Едвард Мунк: автопортрет след испанския грип

03/23/20 / ИЗКУСТВО
„Болестта, безумието и смъртта… пазиха моята люлка и ме придружаваха през целия живот.“





culturespace.bg

Такъв е животът на авангардния норвежки художник Едвард Мунк (1863 – 1944). Дълбоко потресен на 5-годишна възраст от ненавременната смърт на майка си и от загубата на 15-годишната си сестра, когато той е н 14, Мунк посвещава ранните си художествени усилия да рисува техните мъки и опустошенията от туберкулозата. Неговото крехко физическо и емоционално състояние доминира в начина, по който гледа и рисува. Той прекарва известно време в санаториум в Дания и въпреки че се възстановява от депресията, работите му никога не си възвръщат първоначалната изразителност.
Мунк учи в Осло и пътува до Италия, Германия и Франция, където попада под влиянието на своите съвременници (особено на Тулуз-Лотрек, Ван Гог и Гоген), които превръщат гнева от съвременната цивилизация в символизъм и експресионизъм. Мракът и ужасът вдъхновяват дълбоко лично, силно изразително изкуство в различни стилове, които до един се вписват под знака на символизма, стига да въплъщават неговото особено мрачно състояние на духа. Вдъхновен от творчеството на Хенрик Ибсен, Мунк изучава психоанализата и създава изкуство, разгадало мистериите на психиката. Платната му са изпълнени с агонизираща несигурност и мъчителна самота, предвещавайки театралните и кинематографични творби на Ингмар Бергман. Личните му неврози и физически неразположения проникват в културното безпокойство, изразено в работите му.
Заразната болест, която травмира ранните години на Мунк под формата на туберкулоза, продължава да управлява живота му и да подхранва пътуването му през капризите на човешкото състояние.
За съжаление Мунк се разболява и от „испански грип”. Смъртоносен грип, който отнема живота на милиони хора по време на глобална епидемия от 1917 до 1920 г. В поредица от изследвания, скици и картини, Мънк подробно описва различните етапи на болестта и как смъртта се приближава все повече.


В „Автопортрет след испанския грип“ (1919), измъченият художник изглежда съдия и жертва на този пандемиен убиец. Това е болен, недееспособен човек, художник, който рисува личната си драма. Запомняме подпухналото лице без блясък, треперещите линии на треската и студените тръпки, липсата на въздух, ступорът, безнадеждността. Косата му е в безредие, тенът му е жълтеникав, той е увит в халат и одеяло. Мунк ни показва крехкото си, уязвимо състояние, както е седнал на плетен стол пред неоправеното си легло. Самият стил е като че ли директен, с прости, вълнообразни линии и с цветове, нанесени с груби мазки на четката – червено, синьо, жълто, зелено и кафяво, – използвани за изобразяване на фигурата. Преживяванията на Мунк се сгъстяват: стаята изглежда тясна, а доминиращите жълти нюанси засилват усещането за неспокойствие в композицията.
Автопортретът принадлежи към по-късна фаза от кариерата на Мунк, създаден няколко години след като той придобива къща в Екели в покрайнините на Кристиания. Мунк наскоро е завършил основната декорация на Университетската аула и цветовете и монументалността на този автопортрет може би са продължение на тази работа. Тук обаче той се връща към една от повтарящите се негови теми: към себе си.
Угрижеността на Мунк, страданието му, което струи от този автопортрет е напълно разбрана от тези, които познават пандемията от испански грип. Избухнала по време на последните етапи от Първата световна война, тази глобална катастрофа засилва нихилизма и апокалиптичните видения на отчаянието на епохата. Характерно обаче за този грип, за разлика от COVID-19, e, че жертви на щама 1918 – 1920 г., обиколил земното кълбо, стават младите и здравите хора. Тогава медицината едва започва да разбира инфекциозните заболявания и да предприема скромни стъпки към диагностика и терапия. Да се надяваме, че отговорът на медицината, сега след 100 години, ще бъде по-категоричен...
 




Начало / За нас / Статии / Проекти / Контакти 2020, Всички права запазени.