CultureSpace Статии История, Култура, Изкуство, Мистика

Екранната завеса, спусната от Селинджър,

02/03/21 / ИЗКУСТВО
или Защо една от най-продаваните книги на ХХ век никога няма да бъде заснета





culturespace.bg
Ежегодно излизат хиляди филми, а режисьорите много често се обръщат към известни литературни произведения в търсене на сюжети за своите филмови шедьоври. Изглежда, че днес цялата световна литературна класика вече е заснета. Ако съвременните произведения попадат в категорията на бестселърите, тогава режисьорите веднага се опитват да получат правата за екранизация от автора. Но има едно произведение, което никога няма да бъде заснето.
Този роман, ако някога бъде заснет, ще има всички шансове да се превърне в шедьовър, защото самото произведение е включено в стоте най-добри англоезични романи на ХХ век, а името на главния герой отдавна е символ на тийнейджърския бунт.
Частично е публикуван през 1945 – 1946 г., а пълната версия е публикувана през 1951 г. В същото време книгата, написана първоначално за възрастни, се превръща в истински хит сред тийнейджърите, въпреки че през втората половина на ХХ век влиза в списъка на най-забранените. Нетривиалният сюжет, повдигнатите теми за копнеж и отчуждение, невинност и много, много повече направиха творбата истински бестселър.
Но той никога и при никакви обстоятелства няма да бъде заснет, защото самият автор приживе налага забрана за всякакви опити за заснемане на неговия шедьовър.
И всичко е свързано с опита, който Селинджър преживява в началото на кариерата си. Всъщност той е готов да направи адаптацията на „Спасителят в ръжта“. Още през 1949 г. излиза филмова версия на историята на автора „Чичо Уигли в Кънетикът“. Създателите на филма твърде своеволна се отнасят към работата на автора. Те не само го преименуват в „Моето глупаво сърце“, но и изкривяват сюжета. Тъкмо този факт се сочи като една от основните причини Джеръм Дейвид Селинджър да откаже всякакви екранни версии на работата си. Въпреки това успехът на „Спасителят в ръжта“ довежда до многократни опити за получаване на правата за заснемането му.
Веднага след публикуването на произведението Джеръм Дейвид Селинджър получава многократни предложения за адаптиране на романа за екран, включително от Самюъл Голдуин, продуцент на „Моето глупаво сърце“.
В писмо, написано в началото на 50-те години, Селинджър обявява, че се подготвя пиеса „Спасителят в ръжта“, в която той самият ще играе главния герой Холдън Колфийлд, а Маргарет О’Брайън ще излезе на сцената с него… Ако не му е позволено да направи това, пиесата няма да бъде поставена на сцената.


Писателят споменава, че актьорът Джери Луис се опитва да получи ролята на Холдън, а Марлон Брандо, Джак Никълсън, Тоби Магуайър и Леонардо ди Каприо се обръщат към Селинджър с предложения за създаване на филмова версия на романа.
Самият писател и режисьор Били Уайлдър говори в свои интервюта за няколко неуспешни опита да получи правата за най-продаваната филмова адаптация. Той изпраща предложения до автора и един ден млад мъж изведнъж се появява в офиса на неговия агент в Ню Йорк Лиланд Хейуърд, приближава се до режисьора и го моли да каже на г-н Хейуърд да напусне. И добавя: „Той е много, много безчувствен!“. Това е самият Джеръм Дейвид Селинджър, когото Били Уайлдър никога не е зървал дотогава.
Американският режисьор Елия Казан се обръща към Селинджър през 1961 г. за разрешение да постави сценична версия на „Спасителят в ръжта“ за Бродуей, но също получава отказ. Нито заявките на „мъжкия агнец“ Харви Уайнстийн, нито на Стийвън Спийлбърг за правата над филма успяват дори да бъдат удостоени поне с прочитане.
През 2003 г. Би Би Си излъчва своеобразна телевизионна версия на романа в „Голямото четене“, но благодарение на формата на подаване и предварителната клауза, че в случая има само литературен обзор, не се стига до обвинения. Постановката всъщност е прекъсвана от многобройни дискусии и изглежда като илюстрация – повод за литературни разбори.
Когато Селинджър почива през 2010 г., мнозина от филмовата индустрия решават, че сега със сигурност ще бъде възможно да се снима бестселърът. Агентът на писателя Филис Уестбърг обаче казва: нищо не се е променило след смъртта на автора, тъй като през 1957 г. той ясно и категорично изясни позицията си по този въпрос.
В свое писмо авторът на „Спасителят в ръжта“ заявява, „че смята романа за напълно неподходящ за заснемане на филм или пиеса, тъй като най-важният компонент на това произведение е разказът от първо лице. И е просто невъзможно да се раздели авторът и неговият възглед за света и заобикалящата го действителност. Селинджър не отрича, че самият той вижда в романа направо готови сцени за Филм, но все пак екранната версия би обезценила работата твърде много.
Въпреки тази забрана в света има няколко „скрити“ филмови версии на романа. Но, изглежда, никой няма да види пълноценен филм, докато не изтече авторското право на бестселъра, което обикновено идва много години след смъртта на автора…
Публичните реакции спрямо „Спасителят в ръжта“ са много противоречиви – варират от обожествяване до забрана в няколко държави заради непристойни описания, нецензурни думи и депресивност. Много читатели се разпознават в главния герой Холдън Колфийлд, който се бунтува срещу обществото, но някои дори посегнаха към престъпления…
Източник:kulturologia.ru
Превод: Георги ВЕНИН

 




Начало / За нас / Статии / Проекти / Контакти 2021, Всички права запазени.