Стихотворение, чието заглавие е на края
… за това, без което не мога да бъда:
за въздуха, дъжда, пътеките и слънцето,
за Госпòднята милост, когато ме съди,
за хляба и солта, за тялото проскърцващо,
за живота под сянката смъртна на кръста
и мойта земна сянка, вкопчена във тялото,
за сърцето кървящо, душата на пръсти
и сивото мливò от черното и бялото,
за онази любов, без която сме мъртви,
за жилката горчива в най-сладостния порив,
за подвижния пясък и стожера вътре,
за малкото човеци сред милиарди хора,
за меда и за жилото (и за рояка!),
за светлата тъга и греховете тъмни,
за бича и за прошката, която ни чака,
щом раните превържем и болката осъмне,
за жарта, със която копнеем Чертога,
за сълзите, които причестяват жертвата,
и за скалпела, който оголва в нас Бога,
и за водачите към върховете – Шерпите,
за залеза първи
и за сетната зора,
за непосилната
Небесна благодат –
… БЛАГОДАРЯ!
21 април 2025
Хляб
Никой не е по-голям от хляба,
ала у когото, дявол да го вземе, ножът е,
може да го среже до невзрачна дажба
и на гладния хлебар да смъкне кожата.
Снимка: pixabay
|
-01710.jpg)