Димитър ЩЕРЕВ
През 2007 година България влезе в Европейския съюз. Влезе в Европа, както се казва на разговорен език. Но Варна отдавна, много отдавна е в Европа, защото Варна е една от създателките на европейските ценности, едно мултиетническо място, район - космополит. Град с хилядолетна история, град с култура, град с невероятно минало, но и град с бъдеще. Тук вече живеят хора с различен цвят на кожата, изповядващи различни религии и пр. Има и българи, и турци, и арменци, и евреи, и потомци на гърци, румънци, заселили се наскоро руснаци, британци, студенти от различни държави.
Но и в миналото е било така. Дори във Варна е имало генуезки квартал. Е, било е по-скоро малко селище, намиращо се извън крепостните стени, но от сегашна гледна точка е било част от Варна.
И в момента топонима му сочи към Генуа.
Това е местността Джанавара.
Думата може да се раздели на две части - "Джана" и "Вар". Последното е известната дума "Вар или Варош", която в унгарския и в старобългарски диалектни форми е с означение на думата "Град". По този начин етимологията придобива формата на "Джана" и "Град".
Джан, "Джанавиз или Джиневиз" са жителите на град Генуа или с италианско произношение "Дженовезе".
Джанавара означава "Генуезки град" или генуезки квартал.
Известен е договорът от 1387 г. на деспот Иванко Тертер, с негова престолнина град Варна, с генуезците. По силата на този договор, последните получават известни права в българския карвунски деспотат. Ето защо в края на ХІV - ХV век същите са увеличили числеността на колонията си в град Варна, като са установили свой квартал или предградие под името "Генуезко" /италианско-"Дженовезе", турски "Джинавиз"/. След превземането на град Варна и околността от османците, станало по тяхно предание през 1448 г., този топоним е съхранен под турската форма "Джанавар" /"Генуезки град/ квартал"/.
|
