CultureSpace Статии История, Култура, Изкуство, Мистика

Флор Янсен: голямата

07/08/20 / ИЗКУСТВО
Певицата с (много)цветно име и разноцветна вокална палитра





Георги ВЕНИН

Когато писах статията си за Димаш Кудайберген, го сравнявах, естествено, с вокалисти. С певци. С мъже. Единствено като странична съпоставка цитирах стар мой текст за Лара Фабиан и Джанис Джоплин.
Бил съм на три големи концерта с жени зад микрофона: на тази същата Лара Фабиан, на Бет Харт и на рок симфониците „Nightwish“ с новата им (всъщност вече от доста години) вокалистка Флор Янсен.
И трите са ми категорични любимки. Върл фен съм им. Те са различни: Лара е чувствена, мека, поп-шансонна. Бет Харт е царицата на блус рока (някои наричат този стил южняшки блус; според мен го създаде Гари Мур, а най-яркият му представител днес е Джо Бонамаса).

В света има страшно много фантастични певици. Дори ако се опитам да изброя някои от живите (понеже Махалия Джаксън и Арита Франклин са вече солистки в хора на Хадес), този отзив ще се задръсти като гърло с рибя кост в него.
Все пак…
От нерокаджийките как да не спомена Кристина Агилера, Марая Кери, Селин Дион, Алиша Кийс, дори младата Морисет Амон (която, уви, няма добър собствен репертоар и трябваше да изпее къвър на „Rise Up“, за да ми накокошини кожата).
Що се отнася до рока – основния натюрел на Флор, повечето мои приятели, голяма част от които са музиканти, смятат тежката музика за някакво бойно поле и предпочитат да виждат зад картечниците (микрофоните) мъже-воини (не като в Армията на Израел…).
Но пробив в тези предразсъдъци още през 80-те направи мощният глас на Ан Уилсън от сиатълската група „Heart“.
Днес са неизброима чет. Ето някои, които идват на ум на прима виста:
- Дженифър Хабен („Beyond the Black“, която направи чудесен къвър на „Love Me Forever“ от „Моутърхед“);
- Анете Олзон (което е май правилното скандинавско произношение, макар всички да го свеждат до Анет Олсън) доста време прекрасно се подвизава и в „Nightwish“, сега – в „The Dark Element“, а наскоро направи албум в дует с рок легендата Ръсел Алън.
- Шарон ден Адел („Within Temptation“);
- мъжкараната Лизи Хейл ( „Halestorm“) май най-спокойно (сиреч най-бурно…!) се приема и от мъжката публика.
- и една изненада: Дария ‘Нуки’ Ставрович от руската група „СЛОТ“ (която, както обикновено, бе победена в руското шоу „Голос“ от певец с по-„опрятен“, стандартен и клиширан вокал) – преди няколко години американски (да, американски!) експерти я класираха в десятката най-добри рок вокалистки в света.
Да не споменавам вокалистки, които могат да пеят и мелодично, и да къртят чакъл с мъжкарски траш хрипове, като (бившата и сегашната) на „Arch Enemy“ или украинката от „Jinjer“.

Всяка от изброените е професионалист и талант от висока класа (както и някои от победителките в разни риалити формати в САЩ и по света, като Лиона Люис, Кели Кларксън и пр.; а ако надникнем в кънтри стилистиката – Дженифър Нетълз от „Sugarland“: само чуйте песента й „Stay“!).
Но никоя не е като Флор. Никоя няма тази широта на моженето, тази многоликост, това владеене на класическо и всякакво днешно вокализиране. Повечето и от най-„красноречивите“ певици имат по една или най-много по две боички в палитрата си. Флор, като Димаш, има многоцветен глас (както сякаш не случайно подсказва името й: тя има в гласа си засадена цялата Флор-а). Също като Димаш, тя може всичко: бел канто, поп, джаз, рок, блус; да се плъзга като водопад от регистър в регистър (че и от долу нагоре, което водопадът не може). Но най-вече – да лъчи емоцията на всяка песен като лазер, да те удря едновременно в диафрагмата и в душата. Като със стрела на Амур. И/Или като с чука на Хефест.
Флор Янсен има богат опит и забележителна кариера. Първата й група „After Forever“ бе най-перспективният конкурент на сегашната й – „Nightwish“. След разтурването й тя създаде „ReVamp“, където и тя, като Олзон, и то преди нея, направи дует с Ръсел Алън (прекрасната балада „Sweet Curse“). Пя като бек (заедно със сестра си Ирене) и соловокалистка в концептуалните албуми и концертите на Ейриън Лукасен – норвежкия музикален гений. Участва и в куп други проекти и дуети (с „Evergrey“, с „Northward“, че и като изпълнител на детска песен за анимационен филм – със симфоничен оркестър: уникално е да се види как влиза, изпява перфектно всеки тон и си излиза – без дубли, без „тюнинговане“, без излишни ефекти – както навремето бе ошашкал нашите от ФСБ Хосе Фелисиано); има и своя си жива банда.
(За жълтоустите любопитковци – омъжена е за барабаниста на „Sabaton“, имат дъщеричка.)

