Съществуване: ЖИВОТ
БУДИЛНИКЪТ. Сънност. Пружене.
Клепачите: олово. Напрягане. Ококорване. Световърт.
Одеялото: отмятане. Надигане. Мърморене. Недоспалост. (Неизбежност…)
Чехлите. Спънатост.
Тоалет-1.
Гимнастика (разкършване).
Тоалет-2: Ризата. Чорапите. Панталонът. Сакото.
Джобовете. Опипване (инспекция).
Часът! Спринт. Заключване. Спринт.
Спирката. Тълпа. Висене. Тикове. Нерви. Ругатни.
Автобусът. Лакти. Преса. Мачкане. Задушаване.
… Изнизване. Отдъхване.
Закусвалнята. Опашка. Чорба. Сърбане. Опарване. Задавяне.
Спринт.
Институцията. Присъствената книга. Разписване. Облекчение…
Автоматизъм. Трамбоване. Главобол. Препускане. Книжа. Потене. Забрава.
Обедната почивка. Закусвалнята. Опашка. Чорба-2. Биричка. Сърбане. Опарване. Задавяне.
Спринт. Присъствената книга. Разписване. Облекчение… Цигара. Кашлица.
Автоматизъм. Трамбоване… (същото)… Забрава…
Край! Свобода. Себеразполагане.
Градинката. Пейките. Полудрямка.
Шляене. Вечеря.
Прибиране. Отпадналост.
Изуване. Халатът. Креслото. Изнуреност. Телевизорът. Просъница… Просъница…
БУДИЛНИКЪТ.
Събуждам се. Какво…?
Сънувал съм! Съществуването.
Време е за ставане. Време е да започна да живея. ЖИВОТА СИ. Незадължения, но дължимия; задлъжнелия; задължителния.
И – започвам: Охооо!
Одеялото: отмятане…
Краят
Викът отекна стремглаво в крайбрежното пространство. Звуковите вълни се удариха в строго геометричните бетонни кутии, позлатени от бледото слънце, отскочиха мигновено и безпомощни, се врязаха в необятността на синьо-зелената водна пихтия.
… Стресната от вика, чайката се стрелна в облаците и хвърли любопитен поглед надолу. Някакво странно същество, полумъж-полужена, сгърчено и обезобразено, лежеше по очи върху влажния пясък.
Изродът бе рухнал в безсилно напрежение и само привидно бе неподвижен. Милиони биотокове прорязваха и наелектризираха болезнено тялото му. Мозъкът му, неспособен да побере безбрежността на разума, потрепваше в конвулсии.
След няколко минути уродливият тежко се изправи и огледа с помътени зеници околността. Погледът му се закова на морската шир, която умиротворено правеше дихателните си упражнения. „Без дишане животът е невъзможен…“ – помисли си странното същество, после разбра, че мисълта му е глупава, но не успя да узнае защо, тъй като още в следващата секунда тя се бе стопила в хаоса на неговата мозъчна галактика. Взорът му вече обхождаше разкаляния пясък, върна се на морето, пак – към пясъка и се закова там в някаква спазматична отрешеност. Нещо бе пронизало замъгленото му съзнание. Започна с трескава ожесточеност да оглажда пясъка с ръце. След като подравни една неголяма окръжност, заби в нея пръст и взе почти светкавично да изписва разчекнати едри букви. От челото му рукна мръсна пот и се сля с катранената течност, която капеше от неимоверно големите му очи.
Когато завърши, се надигна, прекоси бегло написаното, но сякаш не разбираше защо го беше съчинил и какво означаваше.
Обърна се бавно и краката му, насочвани от някакъв могъщ, всеподчиняващ инстинкт, го поведоха към Вечната вода. Непреодолимо и сигурно нейната повърхност се заизкачва по тялото му и го покри. После отново продължи своята безкрайна гимнастика.
… Чайката се извиси, спусна се стремглаво и зарея взор по пясъчните букви. Искаше да прочете завещанието на самоубиеца. Разкривени, степани думи:
„Аз бях Човечеството.“
Недоволна, птицата изхвърли няколко вонящи кръгли топчета отгоре и с крясък се впи в синевата. „Поне да беше унищожило и маймуните това глупаво Човечество – прехвръкна през плоското ѝ мозъче. – А то, след няколко хилядолетия – отново…“. И литна към единствената оцеляла джунгла, където безгрижни и кресливи, живееха наследниците на Човечеството…
За Георги Венин - в сайта, раздела "ЗА НАС".
Всеки полезен, подходящ или остроумен текст (без обиди и хейтърство) от коментарите ще бъде публикуван. Може да се изпраща на Контакти, e-mail по избор.
|
