CultureSpace Статии История, Култура, Изкуство, Мистика

Египет: историята преди първите династии

04/08/22 / ИСТОРИЯ
Една от най-интригуващите мистерии на праисторически Египет





culturespace.bg

Най-ранната миграция на хоминиди от Африка е станала преди почти 2 милиона години, като съвременните хора са се разпръснали от Африка преди около 100 000 години. Не е ясно кога точно ранните хоминиди са пристигнали в Египет. Територията може да е била използвана за достигане до Азия в някои от тези миграции. Има данни, че най-ранните доказателства за човешко обитаване в региона датират до 700 000 години. Това са откритите досега структури в района на Вади Халфа, древна Нубия, в съвременен Судан. Тези общности са съставени от общество на ловци-събирачи, което е строило мобилни къщи с плоски подове от пясъчник, най-вероятно покрити с животински кожи, може би подпирани от дървени колове. Действителните структури са изчезнали преди векове, разбира се, но изкуствените вдлъбнатини в земята с каменни подове са останали. Тези вдлъбнатини са открити от полския археолог Валдемар Хмелевски (1929 – 2004) през 80-те години и са обозначени като „пръстени за палатки“, тъй като осигуряват зона за създаване на подслон, който лесно може да бъде свален и преместен, подобно на това, което човек би намерил в модерен лагер. Тези пръстени са датирани към епохата на късния палеолит от приблизително 40-ото хилядолетие пр.Хр.
Въпреки че няма писмени сведения от този период, археологическите разкопки в цял Египет са разкрили артефакти, които разказват своя собствена история за развитието на културата в долината на река Нил. Преддинастичният период е получил името си в първите дни на археологическите експедиции в Египет, преди много от най-важните находки да бъдат открити и каталогизирани, което кара някои учени да спорят кога точно започва и, което е по-важно, завършва преддинастичният период. Тези учени предлагат приемането на друго обозначение, „Протодинастичен период“, за този период от време, по-близък до Ранния династичен период (ок. 3150 – 2613 г. пр.Хр.), или „Нулева династия“. Тези наименования не са общоприети и „преддинастичен период“ е терминът, който най-често се приема за периода преди първите исторически династии.

Артефакти на Египет от праисторическия период, от 4400 до 3100 пр.н.е. Първи ред отгоре вляво: фигурка от слонова кост на Бадари, буркан от Накада, женска фигура, рисувана теракота (3 400 - 3 500 г. пр. Хр.). Втори ред: ваза от диорит, нож за кремък, козметична палитра.

При начертаването на историята на Древен Египет учените разчитат на археологически доказателства и древни произведения като египетската династична хронология на Манетон, писар, който е написал „Aegyptiaca“, Историята на Египет, през III век пр.Хр.
За съжаление, оригиналният ръкопис на Манетон е загубен и единственият запис на неговата хронология е от трудовете на по-късни историци като Йосиф Флавий (37 г. – 100 г.). Това довежда до някои противоречия относно точността на хронологията, но въпреки това тя редовно се консултира от учени, археолози и историци при начертаването на историята на Древен Египет. Следващото обсъждане на преддинастичния период се основава на археологически находки през последните двеста години и тяхното тълкуване от археолози и учени, но трябва да се отбележи, че историческите поредици не следват безпроблемно една друга, като глави в книга, както датите, дадени за тези култури предполагат. Културите се припокриват и според някои тълкувания „различните култури“ през преддинастичния период може да се разглеждат като развитие на една култура.
Ученият Дъглас Дж. Брюър (р. 1954 г.) описва творбата: „Историята на Манетон е по същество хронология на събитията, подредени от най-старите до най-новите, според управлението на конкретен владетел“. Брюър продължава да описва събитията, които вдъхновяват Манетон да напише своята история:
Произходът на династичната хронологична система датира от времето на Александър Велики. След смъртта на Александър неговата империя е разделена между неговите генерали, един от които, Птолемей, получава най-богатата награда: Египет. При неговия син Птолемей II Филаделф (около 280 г. пр.Хр.), египетски свещеник на име Манетон написва съкратена история на родната си земя за новите гръцки владетели. Манетон, родом от Себенит в Делтата, е бил образован в старите писарски традиции.
Обществата на ловците-събирачи продължават да съществуват в региона през периодите, които сега се обозначават като Артериан и Хормусан, през които каменните оръдия на труда са били произведени с по-голямо умение. Културата Халфан (30 000 г. пр.Хр.) процъфтява в района между Египет и Нубия, което отстъпва място на културите Кадан и Себилиан (около 10 000 г. пр.Хр.) и Харифанската култура от приблизително същото време. Всички тези общества се характеризират като ловци-събирачи, които в крайна сметка стават по-заседнали и се заселват като постоянни общности.
Една от най-интригуващите мистерии на праисторически Египет е преходът от палеолит към неолитен живот, трансформацията от лов и събиране към заседнало земеделие. Ние знаем много малко за това как и защо е настъпила тази промяна. Може би никъде този културен преход не е по-достъпен, отколкото във Фаюмската депресия.
Брюър пише: „Фаюмската депресия (известна още като оазисът на Фаюм) е естествен басейн югоизточно от платото Гиза, който поражда културата, известна като Фаюм А (около 9000 – 6000 г. пр.Хр.). Тези хора са обитавали района около голямо езеро и са разчитали на земеделие, лов и риболов за прехраната си. Открити са доказателства за сезонна миграция, но в по-голямата си част районът е бил постоянно обитаван. Сред най-ранните произведения на изкуството, открити от този период, са парчета фаянс, които, изглежда, са били индустрия още през 5500 г. пр.Хр. в Абидос.