Флор Янсен

Все още има жалеещи по първата вокалистка на „Nightwish“ – Таря Турунен. Като честно признавам, че през последното десетилетие тя се опита да внесе малко повече „човешка експресивност“ (това се забелязва и у Селин Дион, не така успешно), ще цитирам къс абзац от текста си след концерта на „Nightwish“ през август 2018-ма във Варна (защото не съм променил мнението си):
„Наричам Турунен „ледената кралица“ на рока, защото е студена. Флор е огън. Това, апропо, не им пречи да са приятелки.
Но най-важната причина да не харесвам пилотната вокалистка на „Nightwish“ е, че ми е несъзвучно оперното пеене в рока. Днес, когато музиката се развива чрез миксове, кросоувъри, преливане на жанрове, на етно мотиви, и изобщо на волни съчетания от различни типове музициране, искам да напомня, че не всеки коктейл е пивък. За мен рок с оперно пеене е коктейл от боза и уиски. Ако все пак ви харесва – наздраве!“


Виждали сме как певци възторгват и разплакват публиката (като Димаш в Китай преди три години). Но лани, като гост в тв предаването „Beste Zangers“, Флор Янсен разтърси не кого да е, а холандските си колеги-певци. Потресе ги с изпълнения предимно на техни песни (такъв е форматът на това шоу). Ако искате, както се казва в розовите американски филми, „да ви запърхат пеперуди в стомаха“, прегледайте в Тубата (ласкавото нашенско название на YouTube) как Флор интерпретира „Que se sente“, „Mama“, „I don’t know a thing about love“, „Winner“ и „Phantom of the Opera“, а после си пуснете реакцията на най-популярния вокален треньор в Интернет Кен Тамплин за нейното изпълнение на „Shallow“ (главната песен от римейка не Брадли Купър „Роди се звезда“). Накрая той, запален симпатизант на Лейди Гага, бе принуден да каже: „Скъпа, съжалявам, но тя те би на твоя терен!“.

Това едро, двуметрово женище с татуирани ръце по някакъв чудодеен начин успява да внуши представата за крехкост, за нежност, за чувственост и топлота. Но и за буря с мълнии. Защото не само боят й е голям, но и душевният й ръст. Тя е голяма. И „голяма“.
И макар последният албум на „Nightwish“ („Human Nature“, сиреч „Човешката природа“) според мен да е разочароващ (акордите на пилотната песен „Noise“ са направо индигово копие на интрото в „Shudder before the beautiful“ от предния им албум, посветен на „Произход на видовете“ от Дарвин), тя все пак пее върховно (в края на „Noise“ високите й тонове пронизват облаците).
Флор не пише музиката на „Nightwish“ и няма участие нито в сполуките, нито в сривовете на композирането. А и не е никак лесно на групата да сътвори отново песен поне на равнището на „Ghost Love Score“ – най-тачената им, и заслужено, композиция.
Така че, Димаш, ако искаш дует (след дуетите с Лара), защо мечтаеш за Селин Дион, която е перфекционист, но някак хладно-отстранена; съвършена, но като стерилно-херметична катедрала (или джамия) без живописани прозорци към светлината?
Моята мечта е дует Димаш – Флор. Жанрът няма значение: и двамата са на „ти“ с всички жанрове…
 




Начало / За нас / Статии / Видео / Контакти 2024, Всички права запазени.