„Фалшив“ римски император е бил истински,

culturespace.bg Древнa римскa монетa с лика на Спонсиан, която дълго време се смяташе за фалшива, след като бе открита преди повече от 300 години, почти със сигурност е истинска, показва ново проучване. А името на Спонсиан,което бе изтрито от историята от експерти през XIX век сега е реабилитирано. Изследователите установяват, че той е бил римски император. За това откритие разказва за Pocket, Палаб ГОШ - научен кореспондент на Би Би Си. Древна златна монета доказва, че римски император от III век, изхвърлен от историята като измислен герой, наистина е съществувал, твърдят учени. Монета, която носи името на Спонсиан и неговия портрет, е открита преди повече от 300 години в Трансилвания, някога – далечен аванпост на Римската империя. Сметнали, че е фалшификат и я заключили в музеен шкаф. Сега учените казват, че следи от надраскване, видими под микроскоп, доказват, че е била в обращение преди 2000 години. Проф. Пол Пиърсън от Лондонския университетски колеж, който ръководи изследването, казва пред BBC News, че е удивен от откритието. „Това, което открихме, е император. Той беше фигура, смятана за фалшива и отписана от експертите“, каза той. „Но ние смятаме, че той е бил истински и че е имал роля в историята.“ Руините на римската крепост, която е била щаб на римската армия в Трансилвания, откъдето е управлявал Спонсиан. Монетата в центъра на историята е сред малко съкровище, открито през 1713 г. Смяташе се, че е истинска римска монета до средата на XIX век, когато експертите заподозряха, че такива монети може да са били произведени от фалшификатори от онова време, тъй като дизайнът им е твърде груб. Последният удар идва през 1863 г., когато Хенри Коен, водещият експерт по монети по това време в Националната библиотека на Франция, обмисля проблема за своя голям каталог от римски монети. Той казва, че те не са само „модерни“ фалшификати, но и лошо направени и „нелепо измислени“. Други специалисти се съгласяват и до ден-днешен Спонсиан е отхвърлян в научните каталози. Но проф. Пиърсън заподозря друго, когато вижда снимки на монетата, докато прави проучвания за книга, посветена на историята на Римската империя. Успява да различи драскотини по повърхността ѝ, които смята, че може да са причинени от монета, която е била в обращение. Той се свързва с Хънтърския музей в университета в Глазгоу, където монетата е държана заключена в шкаф заедно с още три от оригиналното съкровище, и пита дали може да работи с изследователите там. Те изследват и четирите монети под мощен микроскоп и потвърждават в списание „PLOS 1“, че наистина има драскотини и шарките съответстват на дрънкането им в портмонета. Химическият анализ също показва, че монетите са били заровени в почвата в продължение на стотици години, според Йеспер Ериксон, който е уредник на монетите в музея и е работил с проф. Пиърсън по проекта. Под мощен микроскоп изследователите видяха следи от надраскване, причинени от монетите, които са били в обращение Сега изследователите трябва да отговорят на въпроса кой е бил Спонсиан. Смята се, че той е военачалник, който е бил принуден да се короняса за император на най-далечната и трудна за защита провинция на Римската империя, наречена Дакия. Археологически проучвания са установили, че Дакия е била откъсната от останалата част на Римската империя около 260 г. сл.Хр. Има пандемия, гражданска война и империята се раздробява. Заобиколен от врагове и откъснат от Рим, Спонсиан вероятно поема върховното командване по време на период на хаос и гражданска война, защитава военното и цивилното население на Дакия, докато редът не е възстановен и провинцията се евакуира между 271 г. и 275 г.., според Йеспер Ериксон. „Нашето тълкуване е, че той е отговарял за поддържането на контрол над военните и цивилното население, тъй като те са били обкръжени и напълно откъснати“, каза той. „За да създадат функционираща икономика в провинцията, те решили да секат свои собствени монети.“ Тази теория би обяснила защо монетите не приличат на тези от Рим. „Те може да не са знаели кой е истинският император, защото е имало гражданска война“, казва проф. Пиърсън. „Но това, от което са се нуждаели, е върховен военен командир при липсата на реална власт от Рим. Той поема командването през период, когато то е необходимо.“ След като изследователите са установили, че монетите са автентични и че са открили това, което смятат за неизвестен римски император, те предупреждават изследователите в музея „Брукентал“ в Сибиу в Трансилвания, където също има такава монета. Това е част от завещанието на барон Самуел фон Брукентал, хабсбургския управител на Трансилвания. Баронът изучавал монетата по време на смъртта си и историята гласи, че последното нещо, което е направил, е да напише бележка с надпис „Истинска“. Монетата беше заключена в шкаф в Хънтърския музей, защото се смяташе, че е фалшива Специалистите от музея Брукентал бяха класифицирали монетата си като исторически фалшификат, както и всички останали. Но те променят мнението си, когато виждат изследването от Обединеното кралство. Откритието е от особен интерес за историята на Трансилвания и Румъния, според временния управител на Брукенталския национален музей Александру Константин Китуца. „За историята на Трансилвания и Румъния в частност, но и за историята на Европа като цяло, ако тези резултати бъдат приети от научната общност, те ще означават добавянето на още една важна историческа фигура в нашата история“, казва той. Превод от английски: Г. ВЕНИН