребален текст, подобен на Книгата на мъртвите. Разделен на часове, Амдуат изобразява ежедневното пътешествие през подземния свят на бога на слънцето Ра и е почти изключително запазен за царски особи.
„Първоначално си помислихме, че може би сме открили гробницата на царска съпруга, но широкото стълбище и голямата врата подсказваха нещо по-важно“, казва Пиърс Литърланд.
Екипът се заема с разчистването на отломките - очаквайки, че отдолу ще намерят повредени останки от погребение.
Но „гробницата се оказа напълно празна“, казва г-н Литърланд. „Не защото е била ограбена, а защото е била умишлено изпразнена.“
След това те разбират, че гробницата е била наводнена - „тя е била построена под водопад“ - само няколко години след погребението на царя и съдържанието ѝ е било преместено в древността на друго място.
„Долната част на камерата е била странно защитена от натиска на седименти от предишно наводнение, но над нея мократа мазилка някак си се е стопила, свлякла се е и се е сгънала“, казва Джудит Бънбъри, британски геоархеолог.
.jpg)
Релефът на Тутмос II в храмовия комплекс Карнак и входът към царската гробница на Тутмос II управлявал преди три хиляди и петстотин години
„Една от членовете на нашия екип, Ауде Грецер- Охара – археолог от AERA (American Educational Research Association), старателно почисти и фотографира всички части от сцените от Амдуат и сега ги сглобява отново дигитално.“
Екипът работил в chaîne opératoire – производствена линия за изкопни работи. „Нашият най-добър багер, Хераджи Саид Мохамед, е наричан „бащата на четката“, защото казва, че мистрията е твърде груба“, казва Бънбъри. „Екипът е изключително опитен и може да открие дори малки промени в почвата.“
Всичко се пресява и проверява отново на дневна светлина, а търпението и старанието на археолозите се отплащат, когато откриват надписи върху няколко алабастрови фрагмента от съдове с форма на патица, вероятно счупени при първоначалното преместване на тялото.
Екипът открива първоначален надпис, започващ със: „Син на Ре, от тялото му, Тут[.......]“. След това друг надпис: „Съвършеният бог, Властелинът на Двете Земи Аахепер[...]ре...“. Това предполага, че царят е бил или Тутмос I (Аахеперкаре), или Тутмос II (Аахеперенре).
„Открихме достатъчно, за да знаем, че е Тут, но има няколко Тутмос“, казва Бънбъри. „Обиколихме и снимахме всяка версия на Тутмос в музея в Луксор, за да видим дали можем да направим стилистично сравнение, но това не беше достатъчно.“
Накрая, в отделна камера е открит още един фрагмент, на който пише „... велика главна съпруга, неговата любима... Хатшепсут, да живее тя...“, което показва, че царят е бил женен за все още жива Хатшепсут и следователно може да е само Тутмос II.
|
