Мария ГЕНЧЕВА
В зората на времената...Върху голата скалиста пустош на планетата се излива непрекъснат дъжд, светкавици прорязват тъмните облаци, метеоритен дъжд проблясва и се отразява в широко отворените очи на тогавашните така наречени хора, които цялата тази действителност ги плаши до смърт. Голям скален къс се спуска стръвно от разбуненото небе и се врязва в сивата проблясваща скала /много по-късно ще я кръстят галенит/ и изведнаж тъмните нишки вплетени в скалата блесват като златни. И наистина са златни... Тогава хората не разбираха какво е камък, а още по малко какво е философия... Така, че понятието „философски камък” ще оставим за понататък... когато желанието на хората да превръщат обикновени метали в злато ще стане неистово.
Много години по-късно през 8-ми век ислямският алхимик Джабир ибн Хайян /721 – 815 г./ известен в алхимичната литература под името Гебер в лабораторията си се опитва да промени един метал в друг като прегрупира основните им качества...и мисли, че затова му е необходима само една вълшебна субстанция ал-ексир на арабски /елексир по западному/... но засега това си е негова теория, естествено недоказана. Все пак арабските алхимици въвеждат понятието „философски камък”.
Продължаваме нататък във времето. Според легендите французинът Никола Фламел /1340 – 1418г./– средновековен преписвач и продавач на ръкописи, създава легендарния камък в своята алхимическа лаборатория на 17 януари 1382 г.. Това научаваме от неговата „Книга с Йероглифи“, в която се разказва как почти случайно станал алхимик.
След поклонничество в Компостела Фламел се върнал в Париж и след три години труд постигнал целта си. „Направих проекция на червения камък върху определено количество живак в присъствие единствено на Пренел /жена му/, което превърнах в почти същото количество чисто злато“, пише той. Фламел го направил само три пъти. „Сметнал” че му е било достатъчно. Не е бил алчен. Сега...това дали се е случило или е една измислица, никой не може да свидетелства под клетва.
Времето върви напред...В късното Средновековие сериозен учен като Исак Нютон, въпреки своите открития белязали световната наука, като силно религиозен си е бил и алхимик. Оставил тайни ръкописи с рецепта на „философския камък”, открит и разчетен наскоро. Да му мислят борсовите играчи на Уолстрийт.
До средата на XVIII век алхимиците лансират идеята, че всеки метал може да се разпадне на съставните си части и от тях да се образува друг по-ценен метал, например злато. Интересно какви ще са тези „съставни части” защото Ърнест Ръдърфорд след сто години ще състави планетарния модел на атома, а след него Нилс Бор /1913/ще уточни, че електроните около ядрото се движат по определени кръгови орбити с точни стойности на характеризиращите ги моменти на импулса и енергията. А как ще се разпаднат е енигма по това време.
Идва епохата на Мария Кюри и радиоктивният разпад на атома. Науката върви напред, но загадката с „философския камък” с помощта на който оловото става злато си остава.
Краят на XX век. Обикновена гимназия, обикновена училищна стая. Буйни приказливи гимназисти и един също обикновен учител по физика. Учим за металите. И той простичко разказва : „В атома на оловото има осемдесет електрона и осемдесет протона, а в атома на златото – седемдесет и девет електрона и седемдесет и девет протона. Броят на неутроните е почти еднакъв. Ако се бомбардира с достатъчна електромагнитна сила атома на оловото и се „избият” по един електрон и един протон, оловото ще се превърне в злато. Някога, в далечното минало силно радиоактивен астероид е „ударил” галенит и се е появило злато.Така тръгва легендата за „философския камък”. И засега си остава легенда...”
Един ден, космическата енергия ще бъде подвластна на човеците, но сигурна съм, че тогава ще се задействат много по-могъщи сили, и „философският камък” ще си остане легенда, може би завинаги...
|
