culturespace.bg
Казват, че художникът трябва да е гладен и едва след смъртта му той може да бъде оценен, разбирайте – да печелите пари от неговото изкуство. Но това не е така. Ето топ 5 на най-скъпите живи творби на художници в света въз основа на публични търгове. Четири картини и една скулптура оглавяват класацията.
ДЖЕФ КУНС: „ЗАЕК“ – 91 МИЛИОНА ДОЛАРА
Джеф Кунс, като никой друг, е проникнат от идеите на краля на попарта Анди Уорхол, който казва: „Добрият бизнес е най-доброто изкуство“.
Анди създава „Фабриката“, чийто сребърен интериор се превръща в любимо убежище на бохемите. Всеки ден там се произвеждат 80 копринени отпечатъка, а студиото произвежда около хиляда произведения годишно. Уорхол пусна изкуството на конвейер.
И така, Кунс прави почти същото – неслучайно го наричат Анди Уорхол на нашето време. Започва като брокер през 70-те години, а след като за първи път получава признание и печели капитал, открива студиен завод в Сохо, в който сега работят 135-има души.
Трикът на краля на новия попарт (творчеството му се характеризира като неопоп или постпоп) са гигантски скулптури, които наподобяват балони. Лъскавият кич изглежда ефирен, но в действителност става реч за тежки фигури от неръждаема стомана.
Такава е неговата „Седяща балерина“, която грациозно си оправя пантофките на историческия площад близо до Рокфелер център. Такова изделие е „Куче от топки“, едно от които (да, художникът умножава такива кучета в индустриален мащаб) се продаде на търг на Christie's за 58.405 млн. долара през 2013 г. Такова е и най-скъпото произведение на художника – „Заек“.
Сребърният заек без лице – тежка играчка, се ражда през 1986 г. И 33 години по-късно се превръща в най-скъпото произведение на изкуството на жив художник: в Christie's в Ню Йорк заекът бе продадено за 91,075 млн. долара.
Това обаче не означава, че авторът е получил парите от продажбата – „Заек“ е купен през 90-те години от медийния магнат Самюъл Ървинг Нюхаус-младши за около милион долара. Но с течение на времето цената на скулптурата нараства заедно със славата на автора.
Добавяме, че „Заекът“ някога наистина витаеше във въздуха: надуваема версия на арт обекта прелетя над Таймс Скуеър по време на парада на Деня на благодарността.
ДЕЙВИД ХОКНИ: „ПОРТРЕТ НА ХУДОЖНИКА. БАСЕЙН С ДВЕ ФИГУРИ“ – 90 МИЛИОНА ДОЛАРА
Само нахалният британец, друг последовател на попарта, Дейвид Хокни оспорва водачеството на Кунс. Той е повлиян от Анди Уорхол още преди да го срещне: докато учи в Лондонския Кралски колеж по изкуствата, той участва в изложбата „Млади съвременници“. Смята се, че тъкмо с нея започва британския попарт. Още първите творби на Хокни се отличават с умишлена наивност и „кисели“ цветове.
Днес Хокни се смята за баща на британския попарт. Първият скандал се случва в колежа, което носи популярност на маестрото. Той отказа да пише дипломна работа за друг художник, като заявява, че един творец може да бъде оценен само по неговата независима работа. Ръководството заплашва, че няма да му дадат диплома. В знак на протест Хокни рисува скица, наречена „Дипломата“, и в крайна сметка получава документи за завършване на колежа.
След това заминава за САЩ, където се запознава с Анди Уорхол – тази среща му прави силно впечатление и отваря вратите на нюйоркския свят на изкуството за младия мъж. Хокни пътува много и експериментира в различни жанрове – от фотоколажи и оперни плакати до абстракции и селски пейзажи. През 1961 г. той рисува картина с откровен хомосексуален нюанс „Две скачени момчета“, за което печели наградата „Джон Мур“ през ‘67-ма.
