ЕЗИКОВИ НЕВОЛИ Ако няма какво да кажеш –
02/21/26 / КУЛТУРАговорѝ, без да казваш нищо…
|
|
Георги ВЕНИН
Подзаглавието по-горе е провокативна ирония. Безполезен сарказъм. Безизходен. Защо безполезен и безизходен? Защото многогодишният ми напън да „опитомя“ дивата вакханалия на словоблудството, на гаврата над милата ни родна реч, е отчайващо безответен, напълно безпомощен. Не случайно се умълчах толкова дълго. Чувствам се вече като озъбено овчарско куче, което пази ваклия български език… с изплезен език (тази прекрасна многозначност на някои думи!), а керванът си върви… грешка!: глутницата лочи кръв – кръвта на възрожденските ни книжовници, кръвта на изконното българско слово.
Може тази кратка статия да е последният ми… лай. (И моята кръв пресъхва – капка по капка…)
***
Да разредим този мой смешен плач с леко двусмислена веселост.
Цитат от Мартин Карбовски за новото изделие на Захари Карабашлиев: „Рана“ е роман срещу забравата, с високи градуси и без остатъчна захар“.
Скорострелно последва насрещен отзив на Александър Симов, но мисля, че той не е разчел езоповския начин, по който Карбовски, КАТО ЧЕ ласкае романа, но подмолно го подкача (вероятно за да осребри поръчковото усилие, като съхрани поне малко достойнство).
Прочетете пак цитата. Чудесно е казано. Уж за похвала, а всъщност реклама на чист алкохол, да не кажа – спирт, който те кара да забравиш кой си, и дори – какво си пил/чел…
***
От портала „Култура“ (закъде без него…!):
„Впечатлението ми е за нещо, което пречи на явлението да се почувства разгърнато сред нормални признания…“
Впечатлителността на автора е очевидно толкова силна, че помътва „явлението“ на разума му сред ненормални призн/раци… или признаци за ненормалност.
И – уличен жаргон за Нобеловия литературен лауреат:
„Като млад той се мотал из страната…“
А този нелитературен хъшлак да се бе помотал малко из страната на почитта и добрите обноски.
За десерт – нещо „крайно“ подсладено:
„Разделение между крайно полюсни неща…“
Може ли полюсите да не са разделени! Може ли да има нещо по-антиподно от полюси (и тогава защо е нужно подсилването с наречието „крайно“?)!
***
„Бисери“ из интервю на „пърформанс-артист“ за БНТ:
„… да еманципирам тялото“, „задна пърформативност“, „искам да поканя различието“.
За утеха: вече си го поканил!
И още от интервюта по БНТ…
Млад автор:
„…. да има джънк (нездравословна храна; ненужни неща; боклук – Г.В.) в разказа“.
Споко, в петте ти думи, всичко е „джънк“, понеже, знайно е, и една лъжичка катран разваля цяла каца мед.
Уредник на изложба:
„… хоризонталната синергия в човешките отношения, за която всички говорят.“
Как така „всички“! Аз не говоря такива алабализми. Защото синергията не е пространствено понятие, че да я делим на хоризонтална и вертикална. За секс пози ли говорим, или за живописни платна?
***
Черешката на тортата е за художник, работещ като инженер:
„Визуалният му език се ражда на пресечната точка между специализацията му и критическото въображение и рефлектира дългогодишния опит в сферата на добива.“
До „рефлектира“ (тека де, „отразява“…) звучи приемливо, но представата за „добива“ (неясно на какво) като мощно въздействащ „реактив“ върху визуалния език на художника ме кара да настръхна. Дали дългогодишният ми опит в миенето на чинии или подстригването на собствената брада не се е отразил пагубно върху изказния език (почерка), с който живописвам своите словесни картини – изплакнати (и изплакани) и подкастрени (без излишества).
Анатема на съдомиялните машини!
Да РЪКОположим пречистеното през сърцето слово!
|
|