CultureSpace Статии История, Култура, Изкуство, Мистика

Ел Мирадор – изгубеният град, люлка на цивилизацията на маите

05/11/22 / ИСТОРИЯ
„Маите, нашите баби и дядовци, винаги са казвали: „Всяко човешко същество заема малка част от време.“ Ригоберта Менчу





culturespace.bg

Културата на маите се е появила около 2000 г. пр.Хр. - архаичен период, и 2000г пр. Хр. до 250 г.- предкласически период, и оставя своя отпечатък в човешката история с напреднала цивилизация, която се простира от мексиканския полуостров Юкатан до северозападен Хондурас и Салвадор. Маите изграждат големи градове-държави, разработват сложни земеделски техники, създават йероглифна система за писане и използват своите напреднали математически и астрономически познания, за да разработят точна календарна система. Някои от най-големите им градове се намират в Ел Петен, тропически район с характеристиките на низина, в най-северната част на Гватемала. Граничи с Мексико и съставлява една трета от територията на страната. От 100 до 900 г. сл.Хр. градовете в Ел Петен бележат възхода на цивилизацията на маите, те са „огнище“ на културата на маите. Стига се до пренаселеност, която спомага хората в региона да унищожат горите си и да изчерпят почвата и други ресурси. Това най-вероятно е довело до колапса на цивилизацията през X век. По-голяма част от маите се преместват в други райони, докато някои по-малки общности остават в Ел Петен и оцеляват до испанското завоевание през XVI и XVII век. Само малка част от местните жители са преки потомци на древните маи от Ел Петен.

През джунглите до руините на пирамида в Ел Мирадор

След рухването на цивилизацията на маите, горите се завръщат в Ел Петен и обвиват изоставените му градове. Днес това е място с огромно биоразнообразие. Осигурява местообитание за най-малко 90 вида бозайници и 400 вида птици - включително застрашени животни като гигантския мравояд, алената ара и тапира – и неговите гори съдържат около 300 уникални растителни вида. Тя е втората по големина тропическа гора в Северна и Южна Америка след Амазонка (приблизително с размерите на Ню Джързи) и съдържа най-голямата сладководна влажна зона в Централна Америка.

Известен фриз от Ел Мирадор

В района се съхранява и голямото културно наслество на маите. Тук се намират най-малко 175 от техните древни градове. Доста от тях са разкопани и проучени, но много други остават покрити от джунглата. Подобно на други коренни народи, като тези на Перу (Мачу Пикчу) и Австралия (Улуру), маите имат система от вярвания, вкоренена в почитта към природата. Те вярват във върховен създател, чийто дух присъства във всички живи същества. Природата се грижи за тях – предоставя им средства за отглеждане, лов и поддържане на здравето – и те носят отговорност да се грижат за природата в замяна. Духовността на маите се изразява чрез ритуали, извършвани в естествени условия в техните древни градове и храмове. Въпреки колониалните испански опити да християнизират и експлоатират местното население, както и по-новата етническа дискриминация и несправедливост, маите поддържат ядрото от духовни вярвания и практики, предавани чрез устната традиция в продължение на най-малко две хилядолетия.
Точно на север от Тикал, т.нар. Басейн Мирадор е дом на Ел Мирадор, най-големият древен град в света на маите и мястото на двете най-големи пирамиди в Америка. Двадесет и пет други обекта са идентифицирани в басейна и може да има още 30, които чакат да бъдат разкрити. Тук няма пътища и много обекти са на дву- или тридневен преход от най-близкия град. Разкопките на Ел Мирадор и други обекти започват едва през последните десетилетия и поради отдалечеността на района неговите основни посетители са археолози, които работят за разкриването на руините му, и грабители, които търсят заровените му богатства.
Археологът Ричард Хансен (основател и президент на Фондацията за антропологични изследвания и изследвания на околната среда – FARES, научноизследователска институция с нестопанска цел, базирана в Айдахо) е посветил по-голямата част от професионалния си живот на провеждането на изследвания в басейна на Мирадор. Повече от 37 години той и неговият мултидисциплинарен научен екип са провеждали изследвания в тази област. Тяхната цел е да разберат културния, геоложкия и екологичен процес, който се е случил в тази част от Ел Петен, в Северна Гватемала, през най-ранните периоди на цивилизацията на маите, в предкласическия период. Те са разбрали, че за да построят тези градове и да постигнат такова величие, Кралство Кан трябва да е имало безкрайна база от природни ресурси, постоянно на тяхно разположение, за да може да постигнат тези невероятни върхове в инженерството, архитектурата, изкуствата и селското стопанство. Години наред по проекта „Басейнът Мирадор“ екипът му разкопава и изучава произхода, динамиката и срива на ранната цивилизация на маите и се опитва да намери отговорните за това необикновено развитие: на Змийските крале.

