Феноменът „С огън и меч“

culturespace.bg Не е тайна, че практически всяко литературно произведения си има своето време, което стремглаво се носи към вечността. Само малко творби, с ореола на класически, може да разчитат на разбиране и признание както на съвременниците си, така и на днешните поколения. В читателските кръгове е сред критиците от мига на неговата поява по повод легендарния роман на Сенкевич „Огън„и меч“ начеват спорове дали той ще бъде застигнат от съдбата на еднодневките, или ще се превърне в класика. Но само времето поставя нещата на истинските им места. Произведението на полския писател и днес четат по всички краища на света. А за това, какъв невероятен резонанс има романът сред читателите преди повече от 135 години, е следващият обзор. Хенрик Сенкевич е талантлив полски писател, но също историк в някаква степен, понеже да се преработи толкова историческа информация, камари от архивни документи, и да се придаде на сухия материал ярка багра и сочни отсенки, а и да се запълни с увлекателно съдържание, е дадено на малцина. Навремето авторът прави пробив в жанра на приключенската и историческата художествена литература. И читателите, жадни за приключения, дълбоки преживявания и незабравими впечатления, се хвърлят направо с главата напред в събитията от омайващите страници на неговия роман. Хенрик Сенкевич „С ОГЪН И МЕЧ“ – ШЕМЕТЕН УСПЕХ НА НАЧИНАЕЩ ПИСАТЕЛ В началото авторът планира първата част от трилогията „С огън и меч“ да се състои от 60 глави, но накрая те се оказват 206. Въпреки доста нелицеприятната оценка на някои критици, романът се сдобива с такава популярност, че на Сенкевич се налага да напише продължение – просто той няма друг изход. Романът му се чете навсякъде: именията на шляхтичите, в занаятчийските работилници, в кантори и пощенски отделения… В редакцията на вестника, където от 2 май 1883 до 1 март 1884 г. се печатат откъсите от романа на Сенкевич, се получава огромно количество писма от читатели, които умоляват автора да не умъртвява никого от героите на книгата. Когато романният персонаж Лонгинус Подбипятка все пак загива от татарска ръка в сражението край Збараж, в страната настъпва траур, в черквите заръчват молебени за упокой на душата му. Нито една част на романа, нито едно описано в него събитие не остава без отклик у четящата публика. Съвременникът на Хенрик Сенкевич, литературният историк Станислав Тарновски, си спомня, че по онова време всеки разговор започвал с дискусии за романа, като за неговите персонажи говорели като за живи, реални хора. Първоначалният замисъл на писателя е главната нишка в сюжета да се развива около любовния триъгълник между главните герои в романа – Ян Скшетуски, красавицата княгиня Елена Курцевич и полковника Иван Богун. И аудиторията, затаила дъх, следи техните отношения. Само че скоро романът започва да обраства с епизоди, в които читателя чете описания на сражения, бягства, хайки, двубои, потопява се в романтиката на степния живот и много други, които са вече неотменна част от книгата. А темата за рицарството и патриотизма, която буквално пронизва творбата, пробужда у поляците дълбоко чувство на национална гордост. Главната цел на произведението, както твърди самият автор, е да повдигне националния дух на поляците във времена на народно въстание и вътрешни междуособици. И безусловно това му се удава, и о с лихвите. КАКВО КАЗВА КРИТИКАТА Разбира се, че такъв успех на романа не остава без сурови критически забележки от литературоведите, един от които отбелязва:: „В романа на Сенкевич едни виждат съвършен шедьовър, на който ще се възхищават потомците ни во веки, други твърдят, че този роман е подобен на моден плат, който още утре ще отстъпи на друга сезонна стока“. Някои историографи остро укоряват автора за фалшифициране и отсъствие в произведението му на реалната картина на историческите събития и социалните явления, за прекалената идеализация на историческите персонажи (в голяма степен това се отнася до княз Йеремия Вишневецки). Други критикари откриват в романа на Сенкевич белези на други жанрове: приказка, уестърн, очерк от народния живот. Но най-главната претенция към романа е, че за автора му е характерна явна едностранчивост, при това някак хипертрофирана. Едни персонажи се идеализират, други са направо изчадия адови. Ей нà, казаците с отвратителни и ужасни, вечно пияни и кръвожадни, тъпи и единствената им цел е да убиват, а в техен противовес се изправят благородни шляхтичи. Безусловно националната принадлежност на Сенкевич дава да се разбере съвсем наяве. Въпреки това, макар че авторът от сърце и душа е на страната на своя народ, той все пак се старае да съхрани максимална