Фестоският диск чака своя Шамполион

07/02/20 / ИСТОРИЯ
Или може би нов „камък от Розета“…?





culturespace.bg

Едно предизвикателство към археолози, историци, лингвисти стои вече повече от 100 години неразгадано. Фестоският диск. Един отломък от цивилизацията от бронзовата епоха, наречена Минойска. Между 1900 и 1907 г. италиански археологически екип, ръководен от Федерико Халбхер, разкрива двореца на Фестос, кацнал на хълм над плодородната равнина Месара в Крит. Минойският дворец, изграден през 1900 г. пр.Хр., обхваща площ от около 8000 м² и има лабиринтно архитектурно оформление. Многоетажните му сгради включват луксозни стаи, хипостилни зали, монументални врати и декоративни фасади. През 1908 г., при разкопки в едно от подземните помещения на двореца, Луиджи Перние намира глинен диск в слой от черна земя и пепел – последици, предполагат експерти, от голямо земетресение и пожар след изригването на Санторини в средата на второто хилядолетие пр.Хр.

Крит, Фестос

Дискът е изработен от изпечена глина и съдържа мистериозни символи, които би могло да представляват неизвестна форма на йероглифи. Този загадъчен глинен диск, датиран около 1700 – 1600 г. пр.Хр., е с диаметър 16,5 см, дебелина 2,1 см, а на двете му лица са изобразени 45 различни пиктографски знаци – общо 241 символа, спирално от ръба до центъра в рамките на врязаните ленти. Вертикалните ръчно резбовани линии групират символите в гнезда от по две до седем; те вероятно образуват единични думи или срички, които очевидно са направени чрез натискане на йероглифни „печати“ в диск от мека глина, в последователност по посока на часовниковата стрелка, спирална към центъра на диска. Един и същ символ е произведен многократно с помощта на различни печати. Производителят на диска прави няколко грешки върху финозърнестата глина: някои от символите са изтрити преди презаписването, а в други раздели маржовете са стеснени, за да се побере всичко.
Дискът от Фестос завладява въображението на любителите и професионалните археолози. Правени са многобройни опити за дешифриране на знаците по диска, но без успех.

Фестоският диск

Дискът е интерпретиран по различен начин: като приключенски разказ, молитва, политически административен документ, алманах, настолна игра. Има и по-смели предположения: че дискът е послание от извънземни или космически портал към скрити измерения; и дори че е от митичната Атлантида.
Повечето езикови интерпретации се основават на пропорцията от 45 символа в текст от 241 символа, характерни за този тип скриптове; някои приемат, че е сборник с разпръснати логографски символи, свойство на всеки известен сборник на Древния Близък Изток (линейно В писмо, както и клинопис и йероглифна писменост). Съществуват обаче и азбучни и чисто логографски интерпретации.
Обикновено се смята, че дискът от Фестос е минойски по произход, поради сходството на някои негови символи и на стила му с други, безспорно минойски предмети. Златният пръстен на Maвро Спилио, открит от Евънс в Кносос през 1926 г., например е надписан със спирала линейно A писмо. Бронзовата секира, намерена в плитка пещера в централно-източен Крит, носи около 15 пиктографски знака, напомнящи диска, макар че нито един от символите не съвпада пряко.
През първите няколко десетилетия след откриването му повечето учени категорично доказват местния произход на артефакта. Но Артър Джон Евънс (английски археолог и пионер в изследването на Беломорската цивилизация в бронзовата епоха. Той е най-известен с най-вече с това, че откри двореца на Кносос на гръцкия остров Крит. Въз основа на структурите и артефактите, открити там и в цялото Източно Средиземноморие, Евънс открива, че трябва да разграничава Минойската цивилизация от Микенска Гърция. Евънс също е първият, който определя критските сценарии линеен A и линеен В, както и по-ранно пиктографско писане) пише през 1909 г.: „Когато човек започне да сравнява подробно фигурите с тези на минойските йероглифни знаци, се наблюдава много голямо разминаване… От четиридесет и петте отделни знака на диска от Фестос не повече от десет повече или по-малко приличат на критски йероглифни форми. …Човешките фигури в техните контури и костюми са неминойски… Илюстрацията на кораба също се различава от всички подобни изображения, които се срещат или сред йероглифните, или в линейните документи на Крит.
Густав Глоц (френски историк, авторитет по история на Древна Гърция, по-специално върху полиса и неговата икономическа история) твърди, че глината не е от Крит.
Докато повечето археолози са единодушни, че символите на Фестоския диск представляват някаква форма на система за ранно писане, никой не знае как да го чете. Всъщност дори не може да се договорят в коя посока да се чете. Някои твърдят, че спиралните символи трябва да се четат отвън навътре, докато други твърдят, че първо символите трябва да се четат отвътре.
И така, какво представляват самите символи? Някои археолози смятат, че това са пиктографи – изображения, които представляват цяла дума. Това би направило минойския език подобен на египетските йероглифи. Други смятат, че това са буквите на азбука, подобни на езика на финикийците. Най-често срещаното вярване обаче е, че всеки символ представлява сричка или звук, които образуват думи, когато са групирани заедно. За съжаление, минойският е мъртъв език, така че не можем да слушаме как хората го говорят, за да се идентифицират тези символи.
Засега единствен неоспорим факт за Фестоския диск е къде и от кого е открит. Но дори и без категоричен превод, красотата и мистерията на уникалния Phaistos Disc продължава да пленява въображението на учени и ентусиасти. Той се превърна в символ на Крит, основна представителна илюстрация за Ираклион, където в момента е на показ. Откриваме го и в логото на Фондацията за изследвания и технологии – Елада (FORTH), един от най-големите изследователски центрове в Гърция.
Наречен на града, в който е открит, този артефакт е сред най-мистериозните предмети на древното Средиземноморие. Това е завладяващ ключ към миналото, но остава обвит в мистерия. Може би до времето, когато някой съвременен Шамполион се заеме с дешифрирането на тайнствените знаци. Но това ще стане само ако се открие друг „камък от Розета“. Опитите продължават…
Подбор, превод и редакция: М. ВЕСЕЛИНОВА

 




Начало / За нас / Статии / Проекти / Контакти 2020, Всички права запазени.