Изгубеният град Ел Мирадор

Откритията в „Басейнът на Мирадор“ задават много въпроси. На първо място – чий е бил планът за създаване на тези масивни градове? Кой е построил тези икономически и културни мощности векове преди времето на Христос в дълбините на гватемалските джунгли? Защо пътищата свързват на дълги разстояния всички градове и водят до Ел Мирадор? Археологическият проект „Ел Мирадор“ търси отговорите на тези и на други въпроси – търсене, което се превръща в приключение за цял живот на директора на проекта д-р Ричард Хансен.
Ел Мирадор е главен град на маите, създаден векове преди Тикал и е два пъти по-голям от по-известния си съсед. От 300 г. пр.Хр. до 150 г. сл.Хр. Ел Мирадор е бил дом на до 80 000 души, управляван от пирамидата Данта (72 м), най-високата структура, която маите някога са строили, и по обем – най-голямата пирамида в света. Това наистина е изгубеният град на маите, огромно място (някои казват, че най-големият съществуващ град на маите) в джунглата на Северна Гватемала. Намира се в басейна на Мирадор, огромна площ от девствена дъждовна гора, която също съдържа десетки руини на маите, включително няколко големи града, най-големият от които е Ел Мирадор (което означава „Пазарът“). Мястото е известно като люлката на цивилизацията на маите и е терен на няколко огромни структури и много квадратни мили невъзстановени могили и пирамиди в джунглата, покрити с растителност. Той е най-старият и най-обширен обект на маите в света, обхваща 38 квадратни мили, по-голям е от Лос Анджелис.
Мирадор процъфтява като търговски център от около 200 г. пр.Хр. до 150 г. – през предкласическия период на маите. Това е много ранно селище с население от 100 000 души, един от първите големи градове в Америка, но след това губи населението си и дори е бил изоставен завинаги около 900 г. сл.Хр. при големия разпад на маите. Постоянно население днес няма.
Руините на Ел Мирадор са открити през 1926 г. Оттогава те са обект на периодични проучвания, картографирания, проучвания и разкопки, но остават до голяма степен недоразкопани и покрити с растителност.
Басейнът Мирадор в североизточна Гватемала е зона на най-голямата част от девствени тропически гори в Централна Америка. Тук е Ел Мирадор. Гражданският център на обекта обхваща около 10 квадратни мили с няколко хиляди структури, включително монументална архитектура, покрита с растителност. Сред руините в Ел Мирадор са пирамидите Данта и Тигре; за първата се твърди, че е най-голямата пирамида в света по отношение на обема.

Пирамидата Ла Данта

Основната група сгради в града обхваща два квадратни километра и много от тях са построени с голям мащаб, като комплекс „Ел Тигре“ и комплекс „Ла Данта“. Ел Тигре се издига на около 180 фута височина, а основата му обхваща 14 акра. Комплексът +Ла Данта“ разполага с база, която би покрила 35 футболни игрища. На върха на тази база има поредица от площади, храмове, пирамиди и други структури с височина от 230 фута, което я прави една от най-високите от всички структури на маите.
Гледката от върха на Ел Тигре е предимно към джунглата и други руини, като Калакмул и Накбе в далечината. Въпреки това всяка могила или група от могили, които може да видите до хоризонта, са бивши градове.
Допълнителна характеристики на Ел Мирадор са количеството и размерът на пътищата, свързващи важни точки в града и простиращи се до други големи градове в Басейна на Мирадор. Насипните пътища (известни като „сакбеоб“) се издигат, покрити с камък, от 2 до 6 м над равнище на околния пейзаж и с размери от 20 до 50 м ширина.
Носителката на Нобелова награда за мир (1992 г.), активистката за правата на коренното население Ригоберта Менчу казва: „Маите, нашите баби и дядовци, винаги са казвали: „Всяко човешко същество заема малка част от време“. Самото време е много по-дълго и поради това винаги са казвали, че трябва да се грижим за тази земя, докато сме на нея, защото тя ще бъде част от нашите деца и децата на нашите внуци“.
 




Начало / За нас / Статии / Видео / Контакти 2022, Всички права запазени.