обективност, защото прекрасно разбира, „че огънят не би избухнал така ярко и разгорещено, ако сламата не е била много изсушена от хорските страдания“ Повечето читатели лесно прощават на Сенкевич неговите симпатии – как може да се отсъжда и изисква исторически обективна достоверност от художествено произведение, когато авторът има право на своя лична гледна точка. А от чисто художествена страна, както и да го извъртаме, романът на Хенрик Сенкевич е великолепен. Основната композиция, ритъмът на повествуването, структурата на сюжета, подборът на персонажите, цветистият език – всичко това е извезано почти идеално. НЕЩИЧКО ЗА СЮЖЕТА НА РОМАНА Шляхтичката чест и казашкото мъжество се срещат на бойното поле, за да отстои всеки своята правда. Кръвопролитната война, която започва с въстанието на запорожките казаци, достига невиждани мащаби. Интриги, подвизи и страхливост, преговори, победи и поражения, личната обида на Богдан Хмелницки и това, в което тези сложно преплетени събития се стоварва върху Речи Посполита и Украйна – всичко това заедно е положено върху страниците на известния роман. С една дума – под перото на писателя излиза роман, разказващ за събития от средата на XVII век, когато се вдига въстанието на казаците под предводителството на полковник Богдан Хмелницки в съюз с татарите против полската шляхта. В романа достоверно са отразени образите на много исторически лица, реално съществували през онази епоха. Действието в „С огън и меч“ се развива по законите на приключенската литература и, естествено, не минава без романтична нишка: за сърцето на полска красавица се сражават двама кавалери на фона на кървави сблъсъци, похищения, бягства, преследвания. Но тази сюжетна линия в книгата е второстепенна. Основният поглед на автора е отправен към сраженията, характерите на героите, тяхната сила и доблест. Сенкевич колоритно, с голямо майсторство сътворява диалозите на действащите лица – диалози, на които са присъщи и хумор, и ирония, и достойнство. Днес е сложно да се съди кой е бил прав и кой виновен тогава – почти пет века назад; всеки смята своето гардже за най-хубавото. Но традиционно историците от съветските времена възвеждат образа на Богдан Хмелницки в ранг на национален герой, което между другото е съвсем разбираемо: та нали в резултат на възглавеното от него въстание обширни украински територии се присъединяват към Русия. Хенрик Сенкевич в своя роман „С огън и меч“ показва събитията от другата, от полската гледна точка. У него Хмелницки е налудничав пияница, който захваща бунт заради лична обида. Фактически за разрива между казачеството и полската шляхта е виновен случка, която напълно променя живота на казашкия полковник и окончателно го настройва против Полша. Полският главатар Даниел Чеплински разгромява хутора му, открадва любимата му и заповядва жестоко да пребият сина на полковника. След като се обръща към краля за помощ, Хмелницки получава само съвет: по-добре да брани земите си. Което той и прави, като вдига метеж и след време присъединява голяма част от земите на Украйна към Русия. Твърде висока се оказва цената на личната засегнатост на Хмелницки за полската шляхта. Но това се случва доста по-късно… А в романа на Сенкевич пламналата искра на враждата разгаря пожарите на истинска война, от която Реч Посполита излиза победител – романът завършва с описание на битката край Берестечки през 1651 г., в която полската армия нанася съкрушително поражение на казашко-кримската войска. ЛЮБОПИТНИ БИОГРАФИЧНИ ДАННИ Хенрик Адам Александер Пиус Сенкевич се ражда на 5 май 1846 г. в селцето Воля-Окшейска, в бащиното имение. Любопитно е, че предците на бащата са татари, приели католицизма и преселили се в Полша. Родът на майка му произхожда от белоруски дворяни. Но родителите на Хенрик смятали себе си за стопроцентови поляци и в този дух възпитавали шестте си деца. Сенкевич имал дар-слово от ранна възраст. След като семейството обеднява и се премества във Варшава, той става блестящ публицист, а и започва да пише новели и разкази, които мигновено му носят признание и слава. След няколко исторически романа Сенкевич пише „Камо грядеши“ (1894 – 1896). Тази фундаментална творба на големия майстор разнася славата му по целия свят, преведена е на повече от 50 езика и отличена от самия Римски папа. Тъкмо благодарение на този свой роман Сенкевич получава Нобеловата награда за литература през 1905 г. Интересен факт е, че „Камо грядеши“ е екранизиран седем пъти. В историята на кинематографа са филмирани повече от 20 произведения на писателя. Романът „С огън и меч“ е екранизиран през 1999 г. от полския режисьор Йежи Хофман. Източник: kulturologia.ru Превод от руски: Г. ВЕНИН