През 60-те години започва известната му поредица от картини с басейни: след като се премества в Лос Анджелис, той започва да рисува водни повърхности и теми, свързани с водата. Една от тези картини е „Портрет на художник. Басейн с две фигури“ (1971) – продадена в Christie's за 90,312 млн. долара през 2018 г. По това време това е най-скъпата картина в света от жив художник, докато година по-късно рекордът е счупен от Кунс. Може би обаче Хокни все пак ще му отнеме палмата на първенството: през декември 2020 г. картината му „Никълс каньон“ (1980) е продадена за 41,067 млн. долара и постави ценови рекорд за пейзаж.
Хокни продължава да удивлява публиката дори в напреднала възраст. В началото на новия век той, заедно с физика и оптика по тънките филми Чарлз М. Фалко, налага теорията, че напредъкът в живописта е свързан с техническия прогрес: използването на камера с дупка, камера lucida и сферични огледала.
Хипотезата на Хокни-Фалко предизвиква невероятен резонанс в средите на изкуството, но в крайна сметка критиката я попиля. Художникът обаче продължава, както в младостта си, да вярва, че художественият процес е взаимосвързан с развитието на технологиите. И това доказва това, като създава снимки в приложения на таблет. Творбите се показват директно на джаджи в тъмни помещения, а изложбите имат голям успех. На 83 лазарника Хокни продължава да експериментира. Наричат го най-големия жив художник, откакто Франсис Бейкън напусна този свят.
ГЕРХАРД РИХТЕР: „АБСТРАКТНА ЖИВОПИС“ - 46 МИЛИОНА ДОЛАРА
88-годишният Герхард Рихтер се смята за жив класик. Невъзможно е да се отнесе работата му към някоя школа, напротив, неговият принцип е да бъде извън стиловете. Той прави както гигантски пана, така и катедрални витражи, фини фотографски миниатюри; майсторски рисува както абстрактни картини, така и портрети в стила на фотореализма; създава ярки изразителни произведения и монохромни в сиво.
Рихтер е повече от художник, той е философ на изкуството. Подобно на Хокни и Кунс, той е повлиян от попарта, но го интерпретира по различен начин: „Исках да направя нещо, което няма нищо общо с изкуството, композицията, цвета, творчеството“, казва Рихтер. Въпреки това през годините той развива авторски стил. Художникът има любима техника: с помощта на гигантска шпатула, широка до два метра, той нанася боя върху платно или върху снимка.
Съдбата на един от най-успешните художници на нашето време обаче би могла да бъде напълно различна, ако през 1961 г. той не бе избягал от Източна Германия на Запад със съпругата си. След дипломирането си рисува стени в Дрезденското училище по изкуствата, където учи, боядисва и градския музей. Преди да избяга, той сам изгаря много свои творби, други унищожават властите.
Рихтер е етикиран като предател и днес предпочита да не си спомня този период от живота си. Но в Западна Германия неговите дела бързо потръгват. Експериментите в различни жанрове го правят популярен през 70-те години.
През 2005 г. той оглавява класацията на най-скъпите съвременни художници. А през 2015 г. неговата „Абстрактна живопис“ (1986) е продадена в Sotheby’s за 46,3 млн. долара. Това е една от първите мащабни творби на Рихтер, създадена с огромна шпатула.
Тези пари са приказни за собственика на картината, който я купува през 1999 г. за 607 000 долара. След продажбата тя е изложена в Музея на Лудвиг в Кьолн до 2015 г. (въпреки факта, че е препродавана няколко пъти). Там художникът живее спокоен, самотен живот. За разлика от поп изпълнителите, той не обича да се появява на публични места и да държи речи. Въпреки естествената си скромност, Рихтер в продължение на много години остава един от най-успешните и богати автори на нашето време.
ЦУЙ ЖУЧЖО: „ГОЛЕМИ ЗАСНЕЖЕНИ ПЛАНИНИ“ – 39 МИЛИОНА ДОЛАРА
76-годишният китайски художник Цуй Жучжо е последовател на древната традиционна техника на гуохуа (рисуване с мастило и водни бои върху коприна или хартия). Въпреки че в неговите мащабни творби може да се прочете и връзка със западното изкуство – с Джаксън Полък или Анселм Кийфър. Америка оставя своя отпечатък върху него, където той живее от 1981 до 1996 г. Благодарение на тази временна емиграция той успява да спечели слава извън родината си, неговите произведения са в много колекции. Въпреки това, Жучжо остава верен на традициите на китайското изкуство. Той не само създава мащабни творби, изпълнени с поезия, но и събира традиционно изкуство: колекцията му е една от най-големите.
