CultureSpace Статии История, Култура, Изкуство, Мистика

Фестивалът ще го има, защото театърът е спасение

06/15/21 / ИЗКУСТВО
(Две интервюта за надеждата





Керанка ДАЛАКМАНСКА


 Двадесет и третият фестивал на любителските театри, който се провежда всяка година в Каварна в началото на юни, е вече история. Но упованието в сърцата на участниците в този голям празник на театъра е силно: фестивалът ще го има.
Крум Гергицов – театровед, многогодишен драматург на ДТ „Сава Огнянов“, Русе – член на журито. 

 - Г-н Гергицов, от 2003 до 2008 г. и от 2014 до 2017 г. сте член на журито на Националния фестивал на любителските театри „Каварна“, а от 2009 до 2011 г. и през 2013 – член на Селекционната комисия. Това са четиринадесет години, и Вашето име е записано в летописната книга на Фестивалите в Каварна. На това издание на фестивала сте председател на жури в по-различен състав. Какво е Вашето впечатление от Станка Калчева и Йордан Алексиев по време на разговорите с театралните състави след представленията?
– Всяка година този фестивал се утвърждава с все по-високо качество. Градация бележи в художествено отношение. Все повече интересни спектакли показват съвременните тенденции на българското общество. Няма завист, а обогатяване на формите на театъра, съзнание за традицията на този фестивал и неговото равнище. Тази година със съвсем малки изключения, всички състави са много добре представени. Вижда се прецизност при подбора на репертоара, при избора от чуждата и българска драматургия. Срещнахме добра драматургия и след една година и повече прекъсване. У хората не се забеляза умора от това прекъсване. Напротив, те са готови със своите роли в много добри спектакли. Фестивалът в Каварна е водещ във всичките тези театрални събития в страната. Този път журито е по-различно. Но всички говорят като специалисти и даваха добри съвети на любителите актьори. Любопитното за тях бе да научат, че и двамата – Станка Калчева и Йордан Алексиев, са от Каварна и техния път тръгва от каварненска сцена. Това даде по-добро настроение от факта, че са дишали тукашния театрален прах – една добра символика.
Спойката млади–стари е необходима за живота на любителския театър в страната. Трамплин ли е той към професионалните актьори, режисьори, сценографи?
– В много състави се показа приемственост между поколенията. По силата на съдбата, на живота, приемствеността е причина за художественото равнище на спектакъла. В самия състав по-старите се грижат за младите да заобичат това изкуство. Това е новата кръв на любителския театър. Театърът трябва да я пази и да я „окисли“ със съдържание.
– Как виждате бъдещето на любителския театър и на фестивала му в Каварна?
– Двадесет и третото издание на фестивал в Каварна показва, че той ще продължи: не мога да си представя, че ще прекъсне след толкова години! След две години е юбилей – 25 години Театрален любителски фестивал в Каварна. Ще го има. Вярвам в това.
– Какво е за Вас Каварна?
– Колкото и пресилено да звучи, аз съм от Русе, но Каварна чувствам като втори роден град. Аз съм един от съзидателите на фестивала и толкова много години тук работя за неговото укрепване. Поласкан бях през миналата година, когато бях поканен от читалищното ръководство да изнеса доклад по повод 130 години театрално дело в Каварна и 135 години читалищна дейност. Благодаря и на общинската управа, че ме включи като председател на журито на ХХІІІ Национален фестивал на любителския театър. Всичките дни, през които съм бил в Каварна, са запомнящи се за мен – като част от живота и творчеството ми на театрален деятел. Чувствам Каварна близка.

Станка Калчева – актриса ,Младежки театър „ Николай Бинев“, София, два пъти носител на наградата „ИКАР“ и един път на „ АСКЕЕР“. В журито на ХХІІІ Национален фестивал на любителските театри „Каварна 2021“


– През 2017 г. бяхте жури на юбилейното двадесето издание на фестивала. Тогава пред мен споделихте мисълта: „Любителският театър има един очарователен ентусиазъм – любовта към театъра. Младите хора, които влизат в театъра, са спасени“. Така ли разчитате тази мисъл и на тазгодишното издание на фестивала?
– Да, театърът е място, където хората общуват. Особено сега, след изолацията, видях много млади хора в театъра, на сцената и в залата. Смятам, че това е спасение чрез общуване.
– Кое ви учуди в дните на фестивала?
– Това, че на всички представления имаше много публика. Имаше хора, които гледаха всички представления, а те бяха по четири на ден.
– Вие играете на много театрални сцени, играете във филми. Какво е чувството да бъдете от другата страна на сцената – да бъдете жури и да гледате театър, и то любителски?
– Имам висока степен на отговорност, гледам внимателно, защото след всяко представление има обсъждане и е много важно какво ще споделя с участниците така, че да им бъда полезна със собствения си опит и знание.
– Да се надяваме ли, че скоро ще играете на каварненска сцена?
– Това не зависи от мен. Иначе – с голяма радост бих.
– Вашето послание към организаторите, към театралните трупи от страната, към бъдещето на любителския театър?
– Хората имат нужда от общуване, тъй че винаги ще правят театър. Това трябва да се подкрепя.
– Какво е за Вас Каварна?
– Все повече – място, което те дърпа, и знам, че рано или късно ще се върна. Всъщност аз никога не съм го напускала.
 




Начало / За нас / Статии / Видео / Контакти 2022, Всички права запазени.