Геният на Суворов!

02/25/19 / ИСТОРИЯ
Дори враговете и съперниците му признават, че е безспорен военен гений





 interesnyefakty.org

Цялата биография на Суворов е безпрецедентен подвиг на руския военен гений. Дори враговете и съперниците на Суворов признават абсолютния му гений, смятат го за върха на военното изкуство.
Наполеон, който е приел много от правилата на военното изкуство от Суворов, успява да смаже всичките си опоненти.
Интересен факт е, че Суворов, който не обича хвалебствията, докато разглежда гробницата на австрийски фелдмаршал, казва на началника на кабинета си:
– Защо толкова дълъг надпис? Желанието ми е на моята гробница да бъдат написани само три думи: „Тук лежи Суворов“.


Снимка: Гробът на Суворов в манастира Александър Невски

Френският крал Луи XVIII, който лично познава Суворов, припомня: „Този полудив герой съчетава в себе си доста невзрачен вид и такива странности, които биха могли да се разглеждат като признаци на лудост, ако не бяха пресметнато проявление на фин и далновиден ум. Той беше мъж с малък ръст, слаб, с особен вид, с физиономия на маймуна, с живи, хитри очи и толкова странно държание, че не можеше да се гледа без смях или съжаление; но под тази оригинална черупка се криеха дарбите на великия военен гений. Суворов успя да принуди войниците да го боготворят и да се страхуват. Той беше мечът на Русия, бичът на турците и бурята на Поляков“.
Чужденците пишат много за ексцентричността на руския командир. Херцог Ришельо пише: „Суворов вечеря сутрин, обядва следобед, спи вечерта, пее през част от нощта, а на разсъмване ходи почти гол или се въргаля в тревата, което според него е много добро за здравето му“.
Граф Ланжерон, командир на Наполеоновите воини, говори за Суворов: „Той беше един от най-необикновените хора на века – велик командир и велик политик“.
Командващият гений на Суворов се отразява в преследваната от Шишов формулировка: „Не загубих нито една битка, повечето от които бяха спечелени при числено превъзходство на врага“.
Суворов има обширни познания не само по военни науки, но и в други области на знанието. Разработил е и е приложил по-напреднали форми и методи за водене на битки във военната практика, той изпреварва своята епоха и дава на руското военно изкуство водещо място в света.
Суворов създава модерна система за образование и обучение на войските. Тя се основава на убеждението, че човекът е решаващ фактор за победата.

Той е враг на безсмислените тренировки, а се опитва да събуди у войниците чувство за национална гордост и любов към родината, да ги привикне към смели, предприемчиви и умели действия в най-различни бойни условия.
Суворов също обръща голямо внимание на всекидневния живот и подсигуряването на войниците, в резултат на което болестите, които са бич на армиите от XVIII век, рязко намаляват сред руските солдати. Като показва неуморна грижа за войниците, за живота и нуждите им и споделя с тях полевите условия, Суворов печели неограничено доверие и любовта на армията.
Важен принос на Суворов за руската военна наука е развитието на самия рускоезичен военен речник. Неговите творби са написани на руски език с минимални термини от чужд произход и фундаментална употреба на руската система от мерки, което е била рядкост за това време.
Самият Суворов, който знае няколко чужди езика, с изключително презрение гледа на онези колеги и подчинени, които в устната си реч са се опитвали да блестят със знания на чужди езици и използвали ненужно неразбираеми за войниците думи.
Неговият израз „проклето незнание“ е насочен към тях, тъй като той е убеден, че включването на изобилие от чужди думи и модни неологизми е предназначено да завоалира некомпетентността, непоследователността в командването на войските и липсата на инициатива при вземането на решения.
Андре Масена, френският маршал по времето на Наполеон, веднъж казва: „Давам всичките си победи само за една от швейцарската кампания на Суворов!“.

Превод от руски: М. Веселинова

Б. Пр. Гордеем се, че има „българска следа” в забележителната кариера на генерал Суворов. На 9 юни 2019 г. се навършват 245 години от битката при Козлуджа (дн. Суворово). Тук на 9 юни 1774 г. 14 хиляди руски войници и български доброволци под командването на генерал Александър Василиевич Суворов разбиват 43-хилядна турска армия и откриват пред главните сили, предвождани от генерал-фелдмаршал П. А. Румянцев, пътя към Константинопол. Победата променя развоя Руско-турската война 1768 – 1774 г. и принуждава Турция да сключи незабавен мир. Според клаузите на мирния договор от Кючук-Кайнарджа, Русия за първи път получава излаз на Черно море и право на покровителство над славянското и християнското население в Османската империя. Победите на руските войски предопределят хода на историята, повдигат духа на поробените народи и вдъхват нови надежди за освобождение.





Начало / За нас / Статии / Проекти / Контакти 2020, Всички права запазени.