Художникът се радва на невероятна популярност на Изток. През 2013 г. в японския град Шизуока е открит музей, посветен на творчеството на Цуй Жучжо. Освен това неговите произведения се продават на търгове със завидна редовност. Повече от 60 творби на Жучжо прекрачват прага от 1 млн. долара.
Бумът на колекционерите в изкуството на художника започва преди пет години. През 2014 г. неговият „Пейзаж в снега“ е продаден на търг в Хонконг за 184 млн. хонконгски долара (23,7 млн. щатски долара). Година по-късно поредицата от осем пейзажа с мастило върху хартия „Големият снежен пейзаж на планината Джианан“ е продадена за 236 млн. хонконгски долара (30,444 млн. щатски долара).
А през 2016 г. полиптихът от 6 части „Големи заснежени планини“ (2013) достигна цена от 306 млн. хонконгски долара (39,577 млн. щатски долара). Днес това е абсолютен рекорд сред живите азиатски художници. Съществува обаче мнение, че китайският пазар на изкуство е умишлено прегрял: цените там умишлено се завишават, за да се конкурират със Запада и в тази област. Фактът обаче си остава: днес Цуй Жучжо е най-скъпият жив художник на Изток.
ДЖАСПЪР ДЖОУНС: „ФЛАГ“ – 36 МИЛИОНА ДОЛАРА
Друг американец, представител на попарта – Джаспър Джоунс, който е приятел с великия Анди, затваря рейтинга. Джоунс вече е на 90 години. Поредицата знамена, която той стартира през 50-те, остава на мода и до днес – вдъхновява младите художници и се котира на пазара на изкуството. Най-скъпият флаг на Джоунс (1983) се продаде в Christie's през 2014 г. за 36 млн. долара.
Художникът многократно е казвал, че е нарисувал своето „Знаме“ след сън, където то му се явило. на пръв поглед – нищо особено: масло върху платно, картината е предметна и конкретна, къде е сензацията? Тук трябва да разберем историческия контекст: що за време и било тогавашното в изкуството и какви събития са се случили в този момент в САЩ.
Нека започнем с първото. През 50-те години на миналия век има нова вълна на интерес към творчеството на Марсел Дюшан, автор на известния „Фонтан“ (писоар). Един обикновен писоар, към който художникът не е добавил нищо друго освен подпис, превръщайки го по този начин от утилитарен обект в произведение, обръща историята на изкуството с главата надолу. След забележителна демонстрация на произведението през 1917 г., то отива в кошчето. Едва през 1950 г. е публикувана първата репродукция на фонтана, заимствана от доста художници, които повтарят червената изработка на Дюшан. Тогава Джаспър Джоунс се запознава с работата му. Неговият „Флаг“ е един вид конфекция наопаки. Ако платното се извади от носилката, то може да се използва като флаг.
Сега за политическата основа. САЩ се намесват в Корейската война, ситуацията е критична, почти се стига до американско нашествие в Китай. В резултат на това 33 000 американски войници са убити, а почти 200 000 са ранени, пленени или изчезнали. Трудно е да се говори за тези събития в Америка. В Съединените щати има борба за гражданските свободи на афроамериканците, придружена от безредици.
Появата на „Знамето“ в този момент е възприета от мнозина като политическо изявление: някои обвиняват художника в демонстриране на американски „империализъм“, други – в неуважение към собствената си страна, заявяват, че това е светотатство. Директорът на Музея за модерно изкуство в Ню Йорк Алфред Бар купува „Знамето“ за постоянна експозиция, което допълнително изостря противоречията.
Любопитно е, че Бар, страхувайки се от нападения, придобива творбата чрез посредник, който след това дарява картината на музея. Така „Знамето“ става широко известен символ. Самият автор обаче никога не коментира политическия контекст и настоява на версията за съня. Независимо от това, Джаспър Джоунс се връща към тази тема повече от веднъж, а версията на „Флаг“ от 1983 г. става една от най-скъпите творби на жив съвременен художник.
Превод: Г. ВЕНИН
|
