culturespace.bg
В детската книжка „Едно малко място в сърцето“ са събрани десет истории, с които се срещаме всеки ден. Героите – котки и кучета, се състезават, за да спечелят едно малко място в сърцето на малките и големите хора. Да дадат и получат обич, да ни направят по-добри, а децата ни да се научат на отговорност и грижа към по-слабите и безпомощните. С желанието да се даде по-друг поглед към взаимоотношенията между деца и родители през призмата на отношението им към домашните любимци, не като плюшени играчки, а като към живи същества, които се нуждаят от закрила. Случките са весели и тъжни, но с оптимистична поанта, че не всичко е загубено и можем да бъдем по-добри хора.
Както преценява драматургът Сия Папазова: Уловена е природата на малката форма, която като многостенен кристал отразява света на хората и животните. Известна е крилатата фраза на Чехов „Краткостта е сестра на таланта“. И в този случай авторката Мария Генчева проявява талантлив усет към възможността кратко да нарисува цяла образна система от характери на хора, безкрайно великодушни и милостиви към животните, които човекът още от дълбока древност е приютил в сърцето си.
С уподобяването на човешката природа в героите от животинския свят Мария Генчева доказва, че връзката между хора и животни е много силна, кармична и с древна давност. Или както казва един писател-хуманист: „Човек ще се ужаси, когато започне да разчита и разбира езика на животните. И особено, когато се натъкне на проява на разум, характер, чувства… И когато се увери, че той не е единственият притежател на висока и разумна материя“.
Автор: Мария Генчева – редактор, журналист от Варна. Публикува в местния и централния печат, както и разкази в сайта Eurochicago – Чикаго, „Буквите“ – София. Участва с разкази в сборника „Нова българска литература – Проза 2019 г.“ Автор на повече от 400 текста с историческа тематика, от областта на културата и изкуството, публикувани в албуми и в сайта culturespace.bg. Съавтор в албума „Приморци в атака!“.
Художник на илюстрациите: Светлана Урумова – актриса, сценограф и художник-аниматор на свободна практика. Реализирала е сценичния дизайн на поне четиридесет постановки в държавни драматични театри – сценография, костюмография, кукли и мултимедия. От сезон 1989/90 г. работи в сферата на аудиовизуалните изкуства. Участва в създаването на мултимедия за театрални спектакли, музикални видеоклипове, анимационни филми.От 2013 г. членува в БАНХА – Българска Асоциация на Независимите Художници и Аниматори „Пройко Пройков”.
Книжката е в подготовка и се очаква да излезе от печат до 30 август.
РОШКО
На стълбите пред Дома на стопанския деятел отскоро се беше появило малко коте – тигрово, с дълъг косъм: истински красавец.И от кафенето, и от близкото магазинче за мобилни телефони го харесваха, хранеха го и се опитваха да го обичат. Рошко, така го наричаха, не беше много дружелюбен, меко казано. Ако някой се опитваше да го погали – нищо че беше валмо от козина, което се побира в шепа, така фучеше, ръмжеше и хъхкаше, че макар да будеше смях, никой не смееше да му нарушава личното пространство.
Наближаваше Коледа, Рошко беше от есенната „реколта” и мнозина се тревожеха за неговото оцеляване.
В един слънчев зимен ден от ъгъла на улицата се показа младичка майка, рошава и неугледна, с най-тъжното лице на света. Вървеше бавно, стиснала четири-петгодишно момченце за ръка, и се бе отдала на мрачни размисли след поредното интервю за работа като продавачка в един магазин наблизо. Когато минаха край Рошко, момченцето застина. Неразбрала, майка му се опита да го дръпне, но тогава видя котето. Усмивка се опита да грейне на лицето й. „Нека се порадва“ – помисли тъжно тя. Момченцето клекна и се втренчи с жадни очички в Рошко. След минута... – не беше за вярване! – Рошко вдигна главичка, погледна момченцето в очите и бавно се приближи. След миг той бе вече в прегръдките му. „Мамо!– Детето погледна с надежда. – Ти нали каза, че Дядо Коледа тази година може би няма да ми донесе подарък?“. Младата жена се стресна, опита се да мисли бързо...Защо пък не? „Знаеш ли, Мите, всъщност не бях права. Дядо Коледа ти донесе подарък.“
Митко веднага се изправи и гушнал щастливо Рошко,затепа след майка си. А Рошко дори не подозираше, че Коледата бе дошла и за него.
В чантата на младата жена звънна телефон. Тя погледна дисплея: обаждаха се от магазина.
(Платена публикация)
Издаването на детската книжка „Едно малко място в сърцето“ е финансирано по проект от Община Варна – Фонд „Култура“.
|
