Език свещен… и отродèн Втора част

09/29/18 / КУЛТУРА
Английският език като лакмус за българщината ни





Георги ВЕНИН

Основателното самочувствие е корен на достойнството. Човек, който не уважава себе си, не би уважавал и другите.
Това се отнася и за народите.
Ако тръгнете по кой да е сокак на кое да е българско градче, няма да видите и две табели на кирилица, и ни едно кафене с българско име.
По вестникарските будки на България се мъдрят списания, кръстени „Beauty“, „Off-road BG“, „Motor Show“ (можете ли изобщо да си представите на лондонски вестникарски павилион да съзрете списания „Krassota“ или „Zhenata Dnes“, да не говорим за изписани на кирилица!). Изобщо не иде реч за преведени на български западни издания като „Playboy“ или „Grazia“. Не, иде реч за родни списания, които дори когато са изписани на кирилица, дъхат на раболепие пред чуждото – „Инсайт“, „Журнал“ (списание „Журнал“, сиреч почти списание „Списание“!), „Хай клуб“ и пр. Тъпкано е с „мании“ и „магазини“, макар в родния език „магазин“ да си е продавница на битови стоки за широко народоупотребление.
О, неразумни и иуроде, няма от що да се срамиш. Наопаки! Трябва да се гордееш, че българският е третият самостоен (сиреч без заемки от чужди речници и граматики) език в света. През Х век, когато сме имали най-голямата столица след византийската (Велики Преслав), Лондон е имал само 15 000 жители, Париж не е бил единен град, Мадрид е бил село, Берлин и Москва не са съществували. А в Преслав е клокочел бурен книжовен живот.
Затова най-древните общи думи между българския и английския, които ще поменаваме в тази рубрика, вероятно са заимствани от британците прабългарски руни. Крайни мнения дори настояват, че самото наименование на островитяните – „англи“, идва от първобългарското слово ОНГЪЛ – родното място на старейшината на канския род. А „онгъл“ се родее и с „огън“, а оттам – и с хиндуисткото „агни (йога)“, което си значи... огън! Напомня и „ъгъл“ (angle), сиреч „кът“, бащино огнище.
Има и по-категорични примери.
Замисляли ли сте се за нашата дума ЯБЪЛ-ка и не е ли дала тя корена на английското „апъл“? Защото езиковедите са повече от категорични: „я“ и „б“ съвсем закономерно се трансформират в „а“ и „п“. А „б“ – и във „в“, както „ябълка“ пък е влязла в наименованието на онова място, сходно с Райската градина (с уж-ябълката!), наречено АВАЛОН (Ябълон!).
Езикът е нашата райска градина. Много-много древна. Седем-осем хиляди години преди Христа нашите пра-прадеди вече са се радвали на плодовете й и са ашладисвали т.нар. РУНИ (може би най-ранната организирана писменост в света). И от тази райска градина са късали през оградата ябълки и англичаните.
Дали в българската райска градина е имало букове? Сто на сто. Отде иначе ще дойде тази дума – БУК-ва, отде ще извиси клони до БУК-вар. Сещате ли се накъде бия!? БУК-вар: BOOK-вар! Българският буквар, нашата първа книга за четмо и писмо, е дал английската дума за книга.
Българинът е скептик. И вие навярно недоверчиво криввате една такава тънка усмивчица: „Абе, тоя будалка ли ни!“ (Да не би „будалкам“ да значи събуждам? Та нали Буда значи про-буден! Ето, има препратки и между български и санскритски.)
Ако е събуждане, да, будалкам ви. Будилникът в главите ви да вземе да звънне. Или поне да забръмчи като муха.
И ако дотук примерите не са хванали дикиш, ето нещо, което просто няма как да бъде отречено.
Как е „кола“ на английски? CAR. КАР. Какво правим колата? КАРаме я. Car-аме я. Просто „кар“ е съществително – производно на българския глагол КАРАМ (със санскритски корен), това е повече от очевидно.
На разгневения английски професор по историческо езикознание, дето ще ревне, че това не е доказателство, защото би могло да се предположи в равна степен и обратното – че от „стародавната“ английска дума CAR е извлечена българската КАРАМ, му кажете само това: в България е имало дума КАРуца столетия преди появата на колите!
Ако и това не му запуши устата - примерите не са свършили.
(Разбира се, и ние сме черпили от английския. Няма как да не забележите, че Паисиевият Хилендар идва от Highland-er). Но…
Откъде се пръкна модерното, технологично напредничаво слово КЛОНиране! Откъде се взеха тези мутиращи генни копия, израстъци на овладяно и контролирано ДНК – КЛОНИНГИТЕ?
От българската дума КЛОН! Иде реч за разКЛОНение от общ(а) ствол(ова клетка)!
Това е израстъкът върху родо-словното (без-у-словното!) дърво на българския език, което се лепна за английския като недорасляк. Защото англоезичието можеше да си тури свой корен под новообразувания термин – вместо да краде от клона на нашата езикова банка, да си седи на своя клон (branch) и да къса от него плодовете на словотворенето по своите си граматични правила. И вместо КЛОНИНГ да означи новото явление като БРАНЧИНГ (branching), което ще рече „разлистване“.
Нямат късмет англичаните със своите корени, които само Шекспир (който и да се крие под това име) успя да напои така, че разлисти короната на английския език до най-пищната в света, засенчила дори кралската.
Късмет ли казахме? Я почакайте! Luck. Да ви напомня нещо? Да речем, нашенската слука. С-лука. С-luck-а, тоест „с късмет“!
Поне малко логика има в предположението ни, нали?
Малко... малък... Small. Small-ен. Смален.
Както казва комшийката, къде го чукаш – къде се пука… Но това е положението!
Възражението, че тези два примера не вземат под внимание начина, по който думите се изговарят, а залагат върху начина, по който се изписват, е вятърничаво. Всеки език, когато „внесе” чужда дума във фонда си, я подлага на правоговорни трансформации, с които да я приобщи към собствената си граматика.
Но понякога се случва и странно напомняне за приноса на първоизточника, което не може да се обясни само с езиковедски препратки.
Замислете се как англоезичните нации наричат онзи свят ден, в който честваме Възкресението на Нашия Господ и Спасител Иисус Христос: Passover, сиреч Пасха. Което си е юдейска небивалица. Защото значи Изход (бягството от Египет), а то няма нищичко общо с Възкресението на още неродения тогава Иисус. Но англичаните имат още една дума, и то тъкмо за ВЕЛИКДЕН – EASTER. Нещо или някой от Изток. Дори католиците и протестантите в Англия знаят откъде изгрява слънцето!
Има още много: например английският глагол perch напълно съответства на старокоренния български „перча се“.
А дали и английското bad (лош) не идва от българската „бед-а“?

Може би излишно заключение:
Който не говори езика си, езикът му изсъхва. И тъй като Бог е сътворил целия земен живот с изначалното си Слово, преди още то да стане думи, Той много добре изпраща душите ни там, където то, превъплътено (преродено) в език, ще е в най-чувствителен резонанс с тях. За да ги подхранва, пробужда и израстява.
Тъй че който посяга на своята писменост, реч и език, посяга на майка си. И на самия себе си.
 




Начало / За нас / Статии / Проекти / Контакти 2020, Всички права запазени.