Фотографията: изкуство, памет, история…

07/11/20 / ИЗКУСТВО
Три от 100-те най-влиятелни фотографии в света от специален проект на TIME





culturespace.bg

Ейбрахам Линкълн
Фотограф Матю Брейди; 1860 г.


По това време Ейбрахам Линкълн е малко известен конгресмен, само с един мандат, от Илиной, но с национални стремежи, когато пристига в Ню Йорк през февруари 1860 г., за да говори в Съюза на Купър (The Cooper Union for the Advancement of Science and Art – Съюзът на Купър за развитие на науката и изкуството) в Манхатън. Речта трябва да бъде перфектна, но Линкълн знае също колко важен е имиджът. Преди да се качи на подиума, той се спира в бродуейското фотографско студио на Матю Б. Брейди. Портретистът, който е снимал всички: от Едгар Алън По до Джеймз Фенимор Купър и го чака вълнуващо бъдеще – да хроникира предстоящата Гражданска война, знае доста как трябва да се представи една публична личност. Той поставя начинаешия политик в държавническа поза, стяга яката на ризата му, за да скрие дългата му шия и ретушира изображението, за да омекоти и подобри излъчването му. С едно щракване на затвора Брейди разсейва приказките за външния му вид, както Линкълн казва, „слуховете за дългата ми неугледна фигура… превръщайки ме в мъж с човешко изражение и достойно поведение“. Заснемайки младежките черти на Линкълн преди опустошенията на Гражданската война да оформят лицето му с отговорностите на Овалния кабинет, Брейди го представя като спокоен претендент в страшното преддверие на една нова бурна ера. Последвалата беседа на Линкълн пред голяма републиканска аудитория от 1500 души е огромен успех, а портретът на Брейди скоро се появява в публикации в медии като „Harper's Weekly“, на визитни картички и изборни плакати, което го прави най-мощният ранен екземпляр на снимка, използван в агитационна кампания. Докато портретът се разпространява, Линкълн се движи уверено на крилете на успехите си към Белия дом, където просто си свършва работата, която го прави велик и един достоен „баща на нацията“. Той запазва Съюза и прекратява робството. Както по-късно признава Линкълн, „фотографията на Брейди и речта ми пред Съюза на Купър ме направиха президент на Съединените щати“.

Уинстън Чърчил
Фотограф Юсуф Карш;1941 г.


Британия остава сама през 1941 г. Дотогава Полша, Франция и голяма част от Европа вече са под нацистка власт в неравен бой със силите на Вермахта. Само пилотите, войниците и моряците на малката нация, заедно с колегите си от Британската общност се бият против силите на мрака. Уинстън Чърчил е категоричен, че светлината на Англия ще продължи да свети. През декември 1941 г., скоро след като японците нападат Пърл Харбър и Америка се включва във войната, Чърчил посещава парламента в Отава, за да благодари на Канада и на съюзниците за помощта им. Чърчил не знае, че след това на Юсуф Карш е поставена задача да направи портрета му и когато излиза и вижда канадския фотограф, роден в Турция, той иска да знае: „Защо не ми беше казано?“. След това Чърчил запалва пура, издухва дима и казва на фотографа: „Можеш ли да ме снимаш така?“. Докато Карш се подготвя, Чърчил отказва да остави пурата. След като Карш се уверява, че всичко е готово, той отива до министър-председателя, казва му „Простете, господине“ и изважда пурата от устата на Чърчил. „Докато се върнах при камерата си, той вече изглеждаше толкова войнствен, че можеше да ме погълне. Точно в този момент направих снимката“. Все пак Чърчил е бил някога дипломат, затова се усмихва и казва: „Може да направите още една“ и като стиска ръката на Карш, му казва: „Вие можете да накарате дори ревящ лъв да стои, за да бъде сниман“.
Резултатът от „опитомяването на лъва“ на Карш е един от най-широко възпроизвежданите образи в историята и прелом в изкуството на политическия портрет. Портретът на Карш с намръщения Чърчил е публикуван първо в американския всекидневник PM („Премиер“ –е либерален ежедневен вестник, издаван в Ню Йорк от Ралф Ингерсол от юни 1940 до юни 1948 г. и финансиран от милионера от Чикаго Маршал Фийлд III) и накрая на корицата на „LIFE“ – това дава на съвременните фотографи „разрешение” да правят честни, дори критични портрети на политическите лидери.

Денят V-J на Таймс скуеър
Фотограф Алфред Айзенщат;1945 г.


VJ Day на Таймс скуеър (също е позната като V-Day и The Kiss ) е снимка на Алфред Айзенщат, която представя моряк от ВМС на САЩ, който прегръща и целува непозната – медицинска сестра-стоматологичен асистент – в деня на Победата над Япония (VJ Day) в Ню Йорк Сити на Таймс скуеър на 14 август 1945 г. Снимката е публикувана една седмица по-късно в списание „LIFE“, както и много снимки на тържества в Съединените щати, които са представени в раздел от дванадесет страница, озаглавен „Тържества на победата“. Снимката на Айзенщат е предпочетена и публикувана на цяла страница.
В най-добрия случай фотографията улавя мимолетни фрагменти, които кристализират надеждата, мъките, учудването и радостта от живота. Алфред Айзенщат, един от първите четирима фотографи, наети от списание „LIFE“, си поставя мисия „да намери и улови момент на историята“. Не му се е налага да стига далеч за това, когато на 14 август 1945 г. приключва Втората световна война, той се потапя в ликуването по улиците на Ню Йорк. Айзенщат скоро се озовава в радостната врява на Таймс скуеър. Докато търси обекти, пред него моряк хваща медицинска сестра, накланя я назад и я целува. Снимката на Айзенщат на този страстен момент е еманация на облекчението от края на тази кръвопролитна война и обещанието за нов мирен живот през този знаменателен ден, в един-единствен момент на необуздана радост. Неговият красив образ се превръща в най-известната и често публикувана снимка на ХХ век и представлява основата на нашата колективна памет за този вълнуващ момент, който преобрази световната история. „Хората ми казват, че когато съм в рая“, казва Айзенщат, „те ще помнят тази снимка“.
Превод и редакция: М. ВЕСЕЛИНОВА
 





Начало / За нас / Статии / Проекти / Контакти 2020, Всички права запазени.