Палитрата на владетеля Нармер, ок. 3000–2920 г. пр. Хр., преддинастичен Египет, грейваке (шисти), от Йераконполис, висока 2 ′ 1 ″ (Египетски музей, Кайро)

Културата Фаюм A дава началото на Меримде (около 5000 – 4000 г. пр.Хр.), наречена така поради откриването на артефакти на мястото с това име в западния край на делтата на Нил. Според учения Маргарет Бънсън, тръстиковите колиби от епохата на Фаюм A са отстъпили място на „хижи с стълбовидни рамки, с прегради от вятъра, а някои са използвали полуподземни резиденции, изграждайки стените достатъчно високи, за да стоят над земята. Малките жилища са подредени в редове, вероятно част от кръгъл модел. Хамбариите са съставени от глинени делви или кошници, заровени до гърловините си в земята“. Тези разработки са подобрени от културата на Ел-Омари (около 4000 г. пр.Хр.), която построява овални колиби с по-голяма изтънченост, със стени, измазани с кал.
Долината на Нил е населена за първи път през периода на долния палеолит (около 300 000 – 90 000 пр.Хр.). Хората от неолита продължават да създават каменни оръдия на труда и да експлоатират опитомени растения и животни (7000 – 4500 г. пр.Хр.).
Периодът ок. 300 000 – 7000 г. пр.Хр. археолозите са определили като палеолитния период, тъй като повечето инструменти са направени от камък. Въз основа на находките знаем, че хората са обитавали както долината на Нил, така и близките й пустини, доколкото условията на околната среда позволяват. Периодът на долния палеолит (около 300 000 – 90 000 г. пр.Хр.) е най-ранното познато обитание в Египет. Тези предци на хората често са използвали двулицево оръдие, което наричаме ашеулска ръчна брадва. Лесно се разпознава и примери са открити в много части на пустинята. От около 90 000 до 35 000 г. пр.Хр. групи от хора от средния палеолит, които се заселват при извори в пустинята и по течението на реката, оставят след себе си по-сложни комплекти инструменти, които са доминирани от остриета. Културите от горния палеолит (ок. 35 000 – 7000 г. пр.Хр.) произвеждат комплекти инструменти, съставени предимно от монолити. Обекти от този последен период също са останки от огнища, растителни и животински остатъци и няколко човешки погребения.
Към неолитния период (ок. 7000 – 4500 г. пр.Хр.) принадлежат и най-ранните постоянни селища. Битът им се идентифицира от останките от колиби, огнища, житници и непреносими каменни оръдия за смилане на зърно. Хората вече са започнали да експлоатират опитомени растения и животни, въпреки че животинските кости показват, че ловът на птици, дребен дивеч и риба продължава да бъде важен за икономиката. Каменните оръдия на труда остават значими компоненти на материалната култура, но сега се използват и инструменти от костни и керамични съдове. На мястото на Меримде Бени Салама в делтата изображението на човешко лице е най-ранният известен пример за скулптура от Древен Египет.
От бадарския период (ок. 4500 – 3800 г. пр.Хр.) са останали повече гробища, разположени в ниската пустиня на долината на Нил. Делтата на Меримде Бени Салама е най-голямата известна в Египет от това време. Местностите в долината на Нил, разположени в Среден Египет в близост до съвременния град Бадари, дават името на периода. Многобройните бадарски гробища разкриват официална програма за погребение, която включва изграждане на гробница, позициониране на тялото и снабдяване на починалия с оборудване за отвъдния живот. Най-често срещаните погребални предмети са фино изработени купи от нилска глина в кафяво или червено и понякога – човешки фигури от слонова кост.
След бадарския период идва амратският (известен също като Накада I) период (ок. 4000 – 3500 г. пр.Хр.), през който се създават по-сложни жилища, които може да са имали прозорци и определено са имали огнища. Керамиката е силно развита, както и други художествени занаяти, например скулптура. Някъде около 3500 г. пр. Хр. започва практиката на мумифициране.
Йероглифната писменост, разработена в някакъв момент, между 3400 и 3200 г. пр.Хр., е била използвана за водене на записи, но не са открити пълни изречения от този период. Най-ранната египетска писменост , открита досега, идва от Абидос по това време и е открита върху керамика, отпечатъци от глинени печати и парчета от кости и слонова кост. Доказателства за пълни изречения не се появяват в Египет до царуването на цар Перибсен през Втората династия (ок. 2890 – ок.2670 г. пр.Хр.).
Този период довежда Накада III (3200 – 3150 г. пр.Хр.), който понякога се нарича Нулева династия. След Накада III започва ранният династичен период и писмената история на Египет.
 




Начало / За нас / Статии / Видео / Контакти 2024, Всички права запазени.