CultureSpace Статии История, Култура, Изкуство, Мистика

Етруските – първата голяма цивилизация в древността извън Елада…

10/01/21 / ИСТОРИЯ
… и една от най-загадъчните





culturespace.bg

Древната етруска цивилизация се е появила преди около 2900 години и има своя разцвет в централна Италия между VIII и III век пр.Хр. Заедно с Древна Гърция, Етрурия оказва силно влияние върху римската култура. Етруските се заселват в централна и северна Италия, включително около днешна Тоскана, северната част на Лациум и части от Умбрия. През 500 г. пр.Хр. владенията им се простират от Мантуa на север до това, което по-късно ще стане Рим. Древногръцкият историк Дионисий от Халикарнас се възхищава на етруските като „много древен народ, който коренно се различаваше от всички останали“.


Какво тайнство се крие зад тази древна цивилизация, изчезнала като че ли без следа? На първо място – произходът им. Според Британската енциклопедия произходът на етруските все още се дискутира горещо. Херодот вярва, че това са хора, нахлули в Етрурия от Лидия, Мала Азия, по-рано от 800 г. пр.Хр. Дионисий от Халикарнас, 30 г. пр.Хр. цитира историка Еланик – съвременник на Херодот, който възразява на Лидийската теория за произхода на етруските въз основа на разликите между лидийския и етруския език. Мнението на Дионисий е, че те са местно населения на Италия, което винаги е живеело в Етрурия, наричало се е Rasenna и е развивало своя култура за дълъг период.
Повечето историци обаче са убедени, че мистериозните хора някога са емигрирали от Анадолската област в днешна Турция. Твърденията им се подкрепят до голяма степен от ДНК изследванията на днешното население на Тоскана, метод, твърде модерен и достъпен днес, и като че ли неоспорим. Но… само преди няколко дена бяха публикувани резултати от последните генетични изследвания на ДНК, извлечена от древни скелети и, изглежда, те разрешават мистерия, стара колкото самата история и занимавала учените повече от 2000 години: произходът на етруските. Изследването, публикувано в списанието «Science Advances“, заключава, че етруските от сложната предримска цивилизация в Централна Италия, са от местен произход, а не мигранти от Близкия изток.


Генетици от Института „Макс Планк“ при Университета в Тюбинген и Университета във Флоренция са секвенирали ДНК на 82-ма индивиди, живели в централна и южна Италия между 800 г. пр.Хр. и 1000 г. сл.Хр. ДНК на древните етруски – които са били около половината от извадката – се оказва тясно свързана с ДНК на други местни италиански популации, казва професор Козимо Пост, археогенетик от Тюбинген. Това противоречи на многогодишната теория, предложена за първи път от Херодот, гръцкият писател от V век пр.Хр., смятан за „бащата на историята“…
Другата загадка е етруският език, който няма нищо общо с никой друг език, с изключение на лемнийския език, който някога се е говорел край Егейско море от другата страна на италианския полуостров. Интересното е, че етруският език, чийто произход все още не е известен, е повлиял на други езици чрез заемки, сред тях – и думата „човек“ в много съвременни европейски езици. Първоначално той се отнася до етруски „демон“, наречен Ферсу, преди да стане част от латинския речник с думата „персона“, която обаче не означава „човек“, а „маска“ на латински. Оттам по-късно се разпространява в съвременните европейски езици с модифицирано значение.
Все още съществуват само няколко документа от тази епоха, написани на езика на етруските, който досега е само частично дешифриран. Ето защо историците трябва да разчитат главно на археологически находки, ако искат да изследват етруската история. Етруските са били не само добри земеделци и търговци, но и превъзходни занаятчии. Многобройни археологически находки доказват техните изключителни постижения, особено в металургията и керамиката.


Великолепните произведения на изкуството показват отношението им към красотата. Великолепните религиозни култови предмети и монументалните гробници, украсени с цветни стенописи, както и ценните погребални предмети, показват, че етруските са били дълбоко религиозен народ с уникална идентичност, повлиян и от срещите им с културите и на други древни народи, сред които финикийците, гърците, келтите… Етруските са били мореплаватели, които са търгували с далечни поселения. Имали са силен флот за защита на своите важни търговски пристанища. Те се обединяват с картагенците в битката при Алалия (539 г. пр.Хр.). Етруските също са действали за разширяване на своята територия. Британската енциклопедия обяснява, че етруските са разширили обхвата си на североизток, към днешния район Емилия в Италия, и дори са се разпрострели в днешна Парма. Тъкмо тази нужда от разширение на територията им създава много врагове. Етруските претърпяват тежко поражение в морската битката при гръцкия град Кума (474 г. пр.Хр.) против обединените флоти на Сиракуза и Кума. Това допринася за упадъка на етруските градове и на етруската търговия.
И все пак защо етруските и тяхната цивилизация не са заели достойното място в пантеона на човешката история, което заслужават? Един възможен отговор е упадъкът, който обхваща цивилизацията им от III в. пр.Хр., за да бъде окончателно погълната от набиращата мощ Римска империя. И не е изненадващо, че много от техните постижения се смятат за римски. Етруските градове вече са имали укрепени улици, добре планирани обществени пространства и площади, водоснабдяване и канализация. Техните архитектурни и технологични постижения също са дали възможност на римляните да градят върху вече съществуващи темели. Етруските наистина са били наставниците на римляните, които обаче ги „поглъщат“ по-късно.
Към IV век Рим започва да упражнява своята сила и както съобщава списание „Italy“, засенчва постиженията на етруските. Въпреки че са напреднала цивилизация, етруските не оставят след себе си никакви храмове или структури, така че за завоевателя е било лесно да претендира за историческо и културно господство. Римляните дори са изгорили етруските библиотеки, така че днешните лингвисти срещат трудности да открият писмени документи на етруски език, което би помогнало за разшифроването му.
„Енциклопедия на древната история“ отбелязва, че са били необходими почти 2500 години, преди археолозите да открият непокътнати етруски гробници със стенописи, изобразяващи живота им, накрая – и някои артефакти, с които биха могли да работят. Изследователите установили, че етруските всъщност са имали много по-значително въздействие върху историята и обществото, отколкото се е смятало дотогава.
Римляните не само заграбват земи и съкровища от своите съседи, но и открадват доста идеи от етруските. Римляните възприемат етруската практика на гадаене (самата тя – адаптация на близкоизточните практики), заедно с други характеристики на етруската религия, като ритуали за създаване на нови градове и разделяне на територии – практика, за която те получават широки възможности с разширяването на империята си.
Тосканската колона, сводестата порта, частната вила с атриум, гробниците с ниши за множество погребални урни и мащабни храмове на впечатляващи, повдигнати стъпаловидни платформи са етруски архитектурни характеристики, които римляните са приели и адаптирали. Други културни влияния включват победното шествие, което ще се превърне в римския триумфален ритуал, и етруската роба в бяло, лилаво или с червен кант, която ще се превърне в римската тога. И накрая, етруските предават много думи на своите наследници в Италия и чрез своята азбука, адаптирана от гръцки, те повлияват на северноевропейските езици със създаването на руническата писменост.
Голяма част от етруската култура и история е или заличена, или асимилирана от нейния завоевател – могъщия Рим. Въпреки това оцелелите етруски гробници, тяхното съдържание и стенописите им, както и приемането от римляните на някои етруски дрехи, религиозни практики и архитектура, са убедително свидетелство за значителния принос за средиземноморската култура, постигнат от първата голяма цивилизация на Италия.
Източници: britannica.com; smithsonianmag-com; dw.com;classicalwisdom-com; healththoroughfare.com

Подбор, превод и редакция: М. ВЕСЕЛИНОВА

 




Начало / За нас / Статии / Видео / Контакти 2022, Всички права